5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
София, 07.07.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Албена Бонева гр. дело № 5540 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Г. Г., приподписана от адвокат М. М. от САК, срещу въззивно решение № 1026/02.02.2016 г., постановено от Софийски градски съд, по въззивно гр.д. № 8332/2015 г. в частта, с която е признато по отношение на [фирма], че Р. Г. Г. дължи 3 622.84 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода м. 11.2009г.- м. 04.2012г. за топлоснабдяван имот, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „А“, ап. 3, аб. № 219921, натрупана лихва за забава в размер на 589.99 лв. за времето 31.12.2009г. – 04.12.2012 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 21.12.2012 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.
Касаторът излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част..
Насрещната страна [фирма] не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е отговорила подава отговор.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, като е отменено частично решението на първостепенния съд, по реда на чл. 422 ГПК, е признато по отношение на [фирма], че Р. Г. Г. му дължи 3 622.84 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода месец 11. 2009 г. – месец 04. 2012 г. за топлоснабяван имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ап. 3, аб. № 219921, натрупана лихва за забава в размер на 589.99 лв. за времето 31.12.2009г. – 04.12.2012 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 21.12.2012 г. до окончателното издължаване. Съдът осъдил Г. да заплати на търговското дружество съдебноделоводните разноски съразмерно уважената част от исковете, сторени в заповедното и исковото производство. Решението е постановено при участието на [фирма], [населено място] като трето лице помагач на страната на ищеца.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Р. Г. е собственик на топлоснабден жилищен имот в[жк][жилищен адрес] вх. „А“, ап. 3. Етажните собственици в сградата, след взето решение на проведено общо събрание, възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на [фирма] (преобразувано впоследствие в [фирма]). Потребителите – етажни собственици допуснали представителите на третото лице помагач да отчитат уредите за индивидуално измерване, като последното извършило дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса, с което страните потвърдили обвързаността си от договора за топлинно счетоводство. Установено е още, че в имота на Г. има 2 броя радиатори, без монтирани на тях уреди за дялово разпределение и щранг лира, без възможност за монтаж на уред. От 2008 г. не е осигуряван достъп за отчет, като последният е извършен на 29.04.2008 г. и в него е записано, че радиаторите работят без уреди. В имота има един водомер за топла вода, отчетен за последен път през 2008 г., когато е записано, че водомерът няма пломба, след което достъп е отказан. От месец април 2002 г. до 30.06.2006 г. ежемесечно е начислявана и сума за мощност. Установено е още, че общият топломер в сградата се отчита дистанционно по електронен път в 00.00 часа на първо число на месеца, като отчитането не е визуално, а чрез електронно устройство, което е в съответствие с чл. 53-57 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Топломерът е в изправност, редовно преминавал през изискваните метрологични проверки. Стойността на доставената в имота топлинна енергия за исковия период е определена въз основа на заключения, изготвени от съдебни експерти.
Съдът приел, че Г. се явява потребител на топлоенергия за битови нужди по смисъла на чл. 106а, ал. 4 и § 1, т. 1 ЗЗЕЕ(обн. ДВ бр. 64/16.07.1999 г., отм. ДВ бр. 18/05.03.2004 г., с изкл. на гл13), действащ за част от процесния период и, по смисъла на чл. 153, ал. 1 и § 1, т. 42 ЗЕ (отм.), но в сила в края на процесния период. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ОУ се съдържат и параметрите за качеството на предоставяната услуга, като Г. нито твърди, нито представя доказателства за подавани жалби и рекламации във връзка с качеството на доставяната й услуга. Съдът намерил за неоснователни възраженията за изтекъл договор с топлопреносното предприятие.
Съдът, във връзка с възражението на Г. за изтекла погасителна давност, приел че вземанията на търговското дружество за главница за периода от м. 12.2000 г. до м. 10.2009 г. включително, както и вземанията за лихви за забава за периода от 31.01.2001 г. до 30.12.2009 г., са погасени по давност и на това основание отхвърлил частично исковете. За непогасените вземания постановил решение, съобразено със заключенията на вещите лице.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.
Поставя въпроса дали е допустимо, предвид разпоредбите на чл. 143, ал. 3, чл. 145 и чл. 148 ГПК, при заведен установителен иск, ищецът да се ползва от договор за кредит, за да установи пасивната материалноправна легитимация на ответника, който е във връзка с извода на съда, че Г. е собственик на топлоснабдения имот. Въпросът се явява неотносим към постановеното от въззивния съд, който изрично е записал във въззивното решение, че подобно възражение Г. не е въвела в срок. Тя не е спорила, че е собственик на имота; единствените й доводи са срещу качеството на доставяната топлоенергия, както и размера на дължимите суми. Следва да се посочи, че тя и в касационната жалба не твърди, че не е собственик на имота, а че ищецът „не бил доказал“ това. Нещо повече, собствеността на Г. върху имота е установена от множество доказателства, вкл. нотариален акт и заявление от нея, в качеството й на собственик, до [фирма] за откриване на партида съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия. Съдът, наред с всичко това, само е посочил, че Г. не твърди да се е разпоредила с имота, но и от приетото по делото и неоспорено писмо на Д. до нотариус при СНС за вписване на законна ипотека и за заличаване на същата се установява, че не го е отчуждила през исковия период.
Въпросът дали е допустимо първоинстанционният и въззивният съд да възприемат за установена легитимацията на ответната страна само въз основа на заключението на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което при изслушването му в съдебно заседание свидетелства за това, е също неотносим към постановеното от съда. Въззивната инстанция е ползвала заключения на съдебни експерти за установяване на обстоятелства, свързани с отчитането и начислените по партидата на Г. суми, за които обстоятелства съдът не притежава специални знания. Тези обстоятелства не са свързани „с легитимацията“ (дали страните по делото са страни по спорното материално правоотношение), а заключенията на вещите лица съдът е обсъдил ведно с всички относими към релевантните факти доказателства, както и с приложимите правни норми и ОУ, обвързващи страните по правоотношението.
Поставените правни въпроси са не само неотносими към постановеното от съда, но касаторът не е обосновал и допълнителните условия на посочените от него хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1026/02.02.2016 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 8332/2015 г. в частта, с която е признато по отношение на [фирма], при участие на [фирма], [населено място] като трето лице помагач на страната на ищеца, че Р. Г. Г. дължи 3 622.84 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода м. 11.2009г.- м. 04.2012г. за топлоснабдяван имот, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „А“, ап. 3, аб. № 219921, натрупана лихва за забава в размер на 589.99 лв. за времето 31.12.2009г. – 04.12.2012 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2012 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: