2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
гр. София, 05.07.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 595 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З… (З.) „З.-Б.“ срещу решение № 375/19.10.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 652/2016 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 124/16.06.2016 г. по гр. дело № 184/2016 г. на Районния съд в [населено място], са уважени, предявените от А. Е. А. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ със заповед № 001/29.01.2016 г. на председателя на ответната кооперация-касатор, ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „водач на селскостопански машини” при ответната кооперация и последната е осъдена да заплати на ищеца сумата 3 552 лв., представляваща обезщетение за времето, през което той е останал без работа – за периода 29.01.2016 г. – 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.03.2016 г. до окончателното ? изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавна такса по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните два правни въпроса: 1) процесуалноправен – относно произнасянето от съда по съображения за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца по делото; и 2) материалноправен – в случай, че предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е връчено по време на ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност, но към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, при неспазен срок на предизвестие, работникът/служителят не е ползвал такъв и липсват предпоставки за приложение на чл. 333 от КТ, нарушено ли е правото на защита на работника/служителя и това прави ли уволнението незаконосъобразно. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: процесуалноправния – в противоречие с решение № 503/05.01.2011 г. по гр. дело № 77/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 92/14.04.2016 г. по гр. дело № 4515/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, а материалноправния – в противоречие с решение № 573/30.10.2009 г. по гр. дело № 5163/2008 г. на II-ро гр. отд. на ВКС и решение № 337/30.04.2010 г. по гр. дело № 1188/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, както и че материалноправният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – ищецът А. Е. А. в отговора си излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване, тъй като двата правни въпроса, изведени в изложението на жалбоподателя, не са обуславящи решаващите правни изводи на окръжния съд за постановяването на обжалваното въззивно решение и са без значение за крайния изход на материалноправния спор по делото (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Изведените от касатора два правни въпроса са свързани с изводите на въззивния съд, че макар и не по особено прецизен начин, ищецът е навел с исковата си молба довод за незаконосъобразност на уволнението му поради непреодоляна от страна на ответника-работодател предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, както и че първоинстанционният съд е указал, че в тежест на последния е да установи, че към датата на връчване на предизвестието е поискано разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищеца, но жалбоподателят не е представил такива доказателства, поради което съдът е приел, че такова разрешение не е искано и не е давано, респ. – че е нарушена (не е преодоляна) предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ.
Наред с това, обаче – независимо от чл. 344, ал. 3 от КТ, въззивният съд е разгледал и по същество трудовоправния спор между страните, като е приел, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят-работодател не е доказал по делото да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, на което уволнението е извършено – намаляване обема на работа. В тази връзка окръжният съд е приел, че по естеството си това основание за уволнение означава намаляване на количеството на продукцията, на обема на стокооборота или на услугите, като това обективно състояние трябва да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната трудова дейност, реализирана от ищеца, като ответникът-работодател не е установил този факт по делото. Приел е и че ищецът е изпълнявал единствената в ответната кооперация длъжност „водач на селскостопански машини” и при основен предмет на дейност на кооперацията, свързан със земеделско производство и услуги, е абсурдно твърдението, че дейността на ищеца е намаляла, като около месец след уволнението му работодателят е назначил трима работника на същата длъжност.
При така приетото от въззивния съд по съществото на трудовия спор, следва че независимо от това дали изведените от касатора два правни въпроса, свързани с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие или не със задължителната практика на ВКС, респ. – дали вторият от тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, то това не би могло да повлияе върху крайния изход на делото. Това е така, защото крайните правни изводи на въззивния съд за незаконосъобразността на уволнението на ищеца и за уважаването на предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са обусловени от изложените от него решаващи мотиви по съществото на трудовия спор – че работодателят-ответник не е доказал по делото основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, на което уволнението е извършено – намаляване обема на работа, което само по себе си е достатъчно за уважаването на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение. Относно тези решаващи изводи на окръжния съд, обуславящи крайния резултат по делото, касаторът не сочи правни въпроси в изложението си.
В заключение – изведените от жалбоподателя два правни въпроса, свързани с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, не са от значение за крайния изход на правния спор пред въззивния съд, поради което и не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред касационната инстанция, в размер 700 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 375/19.10.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 652/2016 г. на Русенския окръжен съд;
ОСЪЖДА З… „З.-Б.“ да заплати на А. Е. А. сумата 700 лв. (седемстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.