О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 426
гр. София,30.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на девети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№581 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Г. срещу решение №145 от 30.11.2016 г. по в.гр.д.№385/2016 г. на АС Бургас. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №31 от 27.06.2016 г. по гр.д.№579/2015 г. на ОС Сливен, в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. К. Г. срещу М. С. Ч. евентуално съединени искове: по чл.285, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 16 500 евро и по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 16 500 евро.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните. 2. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. 3. Какъв е правният режим на изтеглените в брой от сметките на търговското дружество парични средства при последващото им внасяне в банкова сметка от името на физическо лице.
Поддържа се, че първите два от формулираните въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, а спрямо третия – наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация М. С. Ч. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да достигне до извод за неоснователност исковете – главен по чл.285, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и евентуално съединен по чл.59, ла.1 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че по делото липсва доказан сключен между страните договор за поръчка – не се твърди наличие на писмен договор, а не са ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на заявената в исковата молба устна сделка. Посочил е, че исковата сума от 16 500 евро не съставлява и неоснователно обогатяване, тъй като същата не е излязла от патримониума на ищеца, не са дадени негови лични средства и за последния не е настъпило обедняване в посочения размер. Изложил е съображения, че операциите с парични средства на дружеството – теглене от една фирмена сметка и внасянето им в друга, са извършени от ищеца в качеството му управител и представляващ дружеството, което води до извод, че ищецът е направил вноска с дружествени средства, а не с негови лични, като доводът, че след като са изтеглени от него, те са станали лична собственост, е несъстоятелен. В този смисъл и при липсата на обедняване за ищеца с претендираната сума, липсва и фактическият състав на неоснователното обогатяване, на което се основава евентуално предявеният иск за сумата от 16 500 евро.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
При постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил изцяло със съществуващата задължителна практика на ВКС, съобразно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и с допустимите според ГПК доказателствени средства. В решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по всички наведени от страните доводи. Дали изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне и по третия, формулиран от касатора въпрос, тъй като въпросът не е обусловил решаващата воля на съда – както бе посочено, изводът за неоснователност на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД е направен с оглед възприетото от въззивния съд становище, че исковата сума не е излязла от патримониума на ищеца, не са дадени негови лични средства и за последния не е настъпило обедняване в посочения размер, тъй като операциите с парични средства на дружеството – теглене от една фирмена сметка и внасянето им в друга, са извършени от ищеца в качеството му управител и представляващ дружеството.
Предвид изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация сумата от 3 000 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №145 от 30.11.2016 г. по в.гр.д.№385/2016 г. на АС Бургас в частта му, с която е потвърдено решение №31 от 27.06.2016 г. по гр.д.№579/2015 г. на ОС Сливен, в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. К. Г. срещу М. С. Ч. евентуално съединени искове: по чл.285, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 16 500 евро и по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 16 500 евро.
ОСЪЖДА Г. К. Г. ЕГН681277040 да заплати на М. С. Ч. [ЕГН] усмата то 3 000 лв.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.