2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
София,14.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4970 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Ч., с адрес в [населено място], представляван от адв. Е. В., против решение № 679 от 8 април 2016 г., постановено по гр.д. № 257/2016 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 7613 от 9 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 8003/2014 г. по описа на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от Ч. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 35000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от излъчване на 20.01.2014 г. предаване под заглавие „Скандален шеф на ДАИ на път да се върне на поста”, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал на съдебна практика на ВКС относно изключване на журналистическата отговорност при предаване на чуждо възприятие за факти и тяхното пресъздаване, тъй като в телевизионния формат се създава самостоятелно внушение за факти посредством използване на журналистически форми и похвати, които са извън професионалните възможности на интервюираното лице. Не е взето предвид, че интервюто е допълнено с излъчване на архивен видеоматериал, недвусмислено създаващ впечатление, че става въпрос за ищеца, и докато тече излъчването на репортажа с текст върху екрана е посочено „Ще се върнат ли на работа хора уличени в корупция?”, което не обосновава извод за коректно, обективно и безпристрастно възпроизвеждане на конкретни факти за ищеца. Подчертава се, че ответното дружество, а не телевизионните водещи, носи отговорност за използваните в предаването телевизионни форми и похвати и тяхното позволено съдържание и относимост спрямо разискваната тема в студиото. Касаторът счита, че въззивният съд не е изследвал въпроса за превратното упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България от страна на дружеството – макар изрично да няма произнасяне, от мотивите може да се направи извод, че е прието, че твърдените факти са неверни, а на съдебна преценка подлежи дали и в каква степен дружеството е положило дължимата грижа за проверка на достоверността на данните преди излъчването на предаването, а в случая се нарушава чл. 39, ал. 2 КРБ и правото на медията по чл. 39, ал. 1 КРБ се явява превратно упражнено. Сочи се и че ответникът не е ангажирал доказателства за проведено преди излъчването на предаването добросъвестно журналистическо разследване относно участието на ищеца в корупционни схеми и персонално уличаване в корупция, нито той е потърсен за участие или коментар. Поддържа се твърдението, че ищецът не е информиран за излъчване на предаването, отказано му е да направи опровержение в по-късен момент с аргумент за пропуснат срок съгласно закона. Касаторът подчертава, че не се подкрепя от доказателствата по делото изводът на съда, че изложените в предаването факти безспорно възпроизвеждали казаното от посочените в репортажа (архив от 2009 г.) лица пред автора на материала. Съдът не е коментирал и фактът, че ищецът не е ръководител на ДАИ, а на една от всичките 27 регионални дирекции на ДАИ. Сочат се свидетелски показания, които според касатора не са били взети предвид от съда, както и липсата на обсъждане и преценка на всички доказателства по делото. Оспорен е изводът на съда, че по делото нямало поискана и назначена съдебно-медицинска експертиза относно актуалното здравословно състояние на ищеца и дали то е влошено към момента, тъй като при предявяване на иска са ангажирани достатъчно доказателства за това, неоспорени от ответника. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт М. Б.-Г., в отговор на касационната жалба сочи доводите си за нейната неоснователност и подробно се излагат съображенията на ответника по поддържаните от касатора допълнителни основания за допускане на касационното обжалване.
Съдът взема предвид установеното по делото, че в излъчен на 20.01.2014 г. журналистически материал (тема на обсъждане и коментар в студиото бил предстоящ конкурс за директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” София, като до третия етап на конкурса за директор бил допуснат само един кандидат в лицето на ищеца) било изложено твърдението, че преди няколко години, по негово време, били направени редица разкрития за корупция при провеждането на шофьорските изпити. При разискването на темата на екрана били показвани видеокадри от заснет и излъчен през пролетта на 2009 г. архивен журналистически видеоматериал по повод сигнали за изнудване на граждани при полагане на изпити за придобиване на правоспособност за водачи на МПС, а в долната част на екрана бил показан текстът „Рокади в автомобилна инспекция. Ще се върнат ли на работа хора, уличени в корупция?”. Съобразено е, че за периода 10.07.2006 г. – 19.12.2009 г. ищецът е заемал длъжността „директор” на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” [населено място], че през м. 12.2013 г. ищецът е подал документи за участие в конкурс за директори на всички 27 регионални дирекции на агенцията за територията на цялата страна, допуснат бил като единствен кандидат до трети етап, който завършил (след излъчването на предаването) неуспешно за него. На 30.01.2014 г. ищецът предоставил на ответника изложение-опровержение на изнесеното в предаването и поискал запис, но не бил поканен за коментар; с нотариална покана от 06.03.2014 г. поискал отново опровержение, но бил информиран, че правото му на отговор е изтекло. Съобразявайки гласните доказателства, съдът приема, че твърдението за наличие на корупционни практики в ДАИ в сочения период от време не е пряко свързано с името на ищеца в качеството му на директор на дирекцията в София, но сочи индиректно липсата на упражнен контрол над служители на ДАИ и системата на случайния избор на членове на изпитни комисии. За доказано е прието влошаването на психическото състояние на ищеца непосредствено след излъчване на предаването, и негативното влияние на излъчването върху семейството му, но физическото здравословно състояние е прието за влошено много преди процесното предаване. За недоказано е прието твърдението на ищеца, че не е спечелил конкурса през 2014 г. в неговия трети етап именно в резултат на излъченото от ответника предаване (получил е оценка 4 на устното събеседване), а и през 2011 г. е бил освободен от системата на ДАИ поради придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и към 2014 г. е бил на 66 години и с 92% трайно намалена работоспособност пожизнено. За установено е прието наличието на претърпени неимуществени вреди непосредствено след предаването. Същевременно се приема, че водещите на предаването възпроизвеждат безпристрастно и обективно част от изявленията на госта в студиото и липсва авторски коментар или лично отношение от тяхна страна, а цитираният надпис възпроизвежда казаното от интервюираното лице пред водещите, поради което водещите не са излезли извън рамките на поднасяне на информацията. По отношение на архивните кадри е прието, че в тези репортажи не се споменава името на касатора, а внушението, което се създава на база компилиране между стари репортажи и интервюто с госта в студиото е въпрос на субективно възприятие на зрителите. Заключено е, че ответникът и журналистите му са положили дължимата грижа, като са провели предварително проучване и са намерили повече от един източник, и са поставили професионално зададените въпроси към госта в студиото, а тъй като гостът сам е потърсил медията, за да сигнализира за етапа, на който е достигнал проведения конкурс за управител на ДАИ, не би могло да се приеме за самоцелно показването на резултатите на касатора, които са верни. Като несъстоятелно е определено твърдението, че вмъкването на репортаж представлява манипулация от страна на медията, защото именно интервюто с председателя на браншовата организация на частните автошколи, който говори за корупция по времето на касатора в ДАИ, съвсем логично предпоставя репортажи от съответното време, свидетелстващи в тази връзка.
К. съд приема, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Първият въпрос е носи ли отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД електронна медия за разпространение на неверни, клеветнически и обидни твърдения чрез телевизионно предаване при участие на трето лице – събеседник, в случаите, когато освен интервюто с третото лице в телевизионното предаване са употребени и други медийни форми и похвати, чийто избор и употреба е изцяло в компетентността и възможностите на електронната медия (видеокадри, заснети със скрита камера, звук, снимки и други нетекстови и невербални екранни форми) със самостоятелно медийно значение и негативен подтекст, засягаш честта и достойнството на конкретно лице. Въпросът, както и следващия въпрос: видеоматериал, заснет със скрита камера и излъчен в телевизионно предаване, явява ли се допустим, обективен и достоверен източник на информация, така щото когато чрез излъчването му в национален ефир се засягат честта и достойнството на едно лице, чието име и обществена позиция, позволяващи идентификация на лицето, не се споменават във видеоматериала, но за което индиректно се създава внушение с негативен подтекст, електронната медия да носи отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за разпространение на неверни, клеветнически и обидни твърдения, не обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като изначално стъпват на предположението, че разпространените твърдения са неверни, клеветнически и обидни, и при приемане на това предположение за установено, положителният отговор на въпросите е явен. В случая не е прието, че твърденията в процесното предаване са били неверни, клеветнически и обидни, както и че използваните медийни форми са били предназначени за накърняване на честта и достойнството на конкретно лице. Ето защо не може да се приеме, че съдът е дал тълкуване на поставения въпрос в противоречие със задължителното разрешение на въпроса може ли колажът да има обективно засягащо честта и достойнството на дадено лице съдържание, дадено от ВКС в решение № 264 по гр.д. № 2161/2013 г., ІІІ г.о.
Въпросът за ангажиране на отговорността на електронна медия по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за излъчване в телевизионно предаване на информация с негативен подтекст за конкретно лице, единствена и достатъчна предпоставка ли се явява същата информация да се съдържа в изявленията на телевизионните водещи на предаването, или негативното внушение от изнесените в предаването факти или предположения може да следват от използването и адаптирането на различни медийни (екранни) форми, присъщи на електронната медия, вкл. невербални и нетекстови такива, за което отговорност носи целият екип на телевизионното предаване (медията), не води до допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд нито е приел, че изявленията на телевизионните водещи сами по себе си са недостатъчни, за да се приеме, че следва да се ангажира отговорността на електронната медия за съответната накърняваща достойнството на лицето информация, нито пък че подобно накърняване не може да произтече от включването в предаването на различни медийни форми. Ето защо този въпрос не е относим към дадено от въззивния съд разрешение, за да може да послужи за целите на селекцията по чл. 288 ГПК.
На последно място се пита в обхвата на понятието „професионална добросъвестност” при разпространение на информация с негативен подтекст за конкретно лице чрез телевизионно предаване като предпоставка за реализиране на отговорността на медията по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, включва ли се задължението на медията да бъде потърсено и информирано засегнатото от изнасянето на информацията лице и да бъде изискано неговото мнение, становище и гледна точка, при наличие на обективна възможност за това. В обжалваното решение съдът е отбелязал като факти, че на 30.01.2014 г. ищецът предоставил на ответника изложение-опровержение на изнесеното в предаването и поискал запис, но не бил поканен за коментар, а с нотариална покана от 06.03.2014 г. поискал отново опровержение, но бил информиран с отговор от 17.03.2014 г., че правото му на отговор е изтекъл, а запис от предаването ще му бъде предоставен. Заключение за това дали професионалната добросъвестност налага медията да потърси и информира засегнатото от информацията лице с оглед получаване на неговото мнение и гледна точка, не е правено. И това е така, тъй като подобни доводи не се въвеждат от касатора във въззивната му жалба. Такива доводи не се въвеждат изобщо в процеса, а твърдението всъщност е, че на касатора не е било дадено право да даде отговор или опровержение на изнесената информация. Ето защо поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на спора, което препятства допускането на касационното обжалване с оглед даването на отговор по този въпрос. Ето защо не следва да бъде обсъждано твърдението за противоречие с дадените от ВКС разрешения в цитираното по-горе решение на ВКС, както и в решение № 62 по гр.д. № 1376/2011 г., ІV г.о. и решение № 209 по гр.д. № 1747/2013 г., ІІІ г.о.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 679 от 8 април 2016 г., постановено по гр.д. № 257/2016 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
ОСЪЖДА Д. Д. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап. 79, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 100,00 (сто) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: