О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
София, 01.08.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Албена Бонева гр. дело № 353 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. К. Ц., чрез адв. Г. Х., срещу въззивно решение № 6025/15.07.2016 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 2333/2015 г.
Касаторът излага доводи неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решени и постановяване на ново, по съществото на спора, от Върховния касационен съд, както и присъждане на всички разноски, сторени по делото.
Насрещните страни [фирма] [населено място] и [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт Г. М., са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата и молят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за инстаницята.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил иска на Д. К. Ц. против [фирма] [населено място] и [фирма], [населено място], за възстановяваване на суми, платени от нея „във връзка с наказателно производство срещу нея“, на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, натрупана до датата на подаване на исковата молба, както и след това, и сумата от 11 011 лв., представляваща разликата между стойността на която е подала свой имот за покриване на липси действителната пазарна цена на имота,ведно с лихви за забава.
Съдът установил, че Ц. заемала длъжността ръководител офис на Д., [населено място] и ръководител офис Д. Общо Застраховане, [населено място] в периода 01.02.2001 г. След извършени внезапни проверки на касите на двете дружество, е установено че от едната липсва сумата от 3487 лв., а от другата – 12 310 лв.
В периода 04. – 15. 04.2002 г. тя превела по сметка на двете дружества сумата, за която е констатирано, че липсва в касите им.
За да извърши превода, продала свой имот за сумата 6 820 лв.
Срещу нея е образувано и наказателно производство за присвояване на чужди пари в големи размера, в качеството й на длъжностна лице. Оправдана е окончателно с решения от 2008 г.
Съдът намерил, че сумите, преведени от Ц. по сметка на двете дружества не са без основание, но още и, че исковете й за връщането им, ведно с лихва за забава, са погасени по давност. Искът е депозиран на 29.07.2013 г. – повече от 10 години след даването на парите.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: „допустимо ли е извеждане на прани изводи при невъведена нито в исковата молба, нито във въззивната жалба фактическа обстановка и неизследване на действително наведената в същите фактическа обстановка и действително предявените искове; налице ли е причинноследствена връзка между оправдателната присъда и заявените претенции по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, доколкото същата е постановено по обвинението, по което Цачеча е внесла претендираните от ответниците на принципа на неоснователното обогатяване суми и е претърпяла вреди; от кой момент започва да тече погасителната давност по искови претенции с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди и съответните им компенсаторни и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановено оправдателна присъда“.
Няма обосновка какво налага разглеждане на поставените правни въпроси с оглед допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК (възпроизвеждане на съдържанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е такава – срв. разясненията в ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), което само по себе си обуславя извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Независимо от това, поставените правни въпроси са и неотносими към постановеното от съда.
Въззивната инстанция се е произнесла в рамките на сезирането, а това, че страната дава различна правна квалификация, не означава, че съдът се е произнесъл по нещо различно. Видно и от съдържанието на касационната жалба, Ц. прави смешение между различните хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и между институтите на неоснователното обогатяване и деликта.
Без значение е и дали е оправдана по повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление, защото действията по повдигане и поддържане на обвинение се осъществяват от Прокуратурата на РБ, а не от бившите й работодатели и, ако са й причинени вреди от незаконно обвинение, защитата й е по друг ред и спрямо друг правен субект.
Оправдателната присъда е без значение и за началния момент, от който започва да тече давностният срок за връщане на дадените от Ц. суми – ако не тя отговаря за установените липси, то тогава е дала парите без основание, като недължими, на работодателите още в момента, в който ги е превела. Обвинението в извършване на престъпление няма отношение нито към „даването“, нито към „получаването“. Ако беше предявила иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД преди изтичане на давностния срок, при висящо наказателно производство, ако последното е за обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор, налице би било основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Няма никакво съмнение, че висящото наказателно производство, само по себе си, нито спира, нито прекъсва теченето на давностния срок за връщане на даденото без основание от подсъдимия на третите (ощетени) лица.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещните страни сторените в инстанцията съдебни разноски. Те са представлявани едновременно от един юрисконсулт, който е изготвил от тяхно име и отговор на касационната жалба. Изрично са поискали и имат право на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. общо за двете юридически лица.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 6025/15.07.2016 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 2333/2015 г.
ОСЪЖДА Д. К. Ц. да заплати на [фирма] [населено място] и [фирма], [населено място] сумата в размер на 100 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: