1
определение по гр.д. № 93 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр.София, 03.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 93 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Ц. Н. М. и Б. Н. М. срещу решение № 268 от 29.07.2016 г. по в.гр.д.№ 182 от 2016 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение.
Ц. Н. М. обжалва решението в частта, с която е отменено решение № 307 от 07.01.2016 г. по гр.д.№ 445 от 2015 г. на Районен съд- [населено място] и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Ц. М. инцидентен установителен иск за установяване по отношение на Б. Н. М., че Ц. М. е изключителен собственик поради изтекла в негова полза придобивна давност на основание чл.79 ЗС на следния недвижим имот: дворно място с площ 560 кв.м., находящо се в [населено място], общ.В., [улица], съставляващо УПИ VII-669 от кв. 59 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 379 от 07.10.1993 г. на Кмета на [община] при съседи: улица, УПИ VI-668, УПИ X.-670, УПИ X.-700, УПИ X.-699, ведно с построените в него сгради: жилищна сграда на два етажа, гараж, жилищна сграда на един етаж и второстепенна постройка, както и в частта за допускане на делба на посочения имот между Ц. М. и Б. М. при равни права от по 1/2 ид.ч.
В касационната жалба на Ц. Н. М. се твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Б. Н. М. обжалва решението на Врачанския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 307 от 07.01.2016 г. по гр.д.№ 445 от 2015 г. на Районен съд- [населено място] за отхвърляне на предявения срещу Ц. Н. М. иск за делба на следните земеделски имоти: 1. нива с площ от 20 дка, намираща се в м.„К. п.“, представляващ имот № 040029, парцел № 29 от масив № 40 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Б. С., обл. В. при граници: имот № 040014, имот № 040013, имот № 040028, имот № 000037, имот № 040030 и имот № 040015/ и 2. нива с площ от 17,666 дка, намираща се в м..“Г. ч.“, представляваща поземлен имот № 302035, парцел 35 от масив 302 по плана за земеразделяне на [населено място].
В касационната жалба на Б. Н. Ц. се твърди, че решението на Врачански окръжен съд в обжалваната от него част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Страните не вземат становище по жалбите на насрещната страна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:
I. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА Ц. М.: За да постанови решението за отхвърляне на предявения от Ц. Н. М. инцидентен установителен иск за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Б. Н. М., че Ц. М. е изключителен собственик на дворно място с площ 560 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], ведно с построени в него сгради /жилищна сграда на два етажа, гараж, жилищна сграда на един етаж и второстепенна постройка/ и да допусне съдебна делба на посочения имот между Ц. М. и Б. Маркови при равни квоти, въззивният съд е приел, че посоченият имот е бил собственост на починалия Н. М. Р., чиито законни наследници са били съпругата му П. С. Р. и синовете му Б. Н. М. и Ц. Н. М.. Приел е за неоснователно твърдението на Ц. М. за придобиване на този имот по давност, тъй като същият не е упражнявал владение върху имота в продължение на изискуемия в чл.79, ал.1 ЗС срок. По делото било установено, че до 07.05.2015 г. /датата на смъртта на майката на страните П. Р./ фактическа власт върху имота е била упражнявана съвместно от двама от наследниците- П. Р. и Ц. М.. През този период Ц. М. е бил владелец по отношение на собствените си идеални части от имота и държател спрямо идеалните части на останалите сънаследници. Няма доказателства Ц. М. да е променил субективното си отношение към имота- не е предприел действия, с които да отблъсне владението на другите сънаследници, така че до смъртта на П. Р. на 07.05.2015 г. Ц. М. не е упражнявал фактическа власт с намерение за своене на идеалните части на останалите съсобственици. Поради това съдът е приел, че Ц. М. не е придобил този имот по давност и че към настоящия момент в качеството си на законни наследници на родителите си П. Р. и Н. Р., страните по делото Б. М. и Ц. М. са титуляри на равни части от правото на собственост върху имота.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и в касационната си жалба Ц. М. не посочва материалноправни или процесуалноправни въпроси, свързани с решението на въззивния съд в обжалваната от него част. Твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1.т.3 ГПК, без да посочва кои са тези въпроси. Единствено въвежда довод за недопустимост на решението поради това, че исковата молба била нередовна- не отговаряла на изискванията на чл.341, ал.1, т.2 ГПК, тъй като към нея не били приложени надлежни писмени доказателства, удостоверяващи собствеността върху имота.
Предвид приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКСК, при съмнение за недопустимост или нищожност на въззивното решение Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол.
В случая обаче няма вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Действително, постановеното по нередовна искова молба решение е недопустимо, но в случая не се касае за нередовна искова молба. Исковата молба за допускане на съдебна делба би била нередовна, ако в нея липсва изложение на обстоятелства, от които да се установява наличие на съсобственост и основанието за възникване на съсобствеността и тези обстоятелства не са видни от приложените доказателства по чл.341, ал.1 ГПК. Представянето на удостоверенията, предвидени в чл.341, ал.1, т.1 и т.2 ГПК /удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници, удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти/ не е условие за редовност на исковата молба за делба, а касаят доказването на иска, поради което са относими не към допустимостта на този иск, а към неговата основателност. Изискването за представяне на тези доказателства още с исковата молба цели още в началната фаза на производството да може да се установи кои лица следва да бъдат конституирани като съделители по делото, тъй като неучастието на съделител е основание за нищожност на делбата. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, например решение № 131 от 04.11.2015 г. по гр.д.№ 2393 от 2015 на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
В процесния случай съдът е редовно сезиран с искова молба от Б. М., спазена е родовата и местната подсъдност, с решението съдът не се е произнесъл по непредявен иск. В исковата молба е посочено за кои имоти и между кои лица се иска делба и какво е основанието за възникване на съсобствеността върху имотите. Към нея са представени нотариални актове и други писмени документи, скици на имотите и удостоверение за наследници, тъй като се твърди, че съсобствеността е възникнала на основание наследяване по закон. Следва да се отбележи, че по отношение на дворното място е представен разписен лист, в който общият наследодател на съделителите е вписан като собственик на това дворно място.
Въпрос по съществото на спора е дали е възникнала съсобственост върху посочените от ищеца имоти, на основанието, което се твърди и между конституираните като съделители лица, поради което по тези въпроси съдът се произнася с решение.
Поради изложените аргументи доводът на касатора за недопустимост на съдебното решение поради липса на надлежно упражняване на правото на иск е неоснователен.
С оглед на това и тъй като, както бе посочено по-горе, касаторът не е поставил други правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната от Ц. М. част.
II. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА Б. М.: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба на другите два посочени в исковата молба недвижими имоти /нива с площ от 20 дка и нива с площ от 17,666 дка/, въззивният съд е приел, че те са били собственост на майката на съделителите П. Р.. Приел е, че тя се е разпоредила валидно с тях преди смъртта си в полза на Ц. М. и [фирма], поради което тези ниви не са част от наследствената маса. Приел е, че Ц. М. е бил редовно упълномощен от майка си П. Р. да се разпореди с тези имот, с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършено от кмета на [населено място], общ. Бяла С.. Въззивният съд е счел упълномощителната сделка за валидна, тъй като от доказателствата по делото не е установено, че към момента на упълномощаването упълномощителката не е разбирала свойството и естеството на постъпките си и тъй като в производството по първата фаза на делбата не било допустимо да бъдат предявявани конститутивни искове, какъвто бил искът за унищожаване на пълномощното на основание чл.31 ЗЗД.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и в касационната си жалба срещу тази част от въззивното решение Б. М. не посочва материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а излага само доводи за неправилност на въззивното решение. Единственият формулиран въпрос /предявен ли е с исковата молба иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД/ е фактически, а не правен. Освен това, този въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд в решението: съдът не е приел, че с исковата молба не е предявен иск по чл.31, ал.1 ЗЗД, а че е недопустимо с иска за делба да се съединяват конститутивни искове, какъвто е иска по чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаемост на пълномощно поради невъзможност упълномощителят да разбира или да ръководи действията си. Предвид тези мотиви на съда обуславящият правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е: допустимо ли е да се съединяват с иска за делба конститутивни искове относно собствеността на делбения имот /какъвто е иска за унищожаемост на договор по чл.31, ал.1 ЗЗД/. Такъв въпрос обаче касаторът не е поставил, а съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС този въпрос не може да бъде поставен и разрешаван служебно от ВКС.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ц. Н. М. срещу решение № 268 от 29.07.2016 г. по в.гр.д.№ 182 от 2016 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на Б. Н. М., че Ц. Н. М. е изключителен собственик на основание чл.79 ЗС на дворно място с площ 560 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], съставляващо УПИ VII-669 от кв. 59 по плана на [населено място], обл. В., одобрен със заповед № 379 от 07.10.1993 г. на Кмета на [община] при съседи: улица, УПИ VI-668, УПИ X.-670, УПИ X.-700, УПИ X.-699, ведно с построени в него сгради: жилищна сграда на два етажа, гараж, жилищна сграда на един етаж и второстепенна постройка и е допусната делба на посочения имот между Ц. Н. М. и Б. Н. М. при равни права от по 1/2 ид.ч.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. Н. М. срещу решение № 268 от 29.07.2016 г. по в.гр.д.№ 182 от 2016 г. на Врачанския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 307 от 07.01.2016 г. по гр.д.№ 445 от 2015 г. на Районен съд- [населено място] за отхвърляне на предявения срещу Ц. Н. М. иск за делба на следните два земеделски имоти: 1. нива с площ от 20 дка, намираща се в м.„К. п.“, представляващ имот № 040029, парцел № 29 от масив № 40 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Б. С., обл. В. при граници: имот № 040014, имот № 040013, имот № 040028, имот № 000037, имот № 040030 и имот № 040015 и 2. нива с площ 17.666 дка, находяща се в м.„Г. ч.“, представляваща поземлен имот № 302035, парцел 35 от масив 302 по плана за земеразделяне на [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.