О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 453
гр. София, 11.07.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тридесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№116 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Д. против решение от 02.09.2016 г. по гр.д.№15500/2015 г. на СГС, в частта му, с която след частична отмяна на решение от 27.04.2015 г. по гр.д.№43521/2013 г., е отхвърлен предявеният от В. А. Д. срещу [фирма] иск за сумата от 8 000 лв., обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на договор №25/21.12.2011 г.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК: 1. При неспазване от възложителя на условията за прекратяване на двустранен консенсуален договор и при отпаднал интерес от изпълнение на страните, възниква ли за изпълнителя право да търси обезщетение за вреди от неизпълнено задължение на възложителя. 2. Може ли съдът в мотивите си да изменя волята на страните по договора като обяви договора за действащ поради неизпълнение на уговорените в него условия за прекратяване, въпреки, че прекратяването е безспорно между страните и представлява ли този извод extra petitum.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за изработка и тъй като по делото не се установява надлежно прекратяване на правоотношението – уведомлението от ответника до ищеца не е получено от последния, а и изхожда от лице, неразполагащо с представителна власт, то не е налице валидно изявление за прекратяване на договора, а същият е продължил действието си. В този смисъл въззивният съд е достигнал до извод, че ответникът не дължи на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на договора, като е отхвърли предявения иск.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставените в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси, не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. В решението не е възприето становище, че изпълнителят по процесния договор не разполага с право да търси обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на възложителя, нито е тълкувана ясната воля на страните по договора – както бе посочено, искът за обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на договора е отхвърлен поради неосъществено прекратяване, извод, направен от съда въз основа на събраните по делото доказателства и при липса /с оглед последователно изразяваните от страните становища/ на твърдяната от касатора безспорност на прекратяването на облигационната връзка между страните. Доколко визираният извод е обоснован е въпрос, отнасящ се до правилността на извършената от въззивния съд преценка, която обаче не подлежи на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато, като с оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 02.09.2016 г. по гр.д.№15500/2015 г. на СГС, в частта му, с която след частична отмяна на решение от 27.04.2015 г. по гр.д.№43521/2013 г., е отхвърлен предявеният от В. А. Д. срещу [фирма] иск за сумата от 8 000 лв., обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на договор №25/21.12.2011 г.
ОСЪЖДА В. А. Д. [ЕГН] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 600 лв. разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.