О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 03.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.06.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 995 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 307 от 27.12.2016 г., по в.т.д.№ 654 / 2016 г., с което е потвърдено решение №653/08.08.2016 г., по т.д.№ 197 / 2016 г. на Варненския окръжен съд за уважаване на предявения от О. В. А. конститутивен иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решенията от извънредното ОС на съдружниците, проведено на 05.02.2016 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право:1.”По законодателството на коя страна, по кой ред и по кой закон следва да се определи кои лица са наследници на починал съдружник в регистрирано в България търговско дружество, в случай, че починалият съдружник е чужд гражданин, както и всички останали съдружници са чужди граждани?; 2.”Следва ли поради това, че две лица имат еднакви фамилни имена, a priori да се приеме, че те са съпрузи”; 3.”При смърт на чужд гражданин, без да е изяснена правната уредба и правния ред на държавата, чийто гражданин е, следва ли a priori да се приема, че преживелият съпруг задължително е наследник на починалото лице?”; 4.”Следва ли да се изпраща покана за общо събрание на съдружници в дружество с ограничена отговорност до” известните наследници” на починал съдружник и чия следва да бъде преценката, кои лица имат качествата да бъдат наследници, в случай, че такива не са официално обявени и оповестени?”;5. „Допустимо ли е правата върху дружествен дял на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност да се осъществяват съвместно от сънаследниците му, без последните да са изрично приети за съдружници в дружеството?” и 6.”Как се определя кворума на мнозинство в ОС на О., как се преброява и как се постъпва с дружествен дял в случай на смърт на съдружник, без неговите наследници да са приети за съдружници в дружеството?”
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касационно обжалване, оспорвайки наличието на въведена от касатора обща главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност изразяване несъгласие и с поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявения конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на приетите решения от извънредното ОС на съдружниците в ответното търговско дружество, проведеното на 05.02.2016 г. – за заличаване на починалия на 19.10.2016 г. Ч. И. А., като съдружник и управител; за освобождаване на О. В. А. като управител на дружеството и за избор на нов управител в лицето на съдружника М. Е. А., въззивният съд е споделил изцяло, като основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на първоинстанционния съд за тяхната незаконосъобразност поради опорочаване на предвидената от закона и дружествения договор процедура по свикване на този върховен колективен орган на ЮЛ- търговец. Въз основа на самостоятелно извършена от решаващия състав на Варненския апелативен съд преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните е прието, че предвидената в разпоредбата на чл.22, ал.1, пр.2 от устройствения акт на ответника, правно и структурно обособен в О., възможност – О. да бъде свикано и от съдружник, както е процедирано в случая, не води до дерогиране изискването на чл.138, ал.2 ТЗ.Вменено като право и задължение на управителя на О., правомощието за свикването на О., е продължение и конкретизация на общата функция на последния да организира и ръководи дейността на дружеството, законово установена в чл.141 ТЗ. Поради това тълкувана в тази вр. и съобразно правилата на систематическото и логическо тълкуване разпоредбата на чл.138, ал.1 и ал.2 ТЗ позволява да се приеме,според съжденията на решаващия съд, че ОС на съдружниците в О. се свиква само от управителя на дружеството. Последният е задължен да свика О. и по искане на съдружници, но при наличие на установените от законодателя задължителни предпоставки – последните да притежават дялове над 1/10 от капитала, да е налице отказ на управителя и да е спазен указания в закона двуседмичен срок. Позовавйки се на формираната задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя и е в смисъл,че разпоредбата на чл.138 ТЗ има императивен характер, поради което не може да бъде дерогирана с дружествения договор, Варненският апелативен съд е мотивирал становище, че малцинственото право на съдружниците в случая е могло да бъде упражнено само при бездействие на управителя да стори това в двуседмичен срок от датата на отправеното до него писмено искане, каквото по делото не е доказано, вкл. предвид приложения протокола от проведеното на 21.12.2015 г. О.. Подписан от всички съдружници, с нотариална заверка на подписите им и останал неоспорен с отговора на исковата молба, така съставеният частен свидетелстващ документ безспорно удостоверява наличие на изрично взето решение за провеждане на следващо ОСС на 18.04.2016 г. с дневен ред, който включва избор на втори управител на О. – ответник, с оглед настъпилата смърт на Ч. А., отчет на управителя О. А. и приемане на нов дружествен договор, т.е. отсъства отказ на управителя – задължителна предпоставка за упражняване малцинственото право на съдружник с дял повече от 1/10 от капитала, което обстоятелство е достатъчно за да обуслови незаконност на взетите решения. В случая, според решаващия съд, тази процедура не е била спазена и поради директно отправена от съдружника М. А., като притежател на 13 дяла от капитала на дружеството, покана за свикване ОСС на 05.02.2016 г., което е в нарушение на императива на чл.138, ал.2, пр.2 ТЗ.
Според въззивната инстанция, обстоятелството, че уведомяването на съдружника О. А. за процесното ОСС е извършено в несъответствие и с разпореденото от чл.139, ал.1 ТЗ, е друго самостоятелно основание за уважаване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ. Счетено е, че доколкото нито ТЗ, нито устройственият акт на [фирма], предвиждат специфичен начин на връчване на поканата, то предприетият от дружество – чрез залепване на уведомление по реда на чл.50 ЗННД, във вр. с чл.47, ал.1 ГПК на адреса на съдружника с нотариалното и удостоверяване е бил допустим, но в конкретния случай, поради опорочаването му, е негоден да установи твърдяното от ответника надлежно известяване на ищцата. Допълнително, като аргумент за ненадлежното по см. на чл.139, ал.1 ТЗ, уведомяване на съдружника А., извън допусната грешка в описания в уведомлението апартамент –адрес на управление на дружеството и административен адрес на ищцата – ап.15 вместо действителния ап. 16, който последен фигурира в нотариалната покана, решаващата инстанция е посочила и неспазването на установения в чл. 138, ал.2 ТЗ седмичен срок, дори при приета редовност на фингираното връчване поканата на 26.01.2016.
Според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорените решения е и липсата на изискуемото се за приемането им мнозинство, което с оглед присъствалите на извънредното ОСС от 05.02.2016 г. съдружници и притежаваните от тях дружествени дялове, съставляващи едва половината от капитала, не удовлетворява изискването за 50% + 1, формиращ обикновеното мнозинство за избор на нов управител, съгласно чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1, т.10 от дружествения договор.
С оглед поставеният въпрос за липса на мнозинство за вземане на процесните решения – обикновено -50% +1 и квалифицирано от ѕ при освобождаване и приемане на съдружник са развити и съображения, свързани с приложението на чл.129, ал.1 ТЗ в хипотезата на наследени дружествени дялове на починал съдружник, както и за евентуалното прилагане по аналогия на правилото на чл.137, ал.3 , изр.1 ТЗ в хипотезата на заявен от наследниците отказ от тях.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решене дават основание да се приеме, че искането за достъп до касация е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, жалбоподателят следва да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора. От значение за изхода на делото е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, който включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск, е обусловил решаващата правна воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт.
В случая формулираните от жалбоподателя въпроси не отговорят на горепосочените критерии – да са обуславящи за крайния правен резултат по делото, защото въззивният съд не е приел основателността на предявения конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ единствено въз основа на липсата на мнозинство на процесното ОС на ответното О. – 50% плюс един за вземане на оспорваните от ищцата решения, а и поради допуснати нарушения на установения с императивни правни норми ред за свикване ОС на съдружниците в ответното търговско дружество, които пороци подробно е обсъдил. В този см. поставените от касатора въпроси, дори и да са важни, са само частично съобразени със съдържанието на решаващите мотиви на въззивната инстанция, поради което и разрешаването им не би могло да обуслови различен правен резултат по делото.
Отделно е, че е останало недоказано от касатора и поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Позовавайки се на визирания критерий за селекция жалбоподателят не твърди, нито установява по предвидения процесуален ред, необходимост от преодоляване на неправилни правни разрешения на съдилищата по приложението на конкретна правна норма, непълнота, респ. вътрешно противоречие или неяснота на същата, налагащо отстраняване на констатираното и несъвършенство чрез корективно тълкуване или предизвикана от настъпила в обществените условия и законодателство промяна, изискваща осъвременяване на вече формираната съдебна практика по приложението на чл.74 ТЗ, на чл.138 ТЗ и на чл.139 ТЗ, или създаване на нова. В този см. липсва аргументация на този допълнителен критерий за селекция, която, както е посочено в т.4 на ТР № 1/19 . 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не се изчерпва единствено с бланкетно възпроизвеждане на законовия му текст. Отсъствието и е достатъчно, за да се отрече и задължението на състава на касационната инстанция да го подложи на обсъждане.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски в срока по чл.287, ал.1 ГПК,поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на касационната инстанция не присъжда такива.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 307 от 27.12.2016 г., по в. т. д. № 654/ 2016 г., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: