ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 754
София, 04.07.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 70 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т. В. като процесуален представител на З. И. Д. от София срещу въззивното решение на Апелативен съд София от 25.VІІ.2016г. по в.гр.д. № 23/2016г.
Ответникът по касационната жалба С. Л. Г. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ц. Г. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима в частите й по исковете по чл.55 ЗЗД и по чл.79 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
Касационната жалба е недопустима в частта й по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв. на основание чл.280 ал.2 ГПК, поради което в тази й част жалбата ще бъде оставена без разглеждане.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение в останалите му части ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 25.VІІ.2016г. САС е потвърдил решението на СГС от 28.ІХ.2015г. по гр.д. № 4539/2011г., с което са отхвърлени предявените от З. И. срещу С. Г. искове за присъждане на 20000лв., дадени по развален договор за дентални услуги – за изработване на 19 фасети, сключен през октомври 2008г., за присъждане на 28340лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от некачествено изпълнение на договорени с ответника дентални услуги, представляващи стойността на денталните услуги за поправка на първите от д-р Н. през 2010г. и 2011г., и за присъждане на 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди от некачествено изпълнение на договорените с ответника дентални услуги.
Въззивният съд е приел, че не е установено по делото съществуването на договорно правоотношение между страните за извършване на дентални услуги срещу 20000лв. възнаграждение – спорът е въобще за съществуването на договорно отношение на стойност 20000лв. според твърдението на ищцата, а не за смисъла и значението на отделните уговорки при неяснота или непълнота на клаузите за изследване на действителната обща воля на страните. Такъв договор е неформален, но след като стойността му е 20000лв., при доказване на възникването и съществуването му важи ограничението по чл.164 ал.І т.3 ГПК. Не са представени допустими доказателства, свидетелстващи за сключването на такъв договор и за същественото му съдържание /предмет на поръчката, уговореното възнаграждение/, липсва признание на ответника за възникнали с ищцата правоотношения по възлагане и изпълнение на стоматологични услуги, както и каквито и да било писмени документи за извършвани плащания по такъв договор. Независимо от забраната по чл.164 ал.1 т.3 ГПК съдът е посочил, че и преценката на свидетелските показания в съвкупност, въпреки сходството за определени обстоятелства, не би могло да доведе до формирането на категоричен извод за сключване на твърдения договор. Тримата свидетели възпроизвеждат обстоятелства, станали им известни от разказите на ищцата и никой от тях не е бил пряк свидетел на факти, свързани с осъществяване на стоматологични услуги от ответника д-р Г.. Свидетелите сочат лични възприятия за неразположенията и оплакванията на ищцата по повод стоматологично лечение и с оглед показанията на св.Н. /осъществил ре-лечението/ е ясно, че към 2010г. естетични процедури /поставяне на фасети/ фактически са били провеждани в предходен период, но с показанията не се доказва, че изпълнението е било осъществено от ответника. Не са представени писмени доказателства в подкрепа на твърдението на ищцата за плащане на суми за стоматологично лечение, имайки предвид размера им /първоначално 4000лв., а след това на части от порядъка на 4000 – 5000лв./. Показанията на св.К. за платена еднократно сума 3000лв. не следва да бъдат ценени, тъй като не установяват предаване на сумата на ответника, а на „жена, която по всяка вероятност била медицинска сестра” без снабдяване с документ, и основанието за нейното плащане, но също не се подкрепят от твърденията на самата ищца относно размерите на платените от нея на части вноски. Недоказването на факта на сключен между страните договор за извършване на точно определени по вид дентални дейности е достатъчно основание за отхвърляне на иска по чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД и на обективно съединените с него претенции, което прави безпредметно обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на пораждането на отговорността на ответника за репариране на причинени на договорно основание вреди.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК по единствения поставен въпрос „допустими ли са свидетелски показания в случай, че с тях се установява наличие на договор за дентални услуги, без да е определена обща цена на договора, а е постигнато съгласие за заплащане по единични цени по ценоразпис на зъболекаря, след като общата сума, получена на основание на договора, е над 5000лв.”. Въпросът е обоснован с твърдение, че въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания, събрани по делото, приемайки ги за недопустими, и с оглед на това приел исковете за недоказани.
ВКС на РБ намира, че така поставеният въпрос е неотносим към имащо решаващо значение за изхода на делото произнасяне от въззивния съд. Противно на обосноваващото значението на въпроса твърдение на касаторката въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и въз основа на събраните по този начин данни съдът е формирал извод, че дори това доказателствено средство да е допустимо, т.е. да се касае за установяване на договор до 5000лв., от данните не се установява въобще сключен между страните договор за дентални услуги. Произнасяне по въпрос, обусловил този извод, касаторката не сочи като основание за допускане на касационно обжалване, а касационният съд не може да го вземе предвид служебно с оглед диспозитивното начало и правото на защита на насрещната страна в гражданския процес.
С оглед на изложеното ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в частта му по претенциите за присъждане на обезщетения за имуществени вреди не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на З. И. Д. от София срещу решението на Апелативен съд София, първи граждански състав, № 1603 от 20.VІІ.2016г. по в.гр.д № 23/2016г. в частта му по претенцията за присъждане на 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд София, първи граждански състав, № 1603 от 20.VІІ.2016г. по в.гр.д № 23/2016г. в останалите му части.
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: