Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
395_17_opr_288_124gpc_negatif_interetІ_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 06.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело N 395 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по касационна жалба на С. М. К. срещу въззивно решение № І-99 от 27.10.2016 г. по възз. гр. д. № 1374 /2016 г. на Бургаски окръжен съд, г.о., с което е обезсилено като недопустимо решение № 95 /01.07.2016 г. по гр.д. № 177 /2016 г. на Айтоски районен съд, с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост по наследство и давностно владение за дворно място, представляващо УПИ, в [населено място], заедно с масивна сграда от 74 кв.м. и на основание чл.357,ал.2 ГПК е отменен констативния нотариален акт, с който ответникът се легитимира като собственик.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна А. К. Х. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.
Ищецът, който се легитимира като собственик по давностно владение с нотариален акт, съставен на 27.03.2015 г. по обстоятелствена проверка, иска от съда да признае, че ответникът, който също се легитимира като собственик по давностно владение с нотариален акт, съставен на 30.03.2015 г. (три дни след този на ищеца) по обстоятелствена проверка, като твърди, че придобивното основание на ответника не се е осъществило. Ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска с твърдение за липса на правен интерес у ищеца и оспорва придобивното основание на ищеца с твърдение, че не се е осъществило, като твърди свое право на собственост и сочи доказателства за това.
Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, постановено по отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК поради липса на интерес от установяването, като процесуална предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск, какъвто е налице когато се претендира отричаното от ищеца право.
Приел е следното:
В този случай ищецът има задължението да установи по категоричен и безспорен начин наличието на защитимо материално право – да докаже фактите, от които то – неговото материално право на собственост произтича.
Материалното право на собственост на ищеца безспорно подлежи на установяване от същия по делото, предвид заявеното от ответника оспорване правото на собственост на ищеца.
Само при установено защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателния установителен иск, ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното право, т.е. материалноправната легитимация на ищеца е въпрос по допустимостта на иска.
В случая ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, позовавайки се на десетгодишна придобивна давност, за което се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка . Събраните по делото доказателства обаче категорично не налагат извода, че ищецът е установил наличието на свое защитимо право, което да обоснове правен интерес от търсената с иска защита срещу ответника.
От изложеното следва изводът, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липсата на правен интерес от търсената с него защита, поради което първоинстанционното решение, с което искът е разгледан по същество следва да се обезсили.
Жалбоподателят извежда процесуалноправни въпроси:
При липса на оспорване на констативен нотариален акт за собственост, същият ползва ли се с доказателствена сила за третите лица и за съда относно правото на собственост, отразено в него, и
При липса на оспорване на констативен нотариален акт за придобиване правото на собственост по давностно владение, следва ли да се приеме, че липсва правен интерес от търсената защита от собственика, отразен в акта при нарушаване правото му на собственост.
Жалбоподателят твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК
Видно от изложеното по-горе въпросите не са обуславящи, с отговора на исковата молба изрично е оспорено правото на собственост на ищеца, като заедно с това ответникът твърди и доказва свое право. На това оспорване се основава на първо място възражение за недопустимост на иска, както и възражение за неоснователността на иска, което е евентуално.
Към това може да се добави и че приетото от въззивния съд, че оспорването от ответника се състои в оспорването на признатото с констативния нотариален акт на ищеца право на собственост, е в съответствие с приетото с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по ТД № 11 /2012 г.., ОСГК на ВКС.
А приетото от въззивния съд по процесуалноправния въпрос за правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост (за неговата допустимост) е в съответствие с приетото с т.1 от ТР № 8 /27.11.2013 г. по т.д. № 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
с оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски,. А ответникът не претендира разноски, нито е доказал да е направил такива в касационното производство. Поради което разноски н следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № І-99 от 27.10.2016 г. по възз. гр. д. № 1374 /2016 г. на Бургаски окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.