ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 753
София, 04.07. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 5478 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н.П. като процесуален представител на Т. С. Л. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 11.Х.2016г. по в.гр.д. № 2221/2016г.
Ответникът по касационната жалба М…. – МВР С… в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез юрисконсулт М. Т. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 11.Х.2016г. ПОС е отменил решението на РС Пловдив от 27.VІ.2016г. по гр.д. № 742/2016г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Т. Л. срещу М… на МВР искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
Съдът е приел, че е спазена процедурата по чл.193 КТ – назначена е комисия за изясняване на данни за публикации в информационна агенция „Фактор”, в хода на проверката, за която всички служители, включително ищеца, са били наясно за какво се извършва, видно от показанията на св.Н. и св.Т., той е дал и са приети от работодателя две писмени обяснения, които са именно по повод проверката за предоставяне на сигнал и документи до агенцията за злоупотреби в болницата; ищецът е бил напълно наясно за какво нарушение се изискват обяснения, защото в първото обяснение сам прави признание да е извършил разследваното нарушение, а във второто последващо обяснение отрича да е извършил нарушението, но пак сочи, че е знаел за какво е проверката и дори се опитва да помага за залавянето на истинския извършител.
Прието е, че е съобразен и чл.195 КТ – нарушението е описано ясно като предоставяне за ползване на информация с финансов и отчетен характер на трети лица, които не са служители на МВР, след заснемане с мобилен телефон на документи и снимков материал в сайта на агенцията, съдържаща невярна информация, злоупотребявайки с доверието и доброто име на работодателя, разпространявайки поверителни сведения и невярна информация.
Прието е и че посочените в заповедта факти са установени по делото. В исковата си молба Л. признава, че е „предоставил известна информация на агенцията, защото имал поглед, че се извършват нередни неща в Х. …., искал да се даде гласност и да се търси отговорност ……, да не се потули случая ….., поискал да се разследват нарушенията …..”. Тези факти се потвърждават и от първото дадено от него обяснение, в което признава и как се е снабдил с документите – бил изпратен да извика ревизора, но тъй като го нямало, снимал документите с мобилен телефон. В последващото си обяснение /дадено в същия ден/ отрича признанието, но в исковата си молба, доста по-късно подадена, отново потвърждава първоначалното си обяснение. Тези безспорни факти се подкрепят и от св.Баруданова, която установява, че при проверката след публикациите вярно се оказало само едно твърдение, и то допуснато по вина на фирма-изпълнител на СМР. Налице е при това положение злоупотреба на ищеца с доверието на работодателя, умишлено и тайно заснемайки документи, които изпратил на информационната агенция. Без значение е неиндивидуализирането на документите с оглед факта на изпращането им и каквито и документи от финансовата ревизия да са снимани, това е злоупотреба, защото нито един от тях не е бил публичен и за изнасянето им е трябвало съгласие на работодателя. Освен това, тъй като снимането е тайно, не може от работодателя да се изисква да представи всеки такъв документ за преценка може ли да бъде сниман и предаван на трето лице без съгласието му.
Налице е и хипотезата на разпространение на поверителни за работодателя сведения с оглед разпоредбата на чл.18 ал.3 и чл.20 от Правилника за вътрешния трудов ред при ответника, с който ищецът е запознат. Това разпространение е било насочено към уронване доброто име на предприятието, при това от множеството твърдения за злоупотреби е потвърдено само едно, и то по вина на външна фирма – изпълнител. Отговорност на ищеца не се търси за статията в информационната агенция, защото не се твърди той да я е писал, при което липсата на статията и неяснотата на съдържанието й с нищо не накърнява правото му да се защити по останалите дисциплинарни нарушения.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроси в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 /с оглед сочената практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК/ и т.3 ГПК.
Поставените въпроси под номера /в изложението/ 2 – когато в заповедта е цитирана докладна записка /с посочен рег. номер/, която не е връчена на ищеца и няма доказателства и дори твърдения в тази връзка и яснота за какво са поискани обясненията, следва ли да се приеме, че обясненията са дадени по смисъла на чл.193 КТ; 4 – след като в уволнителната заповед се цитира публикация в инф.агенция „Фактор бг” и тази публикация не е представена по делото, може ли да се приеме, че е налице извършено нарушение; 5 – след като в заповедта е вписано, че в публикацията се съдържа информация от финансов и отчетен характер и тази информация не се намира в кориците на делото, може ли да се приеме, че е извършено нарушение на Правилника за вътрешния ред на МВР, и 8 – правилно ли е определена тежестта на нарушението, след като не са посочени в заповедта настъпили или възможни неблагоприятни последици за работодателя, са фактически, поради което не отговарят на предвидената в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка касационно обжалване да се допуска при произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси. Сочените въпроси имат характер на оплаквания за необоснованост по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато.
Останалите четири въпроса са неотносими към имащо значение за изхода на спора произнасяне от въззивния съд.
Първият въпрос „когато няма представено в писмен вид и не са събрани други доказателства за съдържанието на искането за обяснения следва ли да се приеме, че служителят е бил наясно за вменените му нарушения и е могъл адекватно да се защити” е неотносим с оглед приетото от въззивния съд за установено, че ищецът е знаел за какво са исканите му обяснения, въз основа на признанието му и на свидетелски показания. Не е формиран извод, че въпреки липсата на доказателства, заключение в този смисъл следва да се направи.
Третият въпрос „когато са дадени две обяснения, едното от които отрича другото, и двете са заведени в един ден при работодателя, следва ли да се приеме, че е налице оттегляне, тъй като то е пристигнало и заведено преди или едновременно с другото” е неотносим с оглед липсата на извод отричащото обяснение да е пристигнало преди или едновременно с първото – приетото в тази връзка е, че с последващото си обяснение ищецът е отрекъл първоначалното, и че последното е потвърдено с изявленията на Л. в исковата му молба.
Шестият въпрос „може ли съдът да се позовава на признания в обяснения, отречени същия ден и отричането е заведено преди признанието, и след като в съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК ищецът заяви, че не е изнасял документи” е неотносим, тъй като не са формирани изводи в атакуваното решение, че отричането е заведено преди признанието /прието е обратното, както вече бе посочено/, както и по приложението в случая на чл.176 ГПК.
Седмият въпрос „може ли съдът да се позовава само на признанията и без те да са подкрепени от каквито и да е други доказателства по делото” е неотносим, тъй като въззивният съд е основал извода си, че вменените дисциплинарни нарушения са извършени, не само на признанията на ищеца, а и на свидетелски показания.
С оглед на изложеното ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 300лв. възнаграждение за процесуалното му представителство от юрисконсулт Т..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, Х-ти състав, № 1266 от 11.Х.2016г. по в.гр.д № 2221/2016г.
ОСЪЖДА Т. С. Л. от [населено място] да заплати на М… – МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ С… 300лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: