ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 804
София, 13.07. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 5175 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.К. като процесуален представител на А. Я. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 03.Х.2016г. по в.гр.д. № 357/2016г.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на РБ /П./ не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 03.Х.2016г. СОС по въззивна жалба само на ищеца е отменил решението на РС Ямбол от 09.V.2016г. по гр.д. № 1201/2015г. в отхвърлителната му част за разликата над 2500лв. до 4000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил П. да заплати на А. М. още 1500лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл.206 ал.1 НК по ДП № 55/2014г., прекратено с постановление на РП Я., ведно със законната лихва от 07.ІІ.2015г., и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 4000лв. до пълния предявен размер 10000лв.
Съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ. При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди съдът е взел предвид, че обвинението е за тежко престъпление, че е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка”, търпените от ищеца в продължение на три години /периодът на досъдебното производство/ неудобства, притеснения и негативни емоции, довели до негативна промяна в поведението му /нервност, тревожност, безсъние/, характерът и степента на вредите с оглед възрастта на ищеца – 49 години, при която е по-трудно и по-бавно възстановяването му след причинения стрес, че независимо от установените преди обвинението заболявания, негативните преживявания са довели до известна степен до функционални смущения, свързани с по-често и продължително вдигане на високо кръвно налягане, независимо от прилаганата терапия, че обвинението е довело до резервирано отношение на съседите на ищеца и на клиентите му, които не искали да правят сделки с него. За недоказани предвид съдебно-медицинската експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд, са приети твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му състояние в резултат и в периода на наказателното производство – налице е ефективен антихипертензивен контрол, контролиран захарен диабет, липса на други остри коронарни състояния, заболяванията безспорно са възникнали и установени преди повдигането на обвинението и не са причинени от стреса от него. Прието е въз основа на заключението на вещото лице, че в контекста на качеството на живот, стресът влияе върху здравословното състояние, но в случая при заболяването на ищеца не е повлиял, той е само един от рисковите фактори, и то от малките такива, за И.. Като недоказано е прието и твърдението за прекратяване вследствие обвинението на пълномощията на ищеца от страна на [фирма]. Отчетено е и наличието през процесния период и на други наказателни дела срещу ищеца и безспорното им отражение, наред с процесното обвинение, върху негативните му преживявания.
С определение от 28.VІІІ.2016г. въззивният съд е оставил без уважение искането на ищеца във въззивната му жалба за назначаване на допълнителна СМЕ поради липса на предвидените в чл.201 ГПК предпоставки. Прието е в тази връзка, че искането всъщност е не за допълнителна, а за повторна експертиза, че приетото от първоинстанционния съд заключение е достатъчно пълно и ясно, не предизвикващо съмнение за правилността му, даващо подробни и обосновани отговори на всички поставени въпроси. Като голословно е оценено твърдението на ищеца, че вещото лице умишлено е извадило от делото листове от прегледи в спешно отделение през 2012г. и не ги е ценило – такива документи не са били представени пред и не са приемани от първоинстанционния съд по предвидените ред и законоустановени срокове, те са представени едва с молба от 22.ІV.2016г. след приключване на 21.ІV.2016г. на съдебното дирене, като безспорно ищецът е имал възможност да ги представи още с исковата молба, евентуално в първото о.с.з.; правилно при това положение първоинстанционният съд с определение от 25.ІV.2016г. е оставил без уважение доказателственото искане, тъй като не се касае нито за новонастъпили или новоузнати обстоятелства и доказателства, нито за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „следва ли във въззивния съд да бъде допуснато искане за назначаване на допълнителна експертиза, която не е допусната от първоинстанционния поради процесуално нарушение, вследствие на което делото е останало неизяснено от фактическа страна” в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 /противоречие с практиката на ВКС по тълк.д. № 1/2013г., което вменявало задължение въззивният съд служебно да събира доказателства във вид на експертиза при оплакване във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, и решение по т.д. № 398/2011г. ІІ ТО/ и т.3 ГПК.
Така поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора по делото. Въззивният съд е обосновал извода си за неоснователност на искането на ищеца за назначаване на повторна СМЕ с липсата на предвидените в чл.201 ГПК предпоставки за това, с липсата на доказателства за твърдението на М., че е предоставил на вещото лице и друга медицинска документация, освен приложената по делото, както и с представянето на листовете за прегледи в спешно отделение след изтичането на всички възможни процесуални срокове. Приетото при тези обстоятелства е, че като е оставил без уважение доказателственото искане /за назначаване на допълнителна СМЕ след възобновяване на съдебното дирене/, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение. С оглед на това въпросът, съдържащ условие неуважаването на доказателственото искане да е /следствие на/ процесуално нарушение, е неотносим към произнасянето на въззивния съд, обусловило решаващите му изводи в тази връзка.
В заключение ВКС на РБ намира, че при липсата на общата предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка – произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд, ГО, № 163 от 03.Х.2016г. по в.гр.д № 357/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: