4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
София, 28.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 325 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от изпълнителния директор И. Т. А., чрез юрисконсулт Д. Д., против решение № 325 от 21 октомври 2016 г., постановено по в.гр.д. № 501 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г. в частта, с която е потвърдено решение № 208 от 13 юли 2016 г., постановено по гр.д. № 429/2016 г. на районния съд в [населено място], с което е уважен предявеният от Д. С. Л., с адрес в [населено място], иск за признаване на уволнението й за незаконно, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност и работодателят е осъден да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 8952,86 лева, ведно със законната лихва от 16 март 2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е осъден [фирма] да заплати още 639,49 лева или общо сумата от 9592,35 лева обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, и са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушения на материалния закон. За неправилни се считат съображенията на съда, според които при придобиване право на пенсия в хипотезата на чл. 69б КСО и § 4, ал. 1 ПЗР КСО, работодателят не разполага с право едностранно да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо КТ. Сочи се, че фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ изисква единствено придобиване от работника и служителя на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като не се поставят изисквания това право да е придобито при общите условия на чл. 68 КСО или при специални такива, измежду които чл. 69б и § 4, ал. 1 ПЗР КСО. С включено в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се поставят материалноправен въпрос, за който се сочи, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В отговор на касационната жалба ответницата Д. С. Л. с адрес в [населено място], представлявана от адв. Л. Д. и адв. В. И., поддържа, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне по заявените от касатора основания и заявява доводите си за неоснователност на касационната жалба по същество.
С обжалваното въззивно решение се приема, че ищцата Д. С. Л. е заемала по трудово правоотношение с ответното дружество различни длъжности, последната от които „организатор документация” в дирекция „Производство”, ЕП – 2, направление „Ремонт”, цех „Оборудване – 1-ви контур”, група „Технологично осигуряване”. Ищцата е придобила право на ранно пенсиониране в условията на § 4 ПЗР КСО като лице, работило в условията на II категория труд, за което съответно е била уведомена от работодателя си с писмо от 17 септември 2008 г. Същата не е подавала молби и заявления до компетентните органи за отпускането на каквато и да било пенсия, т.е. не е упражнила правото си на ранно пенсиониране. С предизвестие, връчено на 20 януари 2016 г., работодателят е уведомил Л…, че с изтичането на 30-дневен срок трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Със заповед № 6 от 18 януари 2016 г. на изпълнителния директор трудовото правоотношение на Лаврентиева е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 21 януари 2016 г. За безспорно е счетено обстоятелството, че към този момент ищцата е придобила право на ранно пенсиониране, което не е упражнила, като същевременно не е било придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО. Прието е, че в случая се касае за неупражнено от работника или служителя право на ранно пенсиониране и доколкото същото не е реализирано по негова воля, то работодателят не може вместо него да упражни това право. Изложено е, че както разпоредбата на § 4 ПЗР КСО, така и разпоредбата на чл. 69б КСО изрично предвиждат правото за ранно пенсиониране като възможност за работника или служителя, само от реализирането на която зависи насрещното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Съдът заключава, че доколкото в конкретния случай не са били налице общите изисквания за придобиване на право на пенсиониране поради навършена възраст и достигнат осигурителен стаж съгласно правилото на чл. 68 КСО, то извършеното уволнение е незаконосъобразно. По отношение на акцесорните искове за обезщетение за оставане без работа е прието, че правилно първоинстанционният съд е присъдил същото до 7 юли 2016 г., но доколкото във въззивното производство се установява, че ищцата все още е без работа, то това представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК и обезщетението следва да се присъди и за периода до 20 юли 2016 г. За основателно е прието и предявеното пред първоинстанционния съд от работодателя възражение за прихващане на основание чл. 103 ЗЗД със суми, заплатени като обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
К. съд приема, че поставеният от касаторката въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
На поставения въпрос: има ли право работодателят да прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда трудовия договор на работник, в случай, че последният е придобил право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО, но не е придобил право на пенсия по чл. 68 КСО, е даден отговор в задължителната съдебна практика, и този отговор се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Така в решение № 123 по гр.д. № 3817/2016 г. по описа на ІV г.о., ВКС отговаря на същия въпрос отрицателно. Счетено е, че дори и след последното изменение в правилото на чл. 328, ал. 1, т. 10, пред. първо КТ, вр. § 4, ал. 1 ПЗР КСО, е запазен принципът, че с разпоредбата на § 4 ПЗР КСО е създадена преходна възможност в интерес на осигурените лица по своя преценка да се възползват от нея с оглед по-тежки възрастови изисквания за пенсиониране при действащия общ режим, както и че това е лично субективно право на работниците или служителите, което не може да се упражни от другата страна в правоотношението. Аргумент в полза на това тълкуване е намерен и в последващото законодателно изменение на чл. 328, ал. 1 КТ, а именно – създаването на новата т. 10а (ДВ, бр. 98/2015 г.), съгласно която работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, и когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО, и така, ако се възприеме тезата на работодателя, че в чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. първо КТ е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. – и в хипотезите на т. нар. „ранно пенсиониране“, а не само при придобиване на право на „пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл. 68 КСО, то това последващо изменение на закона чрез въвеждането на новото основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ не би било необходимо, при положение, че и разпоредбата на чл. 68а КСО установява хипотеза на „ранно пенсиониране“.
В случая даденото от въззивния съд разрешение на въпроса е в пълно съответствие с практиката на ВКС. Доколкото не е налице изменение в обществените отношения или в нормативната база, което да налага изменение на съответното тълкуване от страна на ВКС, то не е обосновано касационното обжалване да се допусне с оглед значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на заплатени по договор за правна защита и съдействие 1440 лева.
Мотивиран от изложеното, касационният съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 325 от 21 октомври 2016 г., постановено по в.гр.д. № 501 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. С. Л…, с адрес в [населено място], „Жилищен комплекс 2 66В”, вх. А, ет. 1, ап. 3, сумата от 1440,00 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: