1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
Гр.София, 18.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седми юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 909/2017 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на В. Е. Й. с вх. № 948/15.02.2017 г. на Варненския апелативен съд срещу Определение № 60/31 януари 2017 г. по ч.т.д.№ 38/2017 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено разпореждането на Варненския ОС за прекратяване на производството по т.д.№ 1516/2016 г. № 4124/23.12.2016 г., и връщане на исковата молба, представляващ по правната си същност определение. В частната жалба на касатора В. Й. се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на иска от Варненския ОС. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора правен въпрос – Какъв е обхватът, произходът и вещноправният характер на договора за ипотека.
В срока за отговор на частната жалба ответното ЕАД „Р. /България/“ със седалище София изразява становище, че обжалваното определение на Варненския АС не следва да бъде допуснато до касационен контрол поради обстоятелството, че формулираният от жалбоподателя въпрос е развит и подробно обследван в доктрината и в съдебната практика, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а и не е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна /по отношение на останалите двама ответници Е. П. Й. и М. Я. Х. е постановено връщането й с влязло в сила разпореждане № 487/16 март 2017 г. на Варненския АС поради неотстраняване на нередовности/ срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение, с което е потвърдено разпореждане от вида на преграждащите развитието на производството пред В.. Същата е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че въпреки изчерпателните указания на първоинстанционния съд досежно посочване фактите и обстоятелствата, на които се основава искът за прогласяване за нищожен договор за учредяване на ипотека, сключен с нот.акт № 196, т.V, рег. № 12557, дело № 996/2007 г. от 1.10.2007 г. на нотариус Б. В., цената на същия и представяне на удостоверение за данъчната оценка на имота, върху който е учредена договорна ипотека в полза на ответната банка, ищците не са отстранили нередовностите, засягащи обстоятелствената част на исковата молба и не са посочили цена на иска. Единственото уточнение е посоченото основание за нищожност на каузалния договор за учредяване на ипотека – липса на основание, некоректно и неясно уточнение не покрива минималните изисквания за редовност на исковата молба и не позволява произнасяне на съда по нея. Предприетите действия не съставляват изпълнение на достигналите до ищците указания за отстраняване на нередовностите по чл.127 ал.1 т. 3 и т. 4 ГПК с предупреждение за последиците от неизпълнението в срок, поради което въззивният съд е потвърдил като правилно определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неотстраняване на нередовностите съобразно чл.129 ал.3 ГПК.
Непрецизно формулираният общотеоритичен правен въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд относно правилността на потвърденото първоинстанционно определение и не е от значение за изхода на конкретния процесуален спор. В съобразителната част на обжалваното определение апелативният съд въобще не е обсъждал вида и правните характеристики на договора за ипотека, същността на ипотечното право, съчетаващо белезите на вещно и облигационно право със специфично обезпечително действие, елементите от съдържанието на ипотечния договор, индивидуализацията на ипотекирания имот. Въпросът е изведен от некоректното твърдение на касатора в уточняваща жалбата му молба, че съдът е възприел тезата, че спорът е за собственост – изисканото удостоверение за данъчна оценка е за определяне цената на облигационен иск за нищожност на договор по чл.69 ал.1 т. 4 във вр т.2 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че зададеният от жалбоподателя правен въпрос не може да послужи като общо основание за достъп до касационен контрол по смисъла на т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 60/31.01.2017 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.т.д.№ 38/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: