ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 735
София, 28. юни 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1808 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1647/20.12.2016 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1751/2016, с което е потвърдено решение № 2484/22.06.2016 на Варненския районен съд по гр. д. № 1549/2016, с което са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], В., представляван от адв. М. Т. от ВАК като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, за разпределяне на доказателствената тежест, както и по материалноправните въпроси за задълженията на работника при изпълнение на възложената работа, за предпоставките за прекратяване на трудов договор, сключен със срок на изпитване, когато работодателят не е имал възможност да провери годността на работника; за възможността на работодателя да образува дисциплинарно производство при неявяване на работника или служителя на работа, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, която не прилага.
Ответникът по жалбата Г. С. И. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по силата на трудов договор № 211/06.04.2015 със срок на изпитване, от шест месеца, уговорен в полза на работодателя като „оператор на пакетажна машина”, с място на работа – фабрика. В срока на изпитване, с допълнително споразумение № 278/16.06.2015, страните са сключили окончателен договор за неопределено време. С допълнително споразумение № 343/21.01.2016, считано от 22.01.2016 г. трудовото правоотношение е изменено, като от длъжността „оператор на пакетажна машина” ищецът е преминал на длъжността „оператор на поточна линия”. Със заповед № 275/26.01.2016 ответникът е прекратил трудовото правоотношение, на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Съдът е приел като безспорно установено обстоятелството, че е налице намаляване броя на поръчките в началото на календарната 2016 г., поради което работодателят е прекратил съществуващите трудови правоотношения с 10 служители, заемащи длъжността „Оператор поточна линия” по взаимно съгласие, на основание чл. 325 КТ или в срока на изпитване по чл. 71 КТ, като е направено признание, че е забавено изплащането на трудовите възнаграждения на служители. В случая след преценка на естеството на работата, въззивният съд е приел, че е налице съществена промяна в трудовите функции на длъжността „оператор на поточна линия” и „оператор на пакетажна машина” (при едната е правилното закрепване и разположение на материала, качеството на готовата продукция и евентуалното й коригиране, както и подреждането й, а при другата – правилното пакетиране на продукцията и управление на поточната линия). Поради което, съдът е приел, че съгласно чл. 119 КТ е сключен нов договор № 343/21.01.2016 за изпитване за нова трудова функция, такава каквато до този момент работникът не е изпълнявал, поради което същият в частта относно клаузата за изпитване, не е недействителен. Спорен по делото е бил въпросът възложил ли е работодателят за времето от 22.01.2016 г. до 26.01.2016 г. или в рамките на два работни дни, изпълнението на трудови функции на длъжността „оператор на поточна линия”, във връзка с което са разпитани свидетели, тъй като доказването на този факт е в тежест на работодателя. От разпита на свидетелите съдът е приел, че ищецът е работил само на пакетажна машина до 20.01.2016 г., като от 21.01.2016 г. до 26.01.2016 г., без да е работил на друга машина, тъй като за същия период от време нито един служител не е полагал труд при работодателя си, поради нефункционирането на предприятието след 20.01.2016 г., включително и към настоящия момент. Ответникът твърди, че макар да му е било известно извършеното преназначение, ищецът не се е явил на работа, поради което е прекратил едностранно трудовото правоотношение с процесната заповед на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Следователно, по делото не е установено ответникът да е предоставил възможност на ищеца да изпълнява трудовите си задължения, поради което изобщо не е имал възможност да наблюдава и оцени неговите професионални качества, за да реши дали да сключи окончателен договор или да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено, поради което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят решението по делото, са разрешени в съответствие с установената практика на ВКС. В мотивите на решението съдът трябва да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Доказателствената тежест се разпределя според чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. За изпълнението на определена работа може да съществуват нормативно установени изисквания към работника и да са установени негови задължения. Възможно е също работодателят да е връчил на работника длъжностна характеристика, в която е посочил по-подробно задълженията му, както и качества, които той трябва да притежава. Наличието на нормативни изисквания и връчването на длъжностна характеристика улесняват доказването на съдържанието на трудовото правоотношение и на специфичните изисквания към работника, но липсата им не означава, че на работника не са му необходими никакви качества и той няма трудови задължения. Трудовите задължения на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа, а естеството на възложената работа определя и качествата, необходими за изпълнението й.
Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. По взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза. Съобразно разпоредбата на чл. 119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. За да реализира работодателят тази си възможност и срокът да е започнал да тече, следва да е започнало и изпълнението на новата работа. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по последния повдигнат въпрос за възможността на работодателя да образува дисциплинарно производство при неявяване на работника или служителя на работа, тъй като същият не обуславя решението по делото, доколкото работодателят е предпочел да прекрати трудовото правоотношение не поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина, а съгласно чл. 71 КТ.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1647/20.12.2016 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1751/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.