4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
Гр.София, 08.08. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2171/2016 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и на [фирма], [населено място], срещу Решение №1249/17 юни 2016 г., по гр.д.№1335/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е отменено изцяло Решение №1001/19 юни 2015 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№534/2014 г. на СГС, VІ ТО, 12 състав, допълнено с определение по реда на чл.248 ГПК, в частта за разноските и вместо него е постановено уважаване на предявения П. иск срещу касаторите. С въззивното решение е обявен за недействителен по отношение на [фирма] [населено място], по предявен иск с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД извършен от [фирма], [населено място] апорт на недвижими имоти в капитала на [фирма], вписан в търговския регистър на 12 юни 2013 г., В ЧАСТТА относно недвижими имоти недвижими имоти – самостоятелен обект – ателие за творческа дейност в сграда с идентификатор[ЕИК].20.1.6 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор[ЕИК].20.1.41 по кадастралната карта и кадастралните регистри в [населено място], район „М. 4“, Ателие А 47, с припадащите се на [фирма], идеални части от правото на собственост върху поземлен имот.
С жалбата са въведени оплаквания за недопустимост на решението поради липса на правен интерес от предявяването на иска и за неправилност, по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос, допустимо ли е въззивният съд да мотивира и обоснове решението си със сключването на сделка, която не е предмет на иска по чл.135,ал.З, ЗЗД и е извършена възмездно след атакуваното правно действие – апорт на недвижим имот в новосъздадено търговско дружество.
В касационната жалба на втория ответник иска – [фирма], се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл но въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:
Допустимо ли е да се уважи иск с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД при липса на кумулативна предпоставка – намерение за увреждане;
Допустимо ли е след изчерпателно изброяване на предпоставките за уважаване на иска по чл.235, ал.3 ЗЗД от съда, в мотивите на решението да бъде пропусната някоя от тях и да бъде уважена претенцията;
По какъв начин кредиторът следва да докаже наличието на намерение за увреждане и какъв елемент от състава на намерението за увреждане, би следвало да установи ищецът.
Ответникът по касация изразява становище, че не следва да се допуска до касационен контрол, обжалваното решение на САС.
Настоящият съдебен състав на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от заинтересовани легитимирани страни, срещу подлежащо на непряк касационен контрол, валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите им са отстранени, поради което се явяват процесуално допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел установената по делото от първоинстанционния съд, фактическа обстановка – сключен предварителен договор за продажба между ищцовото дружество, като купувач и ответното Е. „Б. корпорейшън“ – продавач на Ателие А48, в жилищна сграда в [населено място], срещу продажна цена 111575 ЕВРО без ДДС, платима в срок до 31.01.2012 г., съгласно анекса към договора. В него се предвижда завършване на всички СМР в срок до 30 декември 2011 г. и сключване на окончателния договор до две седмици, след последното плащане на всички дължими суми по предварителния договор. Общият размер на платената авансово част от цената е 125874,30 лв. Плащанията са преустановени на 16.12.2011 г.
[фирма], като собственик на цялата сграда, в която се намира ателието, е учредил ново дружество, чийто капитал е формиран с внесена от него непарична вноска – недвижими имоти, между които и ателието – предмет на предварителния договор. Апортът е вписан на 21 юни 2013 г., придобитите срещу него дялове от капитала на новоучредено дружество [фирма] са отчуждени в полза на трето лице. С внасяне на апортната вноска, включваща ателието, изпълнението на предварителния договор е станало невъзможно, същият е развален с достигането на исковата молба до продавача и в полза на ищеца е възникнало вземане за престация на отпаднало основание – развален предварителен договор.
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.135, ал.3 ЗЗД, за уважаване на предявения конститутивен иск за отмяна на увреждащата сделка – в частта за апортирането на два самостоятелни обекта в жилищна сграда в район „М. 4“ – ателиета с припадащите се части от общите части на сградата – 1/ ищецът притежава качеството на кредитор с вземане, възникнало след апорта, 2/ увреждане на кредитора от сделката, 3/ знание от страна на длъжника-ответник за увреждането, 4/ намерение за увреждане чрез апорта, вписан в търговския регистър на 12 юни 2013 г. С отмененото първоинстанционно решение, искът е отхвърлен поради недоказаност на фактическия състав на чл.135, ал.3 ЗЗД. СГС е приел, че последващото прехвърляне на придобитите срещу апорта дялове, е нормална търговска практика и не сочи на умисъл. Крайният извод не е споделен от въззивният съд, който е приел, че атакуваният апорт е предназначен да увреди ищеца. Кредиторите, сред които попада и той, са лишени от възможността да се удовлетворят от ликвидни активи на ответника-длъжник, каквито са отчуждените недвижими имоти.
Предвид изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение не следва да се допусне до касационен контрол, в хипотезата на вероятна недопустимост, поддържана от касатора [фирма] в жалбата му. Същият излага доводи за липса на правен интерес от завеждане на делото. Служебното задължение на съда да следи за валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата на чл.288 ГПК, по селектиране на касационните жалби, но в случая съдът намира, че с предявяването на П. иск и евентуалното прогласяване на увреждащата сделка за недействителна, ще се промени правната сфера на ответника.
Формулираните от касаторите въпроси не са обусловили решаващата воля на съда по предмета на спора, а се отнасят до правилността на решението и законосъобразността на изводите на въззавния съд. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение според т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК.
Обжалваното въззивно решение не съдържа отговор на въпросите на касаторите, формулирани в изложенията по чл.281, ал.3, т.1 ГПК. Зададените от тях въпроси представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда и не отговарят на критерия за общо основание за селектиране на касационните жалби.
На второ място съдът е постановил решението си в съответствие с трайно установената съдебна практика и сформирана по реда на чл.290 ГПК, задължителна практика на BKC, наличието на която изключва бланкетно поддържаното допълнително селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторите не установяват сочените в жалбите основания за достъп до касационен контрол.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Разноски не се претендират.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение №1249/17 юни 2016 г., на Софийския апелативен съд, по в.т.д.№1335/2016 г. на ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: