1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 28.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 967/2017 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Т. Ч. и В. Ч. Ч. са обжалвали с касационна жалба вх.№ 1650 от 18.01.2017г. въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1674 от 16.12.2016г. по въззивно гражданско дело № 2479/2016г. по допускане на делбата.
С втора касационна жалба вх.№ 1652 от 18.01.2017г. решението е обжалвано и от И. Т. Т..
Ответниците не са подали отговор на касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Карловския районен съд № 297 от 02.08.2016г. по гр.д.№ 1473/2015г., с което е допусната делба на следните недвижими
имоти: 1. ЛИВАДА с площ от 0.863 дка, седма категория, в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 77462, в местността „П. а.”, съставляваща имот № 163143 по плана за земеразделяне; 2. ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА с площ от 2.386 дка, пета категория в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 77462, в местността „Н. г.”, съставляваща имот № 195032 по плана за земеразделяне; 3. НИВА с площ от 4.150 дка, пета категория в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 77462, в местността „“И. т.“, съставляваща имот № 213007 между съделителите Г. М. Т., С. М. Г. и И. Т. Т. при равни права по 1/3 ид.ч.. Съдът е отменил на основание чл. 537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 110/2014г. на нотариус С. Р., вписана под № 99 в регистъра на нотариалната камара с район на действие Районен съд Карлово до размер на 2/3 идеални части, собственост на Г. М. Т., С. М. Г..
Въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на делбените имоти по силата на наследствено правоприемство като наследници на М. Т. М., починал 21.11.1978г. , собствеността на които е възстановена с решение на Поземлената комисия [населено място] № 28271 от 12.10.1998 г. Приел е за неоснователно възражението на ответника И. Т. Т. за придобивна давност като се е мотивирал, че не е доказано в процеса той да е отблъснал владението на сънаследниците си и да е владял от този момент в продължение на десет години сънаследствените имоти. Въззивният съд е изложил съображения, че след като И. Т. Т. не е бил собственик на целия имот, а само на 1/3 от него, придобита по наследство, договорът за продажба, сключен с нот. акт № 111 /2014г. , с които той е продал имотите на В. Ч. Ч. по време на брака му с Д. Т. Ч., не е произвел вещнотранслативен ефект за чуждите идеални части, а за неговата 1/3 ид.ч. е уважил възражението на ищците и го е признал за относително недействителен на основание чл. 76 ЗН.
В изложението за допускане на касационното обжалване по двете касационни жалби се поставят правните въпроси:
1. В правомощията на съда ли е служебно да конституира неучастващо по делото лице като ответник и 2. Длъжен ли е бил въззивният съд да обсъди оплакванията във въззивните жалби, че против В. Ч. Ч. и Д. Т. Ч. липсва надлежно предявен иск, че между страните липсва нарочен иск за отмяна на нотариалния акт , както и че делбата е недопустима на основание чл. 72 ЗН , както и да обсъди всички събрани по делото доказателства .
Въпросите за допустимостта съдът служебно да конституира неучастващо по делото лице като ответник, е свързан с допустимостта на съдебното решение по отношение на ответниците-касатори – В. Ч. Ч. и Д. Т. Ч., но не е обуславящ за делото, защото в първоинстанционното производство на лист 52 се намира молба, подадена от адв. С. Ш., процесуален представител на ищците С. М. Г. и Г. М. Т. , в която изрично е направено искане за конституиране като страни в процеса В. Ч. Ч. и Д. Т. Ч.. По тази молба съдът се е произнесъл с определение № 397 от 11.04.2016г. /л.54 от първоинстанционното производство/ , следователно не е налице служебно конституиране на страни по делото. Ето защо в случая няма съмнение за недопустимост на съдебното решение като основание за допускане на касационното обжалване.
Правният въпрос дали съдът е бил длъжен да обсъди доводите във въззивната жалба по приложението на чл. 537 ал.2 ГПК също не е обуславящ за делото, защото такъв довод не е правен във въззивната жалба. За пълнота на изложението следва да се посочи, че решението е постановено при съблюдаване на задължителната съдебна практика – ТР 3/2012г. на ВКС, ОСГК , с което е прието, че отмяната на констативен нотариален акт по чл. 537, ал. 2 ГПК е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт. От това разрешение следва, че за прилагането на чл. 537 ал.2 ГПК от съда, разрешаващ спора за материално право, не е необходимо да бъде предявен иск, нито нарочно искане от страната, оспорваща правата по констативния нотариален акт.
Правният въпрос по приложението на чл. 72 ЗН не е относим към първата фаза на делбеното производство, защото тя определя възможността за обособяването на дялове от делбените имоти, когато те са земеделски земи, което съдът преценява във фазата по извършване на делбата. Чл. 72 ЗН не установява недопустимост на делбата на земеделски земи, които са с площ по-малко от нормативно определената за разделянето им на по – малки части. Ето защо въпросът за обсъждането на довод във връзка с чл. 72 ЗН, направен в първата фаза на делбеното производство не е обуславящ за делото.
Доводите в изложенията за допускане на касационното обжалване, свързани със задължението на съда да обсъди доказателствата по делото не са формулирани по начин, относим към производството по чл. 288 ГПК, защото липсва обосноваване на теза и съответно формулиран въпрос, изведен от решаващите мотиви в обжалваното решение, че по делото са събрани конкретни доказателства, имащи значение за крайните изводи на съда.
По изложените съображения поради липсата на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1674 от 16.12.2016г. по въззивно гражданско дело № 2479/2016г. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: