О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 14.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2284 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32а и чл.32б от Правилника за вписванията и чл.538 и чл.577 ГПК. С определение № 2089 от 25.01.17 г. по ч. гр. д. № 5949/15 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение № 206/18.03.2015 г. на съдията по вписванията при СРС, с което по молба с вх. № 13880/18.03.2015 г. е отказано вписване на решение по гр. д. № 3685/08 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 30.07.2010 г. Съдът е посочил, че когато искова молба, попадаща сред изброените в чл. 11 от Правилника по вписванията, е вписана, постановеното по нея решение се отбелязва, съгласно чл. 11, ал.1 ЗС, а когато същата не е вписана, решението се вписва самостоятелно, като от този момент възниква действието на вписването. Позовал се е на нормата на чл. 115, ал.2 ЗС, предвиждаща, че при пропускане на шестмесечния срок за отбелязване на постановеното по вписаната искова молба решение, същото се вписва, независимо че вписването на исковата молба губи действието си. В конкретния случай, съобразно изискванията на чл. 115, ал.1 ЗС, исковата молба е вписана, а след това по искане на ответника В. Д. това вписване е заличено чрез отбелязване на диспозитива на съдебното решение на СГС, с което решението на първата инстанция е обезсилено. Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от В. В. М., по чиято молба е постановен отказът за вписване. Жалбоподателката поддържа, че постановеният отказ на съдията по вписванията и потвърждаващото го определение на СГС са недопустими, тъй като съдържат произнасяне по непредявено искане. Твърди, че искането й не е за вписване на решение на СГС по гр. д. №3685/2008 г., тъй като същото вече е вписано в Агенция по вписванията, а за заличаване на вписването на решение на СРС по гр. д. № 4372/2002 г. като самостоятелен документ, тъй като същото е обезсилено преди да влезе в сила и не подлежи на вписване. Счита, че заличаването следва да се извърши, като върху решението на СРС се впише решението на СГС, с което първото се обезсилва. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правните въпроси, които могат да се извлекат от съдържанието на изложението, се свеждат до това кой е законният съдебен състав, който следва да се произнесе по жалба срещу отказ на съдията по вписванията; дали е допустим отказът на съдията по вписванията, когато е постановен по непредявено искане; за задължението на съда да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани доказателства; как следва да се заличи неподлежащ на вписване акт и допустимо ли е към вписани искови молби да се отбелязват невлезлите в сила обезсилени решения, вместо влезлите в сила решения, с които е приключило съдебното производство.
Настоящият състав на ВКС счита, че частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол определение по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, вр. чл.577, ал.1 ГПК и чл.32а от Правилника за вписванията. Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, вр. чл.274, ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не съществува вероятност обжалваното определение да е нищожно като постановено от незаконен състав, затова не следва да се допуска касационно обжалване по първия въпрос. Производството, в което се постановяват актовете на съдиите по вписванията, включително и отказите им по чл.32а от Правилника за вписванията, е охранително. Постановеният отказ подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд, съгласно чл.577 ГПК. Частните жалби се разглеждат по реда на чл.278 ГПК. Когато се произнася по тези частни жалби, окръжният съд действа като въззивна инстанция в тричленен състав, а не еднолично, какъвто е контекстът на зададения въпрос.
Не съществува вероятност обжалваното определение да е недопустимо, затова няма основание за допускане на касационно обжалване по втория въпрос. Съдията по вписванията е бил сезиран с искане по чл.13 от Правилника за вписванията за заличаване на вписана искова молба поради обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по предявения иск, извършено с решение по гр. д. № 3685/2008 г. на СГС, IV-ти въззивен състав. С определението си от 18.03.2015 г. съдията по вписванията се е произнесъл по направеното искане, като е постановил отказ по него, а същевременно е приел в мотивите си, че исканото заличаване вече е извършено посредством отбелязване на решението на първата инстанция, в което е посочено обезсилването му с решението на СГС по гр. д. № 3685/2008 г. Произнасянето на съдията по вписванията е в рамките на заявеното искане. Дори да се приеме, че искането е било различно – за заличаване на вписването на невлязлото в сила решение на районния съд, такова искане е недопустимо и не би могло да бъде уважено. В Правилника за вписванията е предвиден ред единствено за заличаване на вписана искова молба. Съгласно чл. 13 от ПВ заличаването на вписването на исковата молба става, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. В настоящия случай по заявление от 05.10.2012 г. исковата молба е заличена чрез извършено отбелязване на решението на СРС, в което е отразен и диспозитивът на решението на СГС, с което производството по делото е прекратено след обезсилване на първоинстанционното решение. Повторното отбелязване на решението на СГС се явява безпредметно. Оплакванията, свързани с недопустимостта на извършеното отбелязване на първоинстанционното решение, са неотносими. Съгласно чл. 32а, ал. 4 и чл. 32б от ПВ на обжалване подлежат отказите на съдията по вписванията да впише, отбележи и заличи подлежащ на вписване акт, но не и извършването на исканото действие. Вписването на акт, който не е сред изброените в Правилника по вписванията, не произвежда предвиденото в закона действие. Третият въпрос в частната жалба е свързан със задълженията на съда да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Обжалваното определение на въззивния съд не е в противоречие с посочената от жалбоподателката задължителна практика на ВКС, тъй като при постановяване на обжалваното определение съдът е обсъдил относимите писмени доказателства, решаващо от които е писмо изх. №5422 от 09.10.2015 г., в което са отразени извършените вписвания и отбелязвания.
Последният въпрос се свежда до това дали е допустимо по реда на чл.14 от Правилника за вписванията да се отбележи невлязло в сила съдебно решение и може ли това отбелязване да бъде заличено по реда на чл.13. Въпросът не е обуславящ за изхода на правния спор по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като молителката е сезирала съдията по вписванията с искане за вписване на решението на СГС, а не за заличаване на отбелязването на невлязлото в сила решение на СРС. По реда на Правилника за вписванията се вписват и отбелязват актове – искови молби или съдебни решения. Може да се иска заличаване само на искови молби – арг. от чл.13. Дори да е вписано или отбелязано по реда на чл.14 невлязло в сила съдебно решение, то не произвежда правно действие и затова страната може да се защити, като поиска вписване или отбелязване на влязлото в сила решение, което в случая е извършено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2089 от 25.01.17 г. по ч. гр. д. № 5949/15 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: