1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
Гр.София, 18.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седми юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 634/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], в несъстоятелност, срещу определение на Пловдивския апелативен съд № 600/21.12.2016 г. по ч.т.д.№ 805/2016 г., с което е потвърдено определение № 1159/17.10.2016 г. на Старозагорския ОС по т.д.№ 85/2016 г. за прекратяване на производството поради неподведомственост на основание чл. 8 ал.1 ЗМТА във вр.чл.15 ГПК. В жалбата на ищцовото дружество се поддържа, че определението е неправилно. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия от Окръжен съд Стара Загора.
[фирма] Р. изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната частна жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение от вида на преграждащите развитието на делото, подлежащо на непряк касационен контрол. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси, както следва:
Изгубва ли своето действие арбитражната клауза в случай на настъпило едностранно разваляне на договора, от който произтича претендирано спорно право и
Обвързан ли е съдът от направено от ответника възражение за липса на подведомственост поради наличие на арбитражна клауза /споразумение/ в случаите, когато е предявен иск на извъндоговорно основание вследствие прекратяването на облигационното правоотношение.
Нередовностите на жалбата са отстранени, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното определение за прекратяване на производството по т.д.№ 85/2016 г. на Старозагорския ОС, въззивният съд е приел за основателно възражението на ответната страна по чл.8 ал. 1 ЗМТА за подведомственост на спора на Арбитражния съд при „Българска стопанска камара“ София съгласно арбитражната клауза на процесния договор между страните № МТ -756/2008 г. от 21.11.2008 г. – чл.9.1, предвиждащ при невъзможност за разрешаване на споровете по пътя на договарянето същите да подлежат на разглеждане от АС при Б. София. Споделил е изводите на първоинстанционния съд за своевременно предявяване на възражението в предвидения преклузивен срок и за основаване на предявените в евентуално съединение искове на обстоятелства, произтичащи от договорните отношения между страните.
Обжалваното определение не съдържа отговора на абстрактно формулираните от касатора въпроси, които не са обсъждани в мотивите му от въззивния съд и не са обусловили изводите му за неподведомственост на спора.
Пловдивският апелативен съд не се е произнесъл по тях както се твърди в изложението на касатора. При обсъждане на отвода за неподведомственост на спора е приел, че исковете, с които е сезиран Старозагорският окръжен съд, са предявени на договорно основание и не е обсъждал действието на арбитражната клауза, инкорпорирана в съдържанието на процесния договор между страните от 21.11.2008 г. в хипотеза на настъпило едностранно разваляне на договора. Възражението, че арбитражното споразумение е изгубило силата си с прекратяване на облигационното правоотношение едностранно с предизвестие, е релевирано едва с частната жалба до Пловдивския АС, който го е приел за неоснователно. Изводът му е съобразен с общоприетата теза в доктрината и в съдебната и арбитражната практика за самостоятелност и автономност на арбитражната клауза, включена като уговорка в материалноправния договор спрямо последния. Налице е процесуалноправен договор, въз основа на който арбитражният съд може да се произнесе и по спорове относно действителността на материалноправния договор или спорове досежно последиците от евентуалното му прекратяване. Самостоятелността на арбитражното споразумение стабилизира компетентността на арбитражния съд.
Изгубване силата на арбитражното споразумение настъпва в други хипотези – прекратяване действието на арбитражната клауза поради изтичане на уговорен в нея срок, отмяната й по взаимно съгласие на страните, сбъдване на договорено прекратително условие, непредявяване на отвод за неподведомственост пред държавния съд в срока за отговор на исковата молба и други, между които не попада прекратяването на облигационната връзка, основана на материалноправния договор.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил поддържаното общо основание за достъп до касация по смисъла на т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ТО
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ Определение № 600/21.12.2016 г. по ч.т.д.№ 805/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: