3
определение по ч.гр.д.№ 2594 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 13.07. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2594 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Б. Б. срещу определение № 6251 от 02.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 1717 от 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което по същество е потвърдено определение от 07.11.2016 г. на Софийския районен съд, 51 състав за прекратяване на гр.д.№ 46301 от 2015 г. в частта му по предявените от М. Б. Б. срещу С. Т. Б. и З. С. Б. за установяване, че ищцата притежава по наследство 14/18 ид.ч., а ответницата притежава 1/18 ид.ч. от процесния апартамент, находящ се в западната половина на двуетажна къща с идентификатор 04234.6966.173.1.1 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], район П., [улица], ведно с избено помещение от 6 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ X.-173 от кв.10 по плана на [населено място]- Б. с площ от 512 кв.м.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:
1. Следва ли съдът да навежда аргументи по отношение на ненаведени от никоя от страните основания, тоест може ли да се произнася „свръхпетитум“, в конкретния случай по иск по чл.74, ал.1 ЗН за унищожаване на делбата, какъвто ищцата не е предявила ?
2. Има ли правен интерес едно лице да установи пред съда, че притежава право на собственост върху идеални части от един имот, различни от идеалните части, които са отразени в сключен по-рано договор за доброволна делба, с оглед установяването, че дължи на останалите страни по договора за доброволна делба по-малки суми от договорените ?
Ответниците С. Т. Б. и З. С. Б. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалвания съдебен акт на 14.03.2017 г., а частната жалба е подадена на 20.03.2017 г./.
Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК тази частна жалба подлежи на касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая, за да потвърди определението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че ищцата М. Б. няма правен интерес да предяви установителни искове, че е собственик на по-голям обем права в процесния имот от тези, които са посочени в договор за доброволна делба от 17.11.2014 г., а ответницата С. Б. притежава по-малък обем права, след установяването на което щял съответно да се намали размерът на сумата за уравнение, дължима от ищцата на ответницата. Съображенията на съда затова са следните: С извънсъдебната делба- спогодба съделителите се споразумяват чрез взаимно отстъпки за разпределението на имотите и изравнителните сметки, съразмерно дяловете си. Според съда, постигнатите отстъпки не могат да бъдат предмет на съдебен контрол, извън рамките на чл.74, ал.1 ЗН. Разпоредбата предвижда, че делбата не може да бъде оспорвана поради погрешка, освен когато при извършването й някой от наследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му. В случая обаче не се твърдяло, нито се установявало в рамките на преклузивния едногодишен срок по чл.74, ал.1 ЗН да е предявен специалния конститутивен иск за унищожаване на договора за доброволна делба. Към момента на предявяване на настоящите установителни искове вече била преклудирана възможността да се оспори делбата поради твърдяното несъответствие в размера на дяловете. Не се твърдяло да е налице грешка във волята, която да стои вън от направените отстъпки, нито грешка, която да води до липса на съгласие. Именно поради това, че разглеждането на предявените установителни искове би довело до недопустимо заобикаляне на ограничението на императивния чл.74, ал.1 ЗН, въззивният съд е приел, че исковете са недопустими и поради това е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по тези искове.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение няма основания за допускане на касационното обжалване на това определение поради следното:
1. Първият поставен въпрос /следва ли съдът да навежда аргументи по отношение на ненаведени от никоя от страните основания, тоест може ли да се произнася „свръхпетитум“, в конкретния случай по иск по чл.74, ал.1 ЗН за унищожаване на делбата, какъвто ищцата не е предявила/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Въззивният съд не се е произнесъл по иск с правно основание чл.74, ал.1 ЗН. Напротив, изрично е посочил в мотивите си, че ищцата не е предявила конститутивен иск по чл.74, ал.1 ЗН, а установителни искове за собственост върху посочени от нея идеални части от един от имотите- предмет на договора за доброволна делба от 17.11.2014 г. Доколкото в мотивите е обсъждана разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗН, това е направено във връзка с изводите на съда за недопустимост на предявените установителни искове за собственост: предвид на това, че направените в договора за доброволна делба от 17.11.2014 г. взаимни отстъпки между съделителитге относно разпределението на имотите и изравнителните сметки не могат да бъдат предмет на съдебен контрол, извън хипотезата на чл.74, ал.1 ЗН и с оглед на това, че вече е бил изтекъл предвидения в тази разпоредба едногодишен преклузивен срок за такова оспорване.
2. Вторият поставен въпрос /има ли правен интерес едно лице да установи пред съда, че притежава право на собственост върху идеални части от един имот, различни от идеалните части, които са отразени в сключен по-рано договор за доброволна делба, с оглед установяването, че дължи на останалите страни по договора за доброволна делба по-малки суми от договорените/ е свързан с приложението на нормата на чл.74, ал.1 ЗН, която е ясна и ненуждаеща се от тълкуване и според която делбата не може да бъде оспорвана поради грешка нито чрез предявяване на конститутивен иск, нито инцидентно по предявен установителен или осъдителен иск, освен когато при извършването й някой от наследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му.
С оглед на гореизложеното и тъй като касаторката не е посочила други правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а ВКС няма право да поставя и се произнася служебно по други такива въпроси, касационното обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6251 от 02.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 1717 от 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.