О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 430
гр. София, 04.07.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осемнадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№435 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №797 от 01.11.2016 г.по в.т.д.№110/2016 г. на ОС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №1803 от 11.05.2016 г. по гр.д.№14130/2015 г. на РС варна, с което на основание чл.422 от ГПК е признато за установено, че [фирма] дължи на Д. А. М. сума в размер на 12 782 евро, част от вземане в размер на 30 023 евро, подлежащо на връщане като дадено на отпаднало основание – развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 09.07.2007 г., ведно със законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№10082/2015 г. на РС Варна.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. С каква давност се погасява правото на кредитора да прекрати договора, когато вече няма интерес от изпълнение, на основание чл.306, ал.5 от ТЗ. 2. Може ли давността по чл.87, ал.5 от ЗЗД да бъде прекъсната с изпращане на писмо до кредитора, в което се твърди наличие на пречки с временен характер, които препятстват изпълнението. Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се твърди, че в противоречие със задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че нотариална покана №12606 е връчена по надлежен начин на ответника, въпреки, че това не е така, а и поканата не съдържа предоставяне на допълнителен срок аз изпълнение и изрично предупреждение, че след изтичане на дадения срок договорът ще се счита за развален.
Ответникът по касационната жалба – Д. А. М. заявява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 09.07.2007 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който договор ответникът продавач е получил от ищеца купувач плащане на дължимата цена в размер на 30 023 евро, като ответникът се е задължил да построи сградата, в която се намира имота в срок до 31.08.2008 г. за своя сметка и със свои средства, съобразно одобрените архитектурни проекти и разрешение за строеж и да предаде владението върху апартамента на купувача в напълно завършен вид в сроковете и при условията уговорени в договора, както и да му прехвърли и правото на собственост в срок от 30 дни от издаване на разрешение за ползване на сградата. Посочил е, че съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, като страните са постигнали уговорка в т.5 от предварителния договор, че при настъпване на определени условия сроковете уговорени в договора спират да текат до отстраняване причината за спирането, като примерно са изброени: природни бедствия, лоши метеорологични условия, форсмажорни обстоятелства, спиране или промяна на изискванията относно строителството от държавни, административни или други контролни органи без вина на продавача. Изложил е съображения, че в т. 22 е постигнато съгласие, че при наличие на обективна невъзможност за продавача да изпълни задълженията си по чл. 1 от договора, която не може да му се вмени във вина, същият дължи в пълен размер на платените от купувача парични вноски. В този смисъл и предвид установените по делото обективни причини за неизпълнението на задължението на ответника да завърши строителството в уговорения срок, възникнали след сключване на договора, които са от вида на примерно изброените в цитираните договорни клаузи /т. 5 и т. 22/., въззивният съд е достигнал до извод, че се касае за неизпълнение по причина от временен характер, за която длъжникът не отговаря, поради което не възниква право за насрещната страна да развали договора на основание чл.87 от ЗЗД, като не тече и давностния срок, предвиден в чл. 87, ал. 5 от ЗЗД, а отношенията между страните следва да се уредят по аналогия с правилата относно последиците от неизпълнение, което се дължи на непреодолима сила, уредени в чл. 306 от Търговския закон. Посочил е, че от момента на обявяването на временната обективна невъзможност за изпълнение – 07.02.2008 г. до датата на изявлението на ищеца за разваляне на договора с нотариална покана – 29.10.2014 г. са изминали повече от шест години, което следва да се приеме за достатъчно дълъг период, даващ право на кредитора да прекрати действието на договора, по аналогия с правилото на чл. 306, ал.5 от ТЗ и с изявлението за разваляне на договора, ищецът е упражнил надлежно правото си да прекрати същия поради отпаднал интерес от изпълнението, поради което за него е възникнало правото да иска връщане на даденото на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираните от касатора въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. В решението липсва произнасяне по въпроса с каква давност се погасява правото на кредитора да прекрати договора, когато вече няма интерес от изпълнение, на основание чл.306, ал.5 от ТЗ, като липсва изразено становище, че давността по чл.87, ал.5 от ЗЗД може да бъде прекъсната с изпращане на писмо до кредитора, в което се твърди наличие на пречки с временен характер, които препятстват изпълнението. Както бе посочено, освен, че е приел, че не е налице хипотезата на чл.87 от ЗЗД за разваляне на договора по причина, за която отговаря длъжникът, съдът е посочил, че с оглед конкретните уговорки на страните, срокът за изпълнение на задължението на ответника е спрял да тече, респективно това задължение не е изискуемо. При липса на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да бъде обсъждано наличието на бланкетно поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК
Предвид изложеното и тъй като материално или процесуалноправен въпрос, извън вече цитираните, обусловил решаващата воля на въззивния съд, не е формулиран /твърдяното противоречие на обжалвания акт с посочените в изложението съдебни актове и доводите за неправилност на решението, преповтарящи тези в касационната жалба не представляват формулиране на такъв въпрос/, а ВКС не е длъжен и не може да извежда въпроси от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, но предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на уговорения в договора за правна защита, адвокатски хонорар, разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №797 от 01.11.2016 г.по в.т.д.№110/2016 г. на ОС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.