4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр. София, 01.08.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. д. № 1182/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ст. П. срещу определение № 512 от 24.04.2017 г. по в. ч. гр. дело № 252/2017 г. на Окръжен съд Плевен, ГО, 4 въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 20 от 16.03.2017 г. на Съдия по вписванията при Районен съд Плевен, с което е отказано вписване на прекратяване на договор за наем на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията [населено място] под вх. рег. № 4104 от 30.03.2011г., акт № 197, том V.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въвежда доводи за допускане на касационно обжалване на определението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Процесуално допустимо ли е извършване на вписване в Имотния регистър за прекратяването на вписан договор за наем на недвижим имот, след като такава хипотеза не е предвидена изрично в Правилника за вписванията или в закон? Какъв е редът за извършване на такова вписване?
2. Процесуално легитимиран ли е собственикът на определен недвижим имот да иска извършване на вписване в Имотния регистър за прекратяването на вписан договор за наем по отошение на този имот, макар и да не е страна по този договор и представлява ли той заинтересовано от вписването лице по смисъла на Правилника за вписванията?
3. При сключени договор за лизинг и по-късно сключен договор за наем по отношение на един и същ недвижим имот и в хипотезата на прекратяване на договора за лизинг по надлежен ред, съгласно предвиденото в чл. 87 ЗЗД и договореното между страните в самия договор за лизинг, прекратява ли се едновременно и по силата на закона сключения договор за наем?”
Според частния жалбоподател поставените въпроси са разрешени в противоречие с определение № 424/05.07.2012 г. по ч. т. д. № 316/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение от 19.05.2010 г. по ч. гр. д. № 210/2010 г. на Окръжен съд Сливен, определение № 480/16.07.2012г. по ч. т. д. № 378/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 675/11.10.2013 г. по ч. т. д. № 3244/2013 г. на ВКС, ТК, , ІІ т. о. и определение № 257/13.05.2015г. по ч. т. д. № 67/2015г. на ВКС, ТК, І т. о.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да остави без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение № 20 от 16.03.2017 г. на Съдия по вписванията при Районен съд Плевен, с което е отказано вписване на прекратяване на договор за наем на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията [населено място], въззивният съд е приел, че нито в Правилника за вписванията, нито в друг нормативен акт е предвидено вписване на прекратяване на договор за наем. Изложил е съображения, че в разпоредбата на чл. 4, б. „е“ от Правилника за вписванията е регламентирано само вписването на договорите за наем на недвижим имот, вкл. и на земеделска земя, за срок по-дълъг от една година, но не и вписване на тяхното прекратяване. Разпоредбата на чл. 4, б. „л“ ПВ във връзка с чл. 27, ал. 2 ЗАЗ, относима към договорите за аренда, също не намира приложение, доколкото не се касае за прекратяване на аренден договор.
Евентуалното искане за заличаване на вписания договор за наем е прието за неоснователно по аргументи, че в Правилника за вписванията не е предвидено да се извършва заличаване на вписването на договор за наем на недвижим имот, както и че това действие би било безпредметно, доколкото вписването на договора за наем има оповестително действие по отношение на трети лица и осигурява защита на наемателя.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в неговия предмет и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да уточни и конкретизира посочения от частния жалбоподател релевантен правен въпрос.
Формулираните от частния жалбоподател в т. 1 от частната касационна жалба и изложението към нея процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.
Д. на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалвания въззивен съдебен акт въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Посочените от частния жалбоподател съдебни актове не намират приложение в настоящия случай, тъй като се отнасят до прекратяване на договори за аренда, вписването на което обстоятелство е предвидено в чл. 27, ал. 2 ЗАЗ във връзка с чл. 4, б. „л“ ПВ, но не и прекратяване на договор за наем. Поради това цитираните съдебни актове са неотносими към релевантния по настоящото дело процесуалноправен въпрос.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по посочените в т. 1 правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател не е изложил никакви твърдения, доводи и аргументи защо счита, че посочените от него правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретното дело.
Посочените в т. 2 и 3 от касационната жалба и изложението към нея правни въпроси не отговарят на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради това, че не са релевантни. Въззивният съд не е потвърдил отказа на съдията по вписванията поради липса на процесуална легитимация собственикът на недвижим имот да иска вписване в Имотния регистър на прекратяването на вписан договор за наем, нито е излагал съображения относно начина и момента на прекратяване на договора за наем.
Предвид липсата на твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 512 от 24.04.2017 г. по в. ч. гр. дело № 252/2017 г. на Окръжен съд Плевен, ГО, 4 въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.