О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 443
гр. София,06.07.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на девети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№517 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1837 от 21.09.2016 г. по в.т.д.№4422/2015 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №3598 от 04.08.2015 г. по т.д.№225/2013 г. на ОС Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Югозападен университет „Н. Р.” искове: за сумата от 57 103.58 лв., незаплатена стойност на извършени СМР по обект „Спортен комплекс-блок В” и за сумата то 14 898.45 лв., лихва за забавено плащане за периода от 19.11.2010 г. до предявяване на иска.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди наличие и на селективните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК: Приложима ли е разпоредбата на чл.266, ал.1, вр. чл.264, ал.3 от ЗЗД, респективно дали и доколко ответникът има право на възражение по чл.265, ал.1 от ЗЗД при положение, че извършената от ищеца работа е приета без каквито и да е било възражения.
Ответникът по касация Югозападен университет „Н. Р.” и третото лице помагач – [фирма] заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалван евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е достигнал до извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, като е отговорил подробно на всеки един от наведените във въззивната жалба на ищеца доводи, включително излагайки съображения, че са напълно необосновани твърденията, че ответникът, в качеството си на възложител, е приел извършената от ищеца работа по строителството на сградата по реда на чл. 264 от ЗЗД, поради което се е съгласил с извършената замяна на покривните панели, като по този начин я е и одобрил. Посочил е, че Протокол – акт обр. 19 от 01.09.2010 г., на който ищецът основава това си твърдение, по делото няма представен, а в частта за покривната конструкция е представен такъв акт – Протокол №5 от 01.06.2010 г., в позиция 2 от който ясно е записано, че се приема „Покриване с топлоизолационни панели тип тримотерм“, 1630 кв.м. на обща стойност 215 160 лв., но по делото няма нито едно доказателство, сочещо не само на приемане или съгласие от страна на ответника, но и за каквото и да било знание от негова страна, относно замяната на предвидените по проект панели тип тримотерм, с използваните от ищеца такива тип „RUUKKI-SPC W“, преди появата на течове. Приел, че е неоснователно позоваването от страна на ищеца и на останалите актове, съставени в процеса на строителството и приемането му, вкл. Акт обр. 15 и разрешение за ползване на обекта, доколкото от цялата проектна документация, приета по делото е видно, че същата предвижда използване за покривната конструкция на панели тип тримотерм /К., стр. 2, позиция 37 – л. 15 от първоинстанционното дело, Обяснителна записка, стр. 2 – л. 233 от първоинстанционното дело/, каквито и би трябвало ищецът да е монтирал, а по делото нито се твърди, нито се установява на ответника въобще да е била известна замяната на предвидените по проект панели тип тримотерм, от страна на ищеца с използваните от него такива тип „RUUKKI-SPC W“.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че формулираният в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпрос не може да се счете за обуславящ изхода на правния спор – с този въпрос се предпоставя възприето от въззивния съд становище, за приемане без възражение на извършената от ищеца работа, респективно за наличие на знание у ответника, че е извършена замяна на покривните панели и одобряването й, извод, който както бе посочено, не е направен в обжалваното решение.
Предвид изложеното и тъй като друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, не е формулиран /преповтарянето на оплакванията и доводите за неправилност на решението в касационната жалба, не съставлява конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, а ВКС не е длъжен и не може да извежда такива въпроси от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №1837 от 21.09.2016 г. по в.т.д.№4422/2015 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.