Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
657_17_opr_288_76zn@partage_tr72_86
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София, 12.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21.06.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 657 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на С. К. З. срещу въззивно решение № 501 /01.12.2016 г. по възз. гр. д. № 798 /2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., само в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение на Велинградския районен съд в частта му, с която е допусната делба между В. Г. К. и жалбоподателя С. З. на УПИ във В. с площ 501 кв.м., ведно със застроената в него едноетажна жилищна сграда с площ 79 кв.м. и хангар с площ 27 кв.м.при квоти 3 /4 ид.ч. за В. К. и 1 /4 ид.ч. за С. З..
Жалбоподателят не е обжалвал въззивното решение в частта му, с която с него е обезсилено решение по делото, постановено по реда на чл.250 ГПК, с което е отхвърлен иск на С. З. срещу В. К. и К. Г. З. с правно основание чл.76 ЗН., както и следващо определение за разноските по този иск. В тази част въззивното решение е влязло в сила.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни В. Г. К. и К. Г. З. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по иск за съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
Въззивният съд е приел следното:
Процесният имот е бил собственост на съпрузите К. З. и К. З.. К. З. е починал през 2009 г. – с това съсобствеността се е прекратила, дяловете на двамата са равни – по 1 /2 ид.ч., делът на К. е наследен от преживялата съпруга К. З. и от сина му С. З., всеки от които е получил по 1 /4 идеална част. През 2014 г. К. З. е прехвърлила своите 3 /4 идеални части на В. К. срещу задължение за издръжка и гледане. С. З. е направил възражение по чл.76 ЗН относно това разпореждане.
Въззивният съд е приел следните правни изводи:
За разпореждането с частта от 1 /2 ид.ч. от прекратената съпружеска имуществена общност това възражение не може да се разглежда, тъй като тази част няма наследствен характер. Съгласно задължителната практика на ВКС, приета с ТР на ВС № 72 /86 г., т.3, ако наследството се изчерпва с една вещ и е извършено разпореждане на наследствената идеална част от тази вещ, то това съставлява акт на разпореждане с наследство и нормата на чл.76 ЗН не намира приложение.
Никоя от страните не твърди и не ангажира доказателства за притежавани и други вещи от наследодателя, при което това изключение от правилото не намира приложение. Напротив – установява се, че това е единственият имот на К. З. и К. З…При което извършеното разпореждане съставлява продажба на наследство и не е относително недействително. С оглед извършената продажба К. З., като собственик на нейната част се легитимира приобретателя В. К.. Делбата следва да се допусне между К. и З. при квоти 3 /4 за К. и 1 /4 ид.ч. за З..
В останалата част мотивите се отнасят до частта от въззивното решение, която не е обжалвана и е влязла в сила – с която е обезсилен искът по чл.76 ЗН.
Жалбоподателят извежда процесуалноправни въпроси: Сезиран ли е бил районният съд с инцидентен установителен иск по чл.76 ЗН, същият предмет ли е на настоящото производство и следвало ли е районният съд преюдициално да се произнесе по него, и ако районният съд не се е произнесъл, следвало ли е въззивният съд да се произнесе по него.
Въпросите какъв иск е бил предявен по делото и какви действия е следвало въззивният съд да извърши по него не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са абстрактни, а конкретни въпроси, свързани с процесуалните действия на съда по конкретно дело.
Абстрактни въпроси например са: когато районният съд е сезиран с инцидентен установителен иск, следвало ли е районният съд преюдициално да се произнесе по него
Тези въпроси обаче не са обуславящи, тъй като се отнасят до тази част на въззивното решение, която не е обжалвана и е влязла в сила (Тази част на въззивното решението е постановена по жалба на С. З. срещу първоинстанционното решение, тъй като то е неизгодно за него – с него е отхвърлен негов иск).
От значение е дали (че) въззивният съд е разгледал възражението на жалбоподателя с правно основание чл.76 ЗН, което е преюдициално на въпроса за съсобствеността по делбата. Непроизнасянето от въззивния съд с диспозитив не се отразява на решението по делбата.
Жалбоподателят извежда материалноправен въпрос: какво е правното основание на сделката, извършена между прехвърлителката К. З. и приобретателката В. К. – не е продажба на наследство, защото за последната се иска само писмена форма с нотариална заверка на подписите, в който смисъл е приетото с с ТР № 50 /01.06.1956 г., с което се твърди противоречие.
Въпросът не е точно формулиран. Пита се за вида на сделката, а от значение е нейното съдържание. Въззивният съд обосновано е приел, че тя е прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.
Обуславящият въпрос не е този, а въпросът дали с тази сделка е извършено възмездно разпореждане от сънаследника с идеалната част, която съответства на наследствения му дял, тъй като в този случай съставлява акт на разпореждане с наследството, което е получил прехвърлителят. Така е, защото този случай е приравнен от съдебната практика (т.3 от ТР на ВС № 72 от 09.04.1986 г.) на продажба на наследство по смисъла на чл.212 ЗЗД, а разпоредбата на чл.76 ЗН няма приложение за актовете на разпореждане с наследството като съвкупност от права и задължения (не се отнася до продажбата на наследство).
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и не са представили списък на разноски и доказателства за разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 501 /01.12.2016 г. по възз. гр. д. № 798 /2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, г.о.. в обжалваната част
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.