3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
София, 03.07.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 69 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. „П. и.“, представлявана от С. Ч. – председател на Управителния съвет, чрез адв.В. П., срещу въззивно решение № 162/28.09.2016 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по въззивно гр.д. № 356/2016 г. в частта, с която А… е осъдена да заплати на Л. П. П. 33 277,10 лв. имуществено обезщетение за увреждане на имота й, на осн. чл. 49 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 22.07.2015 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводни разноски, сторени в двете инстанции.
Касаторът твърди неправилност на въззивното решение, иска неговата отмяна и отхвърляне на иска с присъждане на разноските по делото.
Насрещната страна Л. П., чрез адвокат Т. К., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК се съдържа в касационната жалба, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В обжалваното решение въззивният съд, като е изменил частично решението на първостепенния Хасковския окръжен съд, е осъдил А. „П. и.“ да заплати на Л. П. П. 33277,10 лв. обезщетение по чл. 49 ЗЗД, като е отхвърлил иска за разликата до 43019,91 лв. Присъдил е още обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2015 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводни разноски, сторени в двете инстанции (диспозитивът изяснен от касационната инстанция).
За да постанови този резултат, апелативният съд установил, че Л. П. е собственик на земеделски имот – нива с площ от 29.957 декара, пета категория, намираща се в местност „Ченгене дере”, част от който е завзет от преминалата през него магистрала „М.“. Върху 1031 кв. метра е прокаран временен частично асфалтиран път, ползван за нуждите на строителството, като върху имота се изхвърлени и строителни отпадъци. След изграждането на магистралата, имотът не е възстановен – пътят стои (с участъци плътен асфалт и оронен асфалт), отпадъците не са изхвърлени. Освен това, в резултат на строежа на магистралата се образува водосток, без да е изграден на място отводнителен канал. Като последица от това, 2,030 дка от имота са заблатени, не могат да се ползват по предназначение, необходимо е рекултивирането им. Съдът, също така, установил, че възложител на строежа е А. „П. и.“, а самите строителни дейности са изпълнени от [фирма] – [населено място] по договор с А…
При така установеното, съдът направил извод, че е налице противоправно поведение, пряка причинна връзка между него и увреждането на имота, притежаван от Л. П., за което следва да бъде ангажирана гаранционнообезпечителната отговорност на А… по чл. 49 ЗЗД. Въз основа на съдебна експертиза съдът установил, че за техническата и биологична рекултивация на заблатената площ е необходима сумата от 21112 лв., 8587,70 лв. за премахването на частта от плътен асфалт и 3577,60 лв. за частта с оронен асфалт, както и за възстановяване на имота в предишното му състояние.
В изложението по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, не се съдържа конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, разгледан от въззивния съд, решаването на който да е от значение за постановения краен резултат. Може да бъде изведен единствено въпросът дали се дължи обезщетение за вреди от непозволено увреждане, когато ищецът – собственик на увредената вещ, има принос за настъпване на вредите.
Този въпрос е неотносим към постановеното от въззивния съд, който не е намерил, че П. е допринесла с поведението си за настъпване на вредите, а и хипотезата на чл. 51 ЗЗД изобщо не преценявана от въззивната инстанция.
В заключение, не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът следва да заплати сторените от насрещната страна съдебноделоводни разноски за производството пред Върховен касационен съд – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1500.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 162/28.09.2016 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по в. гр.д. № 356/2016 г. в частта, с която А. „П. и.“ е осъдена да заплати на Л. П. П. 33 277,10 лв. обезщетение за причинени й имуществени вреди, на осн. чл. 49 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2015 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводни разноски, сторени в двете инстанции.
ОСЪЖДА А. „П.и.“ да заплати на Л. П. П. сумата в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: