Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
766_17_opr_288_partage
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София,14.07. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21.06.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 766 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Г. С. М. срещу въззивно решение № 1438 от 17.11.2016 г. по гр.д. № 1538 /2016 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение в обжалваната част, с която е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу Т. П. Л. за допускане на делба на втори етаж от жилищна сграда в [населено място], индивидуализиран в решението.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Т. П. Л. не е подала писмен отговор.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по иск а съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
Искът е основан на твърдения, че процесния етаж е бил изграден по време, в което ищцата е притежавала 1 /2 ид.ч. от дворното място. Твърди, че процесният мансарден етаж е изграден в периода от 2008 г. до 2010 г..
Ответникът Л. е оспорила иска с твърдения, че строежът е извършен в периода 2004 – 2005 г., когато ищцата не е притежавала права върху дворното място и сградата.
С мотивирано определение въззивният съд е отказал на жалбоподателя, която е била жалбоподател и във въззивното производство, допускането на доказателства поради липсата на предпоставки по чл.266,ал.2 и ал.3 ГПК (настъпила преклузия и липса на допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, който е събрал посочените от страните доказателства, като страните са се отказали да бъдат разпитани допуснатите им втори свидетели, като изрично са заявили, че не искат събиране на други доказателства). Констатациите на въззивния съд са обосновани, страните действително са се отказали от разпит на вторите допуснати им свидетели ((с.з. от 25.03.2016 г., л. 264,стр.2) и са заявили, че нямат други доказателствени искания (с.з. от 15.04.2016 г., л.268).
Въззивният съд е приел следното:
От заключение на съдебно-техническа експертиза съдът е приел за установено, че процесният втори (мансарден) етаж е изграден чрез преустройство на подпокривното пространство на едноетажната сграда без одобрени архитектурни проекти и строителни книжа. Изграденият етаж е самостоятелен обект на собственост.
Два са спорните въпроси : кога е извършен строежът и дали при тълкуване на нотариален акт се установява с прехвърляне на 1 /2 от дворното място да са прехвърлени права върху построеното.
По първия въпрос съдът е приел, че Не е установено придобиването на права на ищцата върху етажа по реда на приращението, защото е построен преди тя да придобие права върху дворното място.
От съвкупната преценка на показанията на двама свидетели, първият, от които е участвал в строителството, заключението на СТЕ, искане за разрешение за преустройство и документи за покупка и превоз на строителни материали съдът приема за установено, че строежът е извършен в периода, посочен от ответницата Л. – 2004 г. – 2005 г., като към датата на извършеното в полза на ищцата дарение на 1 /2 ид.ч. от дворното място през м. август 2006 г. вторият етаж е бил изграден като самостоятелен обект с жилищно предназначение.
Следователно ищцата не може да се легитимира като съсобственик на 1 //2 ид.ч. от него в качеството и на съсобственик на дворното място към момента на изграждането му на основание чл.92 ЗС (по приращение).
По втория въпрос въззивният съд е изложил мотиви и за неоснователността на доводите на ищцата, че заедно с прехвърлянето на 1 /2 ид.ч. от дворното място от бившия и съпруг в полза на дъщеря и през 2006 г., което по-късно е прехвърлено на ищцата, и е прехвърлена и съответната ид.ч. от подобренията. Установил е липса на подобна уговорка, както и действителна воля за това при тълкуване на договора по реда на чл.20 ЗЗД.
Като основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда различни въпроси и прави различни твърдения, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос: длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателства при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, не е обуславящ, тъй като въззивният съд с мотивирано определение (обсъденото по-горе) е обосновал извода си, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения при допускането и събирането на доказателства.
Процесуалноправният въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства е обуславящ, но не е разрешен от въззивния съд както твърди жалбоподателя, а в съответствие с установената практика въззивният съд е обсъдил заедно и поотделно събраните по делото доказателства за релевантните за спора обстоятелства и е основал фактическите си изводи на тях.
Разрешенията не са в противоречие, а в съответствие с приетото в посоченото ТР № 1 /2013 г. ОСГТК на ВКС.
Няма сходство между установената от въззивния съд хипотеза и тази, установена в посоченото решение по гр.д. № 4591 / 2015 г. на ВКС, в която първоинстанционният съд е допуснал само двама от поисканите (повече) свидетели, поради което няма противоречие и с разрешението, прието с посоченото решение, че в този случай не е преклудирана възможността страната да поиска от въззивния съд да бъдат разпитани и другите посочени свидетели.
Обуславящ е въпросът: чия е тежестта да докаже кога е изграден процесният обект, който въззивният съд е разрешил в съответствие с установената практика, че при оспорване от ответника на фактическите твърдения на ищцата, на които е основала иска си, нейна е тежестта да ги докаже пълно и главно.
По-горе беше изложено как въззивният съд е разрешил двата спорни между страните въпроса, които са фактическия – кога е извършено и завършено надстрояването със самостоятелен обект на собственост и дали с прехвърлянето на собствеността върху 1 /2 ид.ч. от дворното място е прехвърлена и идеална част от подобренията (включващи построения вече втори (мансарден) етаж).
Не са изведени правни въпроси, свързани с със спорните между страните въпроси, на които жалбоподателят е основала твърденията си за съсобственост и иска си за делба и на отговорите (на разрешенията) на които е основано въззивното решение.
Изведен е въпросът: допустимо ли е съделител да иска установяване и зачитане на право на собственост върху незаконно надстроен етаж (жалбоподателят визира основанието на иска, който е предявила). Въпросът всъщност е основан на твърдения, че искът и е неоснователен и че неоснователността му следва от самите твърдения, на които се основава.
Въпросът е обуславящ и въззивният съд го е разрешил в съответствие с установената практика, че е допустимо, че такъв иск може да бъде основателен, ако бъде доказан. Затова и съдът е разгледал иска – произнесъл се е по неговата основателност, но го е намерил за недоказан.
Изведени са и въпроси, в които се съдържат неточности и които се основават на несъответствия с приложимото право, взаимоизключващи се положения, смесване на понятия и институти и хипотетични разсъждения, които не се отнасят до обуславящи въпроси. Такива изведени въпроси са:
Следва ли съдът да следи служебно за сочена от ищеца частична нищожност (едновременно служебно и за сочен порок);
установяването на правото на собственост в съдебна делба има ли характер на установителен иск за собственост (хипотетичен, смесващ понятия от материалното и процесуалното право, без връзка с мотивите за липса на права на жалбоподателя върху процесния етаж);
Отричането от съделителя-приобретател материално право на съсобственост върху надстроения етаж по силата на приращението – чл.82 ЗС (всъщност чл.92 ЗС) съставлява ли субективен елемент на намерението за увреждане на праводател (animus nocendi), отнесено към момента на нотариалното удостоверяване … (който може би означава несъгласие с процесуалната възможност на ответника по иска да го оспори);
Длъжен ли е съдът служебно да следи за спазването на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1 ЗЗД в особеното производство за делба, за да не допусне неоснователно имуществено обогатяване на една от страните … (който може би означава предложение съдът да постановява правилно решение);
Принципът на служебното начало в делбеното прилага ли се по отношение на основния спорен въпрос, свързан с признаван на правото на съсобственост … (който може би означава въпрос дали съдът следва да се произнесе по наличието или липсата на съсобственост, което видно от изложеното въззивният съд е направил).
Тези въпроси съдът приема за неясни, а доколкото могат да бъдат разбрани, приема по изложените по-горе съображения не са обусловили изводите на въззивния съд за неоснователността на иска за делба.
И. въпрос как следва въззивният съд да преценява формалната доказателствена сила на оспорените частни документи (визират се фактури за закупени материали, които не носят подписа на бившия съпруг на жалбоподателката, който е извършил строежа с тях, което не се оспорва от жалбоподателката). Въпросът не е обуславящ. Искът е отхвърлен, защото ищцата не е доказала подлежащото на доказване от нея нейно твърдение, на което основава иска си за приращение, че процесният втори етаж е построен след като е придобила право на собственост върху 1 /2 ид.ч. от дворното място.
И. въпрос: как следва да бъде преценявана формата на частните свидетелстващи документи за учредяване на ограничени вещни права върху недвижим имот не е обуславящ, тъй като искът се основава на твърдения за съсобственост, възникнала от приращение, а не по силата на учредени права и тъй като въззивният съд не е формирал извод за учредени вещни права върху процесния етаж.
Като въпроси са наведени твърдения за нищожност на прехвърлителните сделки, на които основава правата си жалбоподателят.
Те не са обуславящи, тъй като не са наведени като основание на иска. А ако бяха наведени и установени биха обосновали неоснователността на иска на жалбоподателката за делба.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не е представила списък и доказателства за разноски. поради което и разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1438 от 17.11.2016 г. по гр.д. № 1538 /2016 г. на Варненския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.