1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
Гр.София, 13.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 918/2017 г.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК във вр.чл.396 ал.2 изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] София срещу определение на Софийския апелативен съд № 120/16 януари 2017 г. по ч.гр.д.№ 69/2017 г., с което е отменено определение на СГС от 22.12.2016 г. по гр.д.№ 15929/16 г. за оставяне без уважение искането на [фирма] София за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.266 ЗЗД срещу [фирма] за сумата 25 797,12 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка от 21.12.2015 г. и е допуснато исканото обезпечение чрез налагане запор върху банковите сметки на ответното дружество в 17 поименно посочени банки при внасяне на парична гаранция в размер на 2500 лв., като е определен едноседмичен срок за предявяване на бъдещия иск. Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е неправилно. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките по чл.280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора въпроси презюмира ли се обезпечителна нужда при осъдителен иск с предмет парично вземане и следва ли частичното плащане да се счита за факт, който опровергава наличието й.
Ответното дружество-молител [фирма] изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение, подлежащо на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съгласно изричната разпоредба на чл.396 ал.2 изр.3 ГПК и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че възнамеряваният осъдителен иск е вероятно осъдителен, обезпечителната нужда се презюмира, а избраната обезпечителна мярка – запор върху вземания по банкови сметки на ответника общо до размер на 25 797,12 лв. е подходяща. Допуснатото от САС обезпечение е обусловено от внасяне на парична гаранция в размер на 2 500 лв.
Първият правен въпрос, формулиран от жалбоподателя, е от значение за изхода на спора. Законодателят определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение за осъществяването на правата на кредитора по решението в разпоредбата на чл.391 ал.1 ГПК.
Обезпечителната нужда по осъдителни искове за парични притезания се свързва с предприети или очаквани действия на длъжника, които могат да доведат до затруднение или невъзможност да бъде удовлетворено претендираното от ищеца притезание. В молбата следва да бъдат изложени фактически обстоятелства, обосноваващи обезпечителна нужда. В случая молителят я извежда от пасивното поведение на ответника след настъпване изискуемостта на вземанията, осуетяване на контактите между страните въпреки предприетите от молителя опити за доброволно уреждане на отношенията, произтичащи от изпълнението на договора за възлагане на СМР по изграждане на обект – търговско обслужващ комплекс за селскостопанска техника в поземлен имот в М. в ГРУБ СТРОЕЖ, сключен на 21.12.2015 г.
У. отговор на въпроса презюмира ли се обезпечителната нужда при осъдителен иск с предмет парично притезание е съобразен с възприетото в трайно установената съдебна практика становище, че обезпечителната нужда се предполага при липса на обстоятелства, които я опровергават.
Представените по делото определения не установяват противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата, в тях се приема, че доказването на обезпечителната нужда не е необходимо при липса на данни, които да я опровергават. В константната практика на ВКС, обективирана в Определение № 143/18.2.2013 г. на Първо ТО по ч.т.д.№ 63/2013 г., в определение № 319/10.6.2009 г. по ч.гр.д.№ 287/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, в определение № 86/6.02.2009 г. по ч.т.д.№ 6/2009 г. на ТК и в определение № 1132/18.12.2012 г. по ч.т.д.№ 926/2012 г. на ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК, е изразено становището, че нуждата от обезпечение се предполага при липсата на данни, които я опровергават. Съдебната практика не изключва възможността да бъде допуснато обезпечение и когато от представени писмени доказателства е видно, че длъжникът притежава различни по вид и на значителна стойност активи. Когато противоречието се дължи на различие във фактическата обстановка, не е налице основание по чл.280 ал.1 т. 2 за достъп до касация. Уеднаквяването на съдебната практика чрез изброяване на критерии и рамки, определящи обезпечителната нужда, би препятствало отчитането на спецификата на всеки отделен случай.
Вторият въпрос, за който се твърди, че е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона не е обсъждан в обжалваното определение на Софийския апелативен съд, поради което и не е обусловил решаващите му изводи относно наличието на обезпечителна нужда. Частичното погасяване на процесния дълг до размер на 5000 лв. чрез плащане е релевирано с касационната частна жалба на ответното дружество, извършило кредитен превод на 29.12.2016 г. по една от процесните фактури / № 42/2.9.2016 г. на обща стойност 8 710,08 лв. с включен ДДС/. Частичното плащане по цитираната фактура следва подаването на молбата за обезпечение на бъдещия иск с вх. № 8025747 от 6.12.2016 г.
По изложените съображения трябва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на поддържаните от него основания за достъп до касация. Обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 120/ 16 януари 2017 г. по ч.гр.д.№ 69/2016 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: