1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
гр. София, 02.08.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Светла Чорбаджиева т. дело № 2468 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1043/20 май 2016 г. по въззивно т. д. № 2618/2015 г. на Софийския апелативен съд. Решението се обжалва в потвърдителната му част, с нея е потвърдено решение № 36/12 януари 2015 г. на СГС, VІ ТО, 8 състав, с което дружеството-касатор е осъдено да предаде фактическата власт на лек автомобил, марка „Мерцедес Б.”, модел В., двигател № 64698051284946, ДК [рег.номер на МПС] на [фирма]. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска да предаване на вещта.
В изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК приложеното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
В срока за отговор на касационната жалба не е постъпило становище на ищцовото дружество [фирма]- ответник по касация.
Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещ подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Софийския апелативен съд от заинтересованите легитимирана страна и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение на СГС по т.д. № 1795/2012 г. на VІ ТО, 8 състав,в осъдителната му част за предаване на лизинговата вещ- лек автомобил марка „Мерцедес Б.”, въззивният съд е приел процесния договор за финансов лизинг за развален поради виновно неизпълнение на лизингополучатела, който съгласно заключение на изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза дължи към датата на прекратяване на облигационната връзка между страните 24 падежирали лизингови вноски, възлизащи на 33396.33 лв. Прието е за безспорно по делото, че след настъпване на падежа на 36-та вноска не са извършени плащания от лизингополучателя и последният не е върнал автомобила на лизингодателя въпреки уговореното в клаузата на т.8.7 задължение за връщане на лизинговата вещ в срок от 24 часа от уведомлението за едностранно разваляне на договора. Точка 10.1 от ОУ на договора предвижда, че при забава на лизингова вноска възниква право на лизингодателя да развали едностранно сделката с отправено писмено изявление до насрещната страна. Изискуемостта на задължението за връщане на автомобила е настъпила на 23.02.2012 г. с фингирано връчване на писменото изявление за разваляне на договора съобразно клаузата на т. 13.1 от ОУ.
Искът е приет за основателен с оглед надлежно упражненото потестативно право на разваляне поради спиране на плащанията на лизинговите вноски на 05.12.2010 г. и признанието на ответното дружество, че лизинговата вещ не е върната.
Формулираните от касатора въпроси не са включени в предмета на спора, не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващия му извод за потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната му част за връщане на лизиновата вещ.
Отговор на въпроса допустимо ли е произнасянето по иск, за който не са спазени правилата на чл. 128 т.2 във вр. чл. 129 ГПК, се съдържа в разпоредбата на чл. 129 ал.3 ГПК относно последиците от неотстраняване на нередовностите на исковата молба в срок.
Вторият процесуалноправен въпрос, зададен от касатора- допустимо ли е произнасяне по обективно съединени искове при заплатена държавна такса само за един от тях – също не е обсъждан в обжалваното решение на въззивния съд, въпросът за цената на иска е е бил повдигнат от ответника в срок по чл. 70 ал.1 ГПК, допълнителното селективно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е бланкетно посочено, касаторът не е изложил съображения по т. 4 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК за значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Независимо от горното хипотезите на отстраними нередности на исковата молба са намерили разрешение в т.5 на ТР № 1/2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК и част от постановките на т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които са запазили своята актуалност и при действието на ГПК /в сила от 1 март 2008 г./
Третият въпрос в изложението, инкорпорирано в съдържанието на жалбата – обвързан ли е сезираният съд да се произнесе по всички направени от страните по надлежния ред искания – е зададен в контекста на оплакването в касационната жалба за необсъждане на факти, обуславящи прилагането на нормата на чл. 87 ал.4 ЗЗД, довело до частична неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон.
Софийският апелативен съд не се е отклонил от задължението да обсъди в съобразителната част на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на ответника, както и от задължителните указания в ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/65 и ППВС № 1/85 г., според които за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си всички РЕДОВНО ЗАЯВЕНИ И ПОДДЪРЖАНИ от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 изр.2 ГПК въззивният съд е разгледал оплакванията в жалбата, с която е сезиран, и релевираните с нея възражения, включително и възражението за недопустимост на развалянето квалифицирано от въззивника по чл. 87 ал.4 ЗЗД, като е обсъдил съотношението на изпълнената и неизпълнена част от основното задължение на лизингополучателя с оглед интереса на кредитора. Не е обсъдено единствено възражението по прилагане разпоредбата на чл. 307 ТЗ, което се основава на обстоятелства за стопанска непоносимост на процесния договор, които не са ясно формулирани, не е предявено по надлежния исков ред и не се поддържа пред настоящата инстанция.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява сочените основания в жалбата си за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1043/20 май 2016 г. по в.т.д. № 2618/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в обжалваната му ПОТВЪРДИТЕЛНА ЧАСТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.