О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 504
гр. София, 02.08.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№856 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б. ф. по с. с.” срещу решение №2484 от 28.12.2016 г. по в.т.д.№5559/2015 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1619 от 05.10.2015 г. по т.д.№1946/2013 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „Б. ф.по с. с.” срещу „Б. о. к.” искове по чл.25, ал.6, вр. ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на Общото събрание, проведено на 20.03.2013г., с които „Българска федерация по спортна стрелба” е изключена като член на „Б. о. к.” и като член е приет „Б. с. с.”.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди наличие и на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: За задължението на съда да обсъди всички възражения на страните, които са свързани с прилагане на императивна правна норма.
Ответникът по касация „Б. о. к.” заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е достигнал до извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, като е отговорил подробно на всеки един от наведените във въззивната жалба на ищеца доводи. Посочил е, че оплакването за неправилност на първоинстанционното решение, базирано на твърдения за липса на основания за отпадане на въззивника като член на ответното сдружение /чл. 25 от Устава и чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗЮЛНЦ/ е неоснователно, като несъответно на действителните, установими по делото твърдения на страните, установените по делото от фактическа и правна страна обстоятелства, както и на действително формираните и изложени, решаващи изводи на първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение, обусловили отхвърлянето на иска за отмяна на процесното решение за изключване на „Българска федерация по спортна стрелба” – ответникът нито е твърдял, нито е обективирал по делото по какъвто и да било начин, нито пък съдът е приемал такова отпадане, основано било на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗЮЛНЦ, било на тази на чл. 25 от Устава. Изложил е съображения, че изцяло неоснователни са и оплакванията, базирани на твърдения за допуснати, при свикването и провеждането на процесното общо събрание на ответното сдружение, нарушения на закона и устава на сдружението, водещи до процесуална незаконосъобразност на процесните решения на същото общо събрание – за липса на изискващото се мнозинство за приемането на процесните решения и за невключване на приемането им в поканата за процесното общо събрание. Приел е, че оплаквания в изложената насока са изложени едва във въззивната жалба, като същите не са своевременно релевирани, било с исковата молба и с уточняващата я молба от 02.07.2013 г., депозирани преди размяната на книжа в първоинстанционното производство, било до приключване на първото по делото заседание и въобще в рамките на последното, поради което и същите, при съществуващият, съобразно действащия процесуален закон ограничен въззив, са преклудирани и по тях въззивният състав, доколкото не съставляват нарушение на императивни правни норми, а те не съставляват такова нарушение, не дължи произнасяне. Възприемайки извод за неоснователност и на останалите оплаквания във въззивната жалба, отнасящи се до отчитането на гласуването на лица, които не са били делегати и до свързаността на „Б. с. съюз” с международна федерация, призната от Международния олимпийски комитет, съставът на САС е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
При постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил изцяло със съществуващата задължителна практика на ВКС, съобразно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди своевременно наведените доводи и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и с допустимите според ГПК доказателствени средства. В решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца чрез наведените в исковата молба фактически основания и искания, предмет на делото, след произнасяне по всички своевременно наведени от страните доводи /дали изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване/ – следва да се посочи, че всеки релевиран порок на обжалваното решение на ОС на сдружението, съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл.25 от ЗЮЛНЦ, като е процесуално недопустимо съдът да разглежда доводи и отмени такова решение поради порок, който не е посочен от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и то в рамките на срока по чл25, ал.6 от ЗЮЛНЦ.
С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2 400 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2484 от 28.12.2016 г. по в.т.д.№5559/2015 г. на САС.
ОСЪЖДА „Б. ф. по с. с.”, БУЛСТАТ[ЕИК] да заплати на „Б. о. к.”, [улица] лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.