ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 838
София, 27.07.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 4907 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат Ив.М. като процесуален представител на Н. П. Т. от С. и на Софийска апелативна прокуратура /С./ срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 14.VІІ.2016г. по в.гр.д. № 1889/2016г.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М. Н. Т. е заела становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на С..
Касационните жалби са допустими – подадени са в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 14.VІІ.2016г. САС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 16.ІІ.2016г. по гр.д. № 15853/2014г. в уважителната му част за разликата над 25000лв. до 30000лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Т. срещу П. иск за сумата 5000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпления, ведно със законната лихва от 29.ХІ.2013г., и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 25000лв. до пълния предявен размер 80000лв. и в уважителната му част за сумата 25000лв.
Съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ. Установено е, че по време на задържането под стража ищцата е била диагностицирана с изострен хроничен бронхит, високо кръвно налягане и невегетативна дистония и че във връзка със съмнения за повишена функция на щитовидната жлеза е била хоспитализирана в периода 24.ІІ. – 02.ІV.2006г. в СБАЛЛС София с оплаквания от напрегнатост, безсъние, емоционална лабилност, ресукция на телго, безапетитие и нестабилни стойности на кръвното налягане, като е прието, че се касае за неврастенияс невровегетативна дистония, обоснована от стреса и трудната адаптация в условията на ареста. Със заключение на съдебно-психиатрична експертиза е установено влошаване на психическото състояние на ищцата в периода на задържането й под стража, отразило се със симптоматика, отговаряща на остра стресова реакция, преминала в посттравматично стресово разстройство с повишена тревожност, нарушения на съня и депресивна симптоматика, което е във връзка със задържането под стража и продължилите следствени и съдебни процедури. Психичните проблеми продължили през периода на цялото наказателно производство, персистиращи и към момента на изготвянето на експертизата, макар и с намаляваща интензивност. Не е установена причинна връзка с наказателното производство констатираното със СМЕ базедовифициране на възлеста гуша. Приети за установени въз основа на свидетелски показания са и негативни емоционални и физически преживявания на ищцата в причинна връзка с наказателното производство.
При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди съдът е взел предвид: че ищцата е била обвинена за извършването на три престъпления /по чл.321 ал.1 пр.2, по чл.242 ал.1 б. „б”, „д” пр.1 и б. „ж” и по чл.304 ал.1 пр.3/, едно от които е тежко; възрастта й през периода на наказателното производство /53 – 61 години, попадащи в активната част от живота на човек/; продължителността на наказателното производство – близо осем години, от които шест години е било съдебното производство; че спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по искане на П. повече от четири месеца; че докато е била в следствения арест се е наложило да посети лечебното заведение към него поради влошаване на здравето й от големия стрес и напрежение от задържането; видът и тежестта на инкриминираното деяние – участие в организирана престъпна група; конкретната икономическа обстановка към момента на приключване на наказателното преследване /29.ХІ.2013г./ като отправна точка при определяне на обществено приемливите като справедливи размери на обезщетенията за неимуществени вреди; немалката медийна разгласа, допълнително уязвило ищцата, защото в очите на обществото тя е описана като престъпница. Прието е въз основа на медицински експертизи, че липсват данни за причинна връзка между изживения стрес и престоя в ареста с констатираното базедофициране на възлеста гуша, както и че психологичните проблеми вследствие ареста персистират, но с намаляваща по интензивност симптоматика – ищцата е с подредено поведение, не разкрива налудности и халюцинации, всестранно ориентирана е, без паметови и интелектуални нарушения. Взети са предвид негативните емоционални преживявания през целия период на наказателното производство – клиентите й се отдръпнали поради обвиненията към нея, бизнесът й пропаднал, вдигала високо кръвно, затворила се в себе си, не желаела да излиза навън, стояла си в къщи, зъбите й изпопадали, както и че ищцата съумяла да се възстановява, макар и бавно, от тежките моменти, през които преминала, като продължава в момента търговията.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД, свързан със задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който бил решаван противоречиво /сочи се решение на САС по гр.д. № 1131/2015г./.
Така поставеният въпрос не обосновава наличието на предвидените в закона предпоставки за допускането на касационно обжалване. Въпросът е бланкетен, тъй като в него не се съдържа конкретизиране кое произнасяне от въззивния съд е довело до неточно прилагане на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението, предвиден в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Това прави невъзможна преценката от касационния съд относно значението на въпроса за изхода на спора по делото като основна характеристика на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна касаторът е длъжен да посочи правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловило решаващите му изводи по спора. ВКС не е длъжен да вземе предвид служебно тези въпроси въз основа на сочените в изложението и в касационната жалба обстоятелства – той може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира поставения въпрос /виж в тази връзка т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/. При липсата в случая на общото основание за допускане на касационно обжалване, не следва да се прави преценка за наличието на твърдяното от касаторката допълнително такова по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
В изложението на С. се сочи произнасяне от въззивния съд по процесуалноправния въпрос за определяне на неимуществените вреди след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД в противоречие с т.ІІ от ППВС № 4/1968г., на т.3 и т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, защото част от твърдяните от ищцата неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и причинените вреди. Сочи се произнасяне и по въпроса относно определянето на размера на обезщетението и как се прилага критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД, по тълкуването и прилагането на която разпоредба имало различия в практиката, довело до различно разрешаване на еднородни случаи, в подкрепа на което се сочат две решения на ВКС и едно на Б..АС /без данни да е влязло в сила/.
Така поставените въпроси също не обосновават допускането на касационно обжалване.
На първо място, и касаторът С. не е конкретизирал кои установени по делото конкретни обстоятелства въззивният съд не е взел предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и кои от твърдяните от ищцата и приети за установени от съда неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, при което също е невъзможна преценката дали въпросите са относими към имащо значение за изхода на спора по делото произнасяне от въззивния съд.
Второ, по въпроса за липсата на мотиви въззивният съд се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие с т.19 от ТР № 1/04.І.2001г. на ОСГК. Това е така, защото съдът е подложил на преценка събраните по делото доказателства /в т.ч. писмени, гласни и чрез експертизи/ и е обосновал с пространни мотиви защо е стигнал до извода за наличие на пряка причинна връзка между наказателното преследване на ищцата и претърпените от нея неимуществени вреди.
И по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД със сочената практика не се обосновава наличието на твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Многобройна, трайна и непротиворечива е практиката на съдилищата, в т.ч. и сочената от касатора такава, обективирана в решения на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1179/2012г. и по гр.д. № 489/2011г. /соченото решение на БАС по гр.д. № 102/2013г. не се включва в съдебната практика поради липсата на данни да е влязло в сила/, по въпроса как се прилага общественият критерий за справедливост при определянето на обезщетение за неимуществени вреди. В разглеждания случай съдът е съобразил тази практика, като е подложил на преценка и е взел предвид установените по делото релевантни в тази насока обстоятелства /касаторът не конкретизира в изложението си да не е взето предвид установено по делото обстоятелство или да е взето предвид неустановено такова/. Следва да се посочи и че с представените решения на ВКС не се обосновава твърдението на касатора за различно разрешаване на еднородни случаи, тъй като са различни взетите предвид по тях и тези в настоящия случай релевантни обстоятелства /по гр.д. № 1179/2012г. – присъдено обезщетение 15000лв. предвид незаконно обвинение за три престъпления, 40 дни задържане под стража, извън разумния срок на наказателното производство, без данни за периода и продължителността му, респективно на увреждането; по гр.д. № 489/2011г. – присъдени 20000лв. за незаконно обвинение за едно престъпление, продължителност на наказателното производство 12 години в периода 1997г. – 2009г., 1 година и 2 месеца задържане под стража/.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ състав, № 1497 от 14.VІІ.2016г. по в.гр.д № 1889/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: