4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
София, 24.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 47 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Х. П., чрез юрисконсулт И. Т., против решение № 7761 от 26 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 8219/2016 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-59-5381 от 22 април 2016 г., постановено по гр.д. № 64097/2015 г. по описа на районния съд в [населено място] за признаване за незаконно уволнението на Л. Г. Д., с адрес в [населено място], за възстановяването й на работа на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор/контрол по реализацията на приходите” в отдел „Контрол и реализация на приходите”, дирекция „Контрол”, и работодателят е осъден да й заплати обезщетение за оставането й без работа от 5520 лева, ведно с лихва от датата на уволнението.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че фактическите констатации на съда по нарушението на трудовата дисциплина, са неправилни, защото от графика на служебните й задължения и от работното време на посетената служба се изяснява, че тя е напуснала работното си място за период, значително по-дълъг от 30 минути преди края на смяната, не е изчакала идването на сменящ я служител, както се изисква според заповед на изпълнителния директор, и не е уведомила прекия си ръководител за това. Касаторът счита, че при преценка на показанията на свидетелите на ищцата съдът не е съобразил, че свидетел е била майката на ищцата, която е заинтересована много повече от свидетеля на страната на работодателя. Оспорено е заключението, че не е доказано второто нарушение на трудовата дисциплина – ищцата е заявила, че ще осъществи контрол върху дейността на друг служител, което не съответства на задълженията й по трудова характеристика и не е получила подобно разпореждане. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се преповтарят доводите против въззивното решение, изложени в жалбата.
Ответницата Л. Г. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Ц. С., в отговор на касационната жалба изтъква доводите си за правилността на обжалваното решение и подчертава, че фактически към жалбата няма изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд съобразява свидетелските показания на свидетел на работодателя, че ищцата придружила майка си до сградата на отдел „Човешки ресурси”, с оглед запознаването на последната (също работник в дружеството) със заповед на изпълнителния директор за подобряване условията на труд, настояла да остане с майка си при запознаването със заповедта и заявила, че идва в качеството си на контролен орган, за да провери как свидетелката си върши служебните задължения; инцидентът се изразил в размяна на две-три изречения; свидетелката разказала заповедта на майката на ищцата, тъй като тя не си носела очилата. Майката на ищцата свидетелства, че в съответния ден била загубила очилата си и без тях не знаела какво ще подпише, поради което ищцата отишла с нея, но не била допусната в кабинета, без да бъде обяснено защо. Съдът приема изложените в заповедта мотиви за достатъчни за удовлетворяване изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ – работодателят е описал кога, къде и при какви обстоятелства са извършени дисциплинарните нарушения; изпълнено е и задължението му да приеме писмени обяснения от ищцата, при спазване на срока по чл. 194, ал. 1 ГПК. Счетено е за доказано, че ищцата е напуснала преждевременно работното си място, тъй като при съпоставката на противоположните свидетелски показания, за достоверни са приети тези на майката на ищцата, защото е логично ищцата да е придружила майка си, за да й окаже необходимото съдействие предвид загубените същия ден очила, а за недоказано второто нарушение, въведено като основание за дисциплинарното уволнение (опит да упражни неправомерен контрол върху дейността на друг служител). Съдът приема, че преждевременното напускане на работа от ищцата за период от време не по-дълъг от 30 минути, не обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, то е несъразмерно с извършеното нарушение, и не са установени предходни дисциплинарни наказания, които да не са заличени.
К. съд приема, че обжалването не следва да бъде допуснато, тъй като касаторът не е поставил правен въпрос като общо основание за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът фактически преповтаря оплакванията си, изложени в касационната жалба: сочи се, че фактическите констатации на съда са неправилни, повторена е хронологията на събитията в съответния ден, в който ищцата е придружила майка си до отдел на дружеството, изложени са вижданията на касатора как трябва да се ценят противоположните свидетелски показания и се подчертава заинтересоваността на майката на ищцата, и се оспорва заключението на съда за недоказаност на второто дисциплинарно нарушение по оспорената заповед. Накрая е заключено, че поради порочни фактически констатации на съда, важни за формирането на неговото вътрешно убеждение за изхода на делото, основаващи се на свидетелските показания на майката на ищцата, постановеното решение било необосновано. Касаторът приема, че посочените пороци на въззивното решение са основание то да бъде отменено и затова се настоява за допускане на касационното обжалване.
Всички изложени твърдения не покриват изискването на закона в чл. 280, ал. 1 ГПК касационният съд да се сезира с материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл – материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Според задължителното тълкуване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен съответният въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. ВКС заключава, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В процесния случай, освен липсата на посочени допълнителни основания (т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК) със съответната им обосновка, касаторът не е формулирал правни въпроси по обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд. Така още в началото на изложението се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, но както е разяснено в соченото ТР, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, определени в чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би могла да се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл. 290, ал. 1 ГПК. Така в случая не са поставени правни въпроси както по приложението на чл. 172 ГПК (по преценката на свидетелските показания), така и по приложението на чл. 189 КТ (относно определянето на дисциплинарното наказание). Липсата на правен въпрос, по който да бъде извършена преценката по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, препятства допускането на касационното обжалване.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 350 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7761 от 26 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 8219/2016 г. по описа на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Л. Г. Д., с адрес в [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „В”, ет. 8, ап. 69, сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: