– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 867
гр. София 14.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 22.02.2017 (двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4285 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 76 560/06.06.2016 година, подадена от О. В. М., срещу решение № 3476/26.04.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-В състав, постановено по гр. д. № 15 129/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение от 12.10.2015 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 65-ти състав, постановено по гр. д. № 13 873/2015 година, с което са отхвърлени предявените от О. В. М. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяната като такова на уволнението й от длъжността „инженер сграден фонд” с работно място Н. „Д.”, извършено със заповед № ЧР-15-10/27.01.2014 година на Изпълнителния директор на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на дружеството да й заплати сумата от 4662.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение, за периода от 02.02.2015 година до 02.08.2015 година.
В подадената от О. В. М. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 97 577/19.07.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 3476/26.04.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-В състав, постановено по гр. д. № 15 129/2015 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
О. В. М. е била уведомена за обжалваното решение на 10.05.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 76 560/06.06.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че трудовото правоотношение на О. В. М. с [фирма] [населено място] е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. В случая било безспорно установено, че към момента на упражняване на потестативното право на уволнение-27.01.2015 година било налице премахване на щатната бройка, предвидена за заеманата от О. В. М. длъжност, а именно„инженер сграден фонд” с работно място Н. „Д.”. Съгласно длъжностната характеристика работникът заемащ тази длъжност е следвало да контролира поддръжката и функционирането на материално-техническата база; да обезпечава работните задания с информация относно спазването на приложимите стандарти и нормите за охрана на труда; да извършва предпроектни проучвания и изготвя задания за проектиране на части от строителни конструкции, приложими за съответния обект; да контролира спазването на инструкциите за безопасна работа, да участва в подготовката на писмени инструкции и указания по изпълнение на извършените СМР, да извършва надзор при изпълнението на строително-ремонтните работи, да съставя и подписва протоколи за извършени проверки, да предлага прекратяване на строителството при констатирани нарушения на предписаните изисквания и режими, да участва в комисиите по приемане на етапите и при окончателното завършване на изгражданите или ремонтирани обекти. Решението за съкращаването на щата било взето от компетентния за това орган, а именно Съвета на директорите на [фирма] [населено място]. Въззивният съд е приел възражението на О. В. М., за това, че щатното разписание не било подписано от изпълнителния директор на дружеството зае неоснователно, с оглед представените доказателства за обратното и предвид последвалия отказ от направеното оспорване. Прието е, че функциите на съкратената длъжност „инженер сграден фонд” с работно място Н. „Д.” са били разпределени между други служители, изпълняващи други трудови функции, поради което било налице реално съкращение в щата. Установено било, че има различия между функциите на заеманата от О. В. М. длъжност и тези на длъжността „експерт-капитално строителство“ при отдел „Капитално строителство, ремонт и поддръжка“ на Н. „Д.”. Също така е прието за установено, че заеманата от О. В. М. длъжност не е премахната от щатното разписание само като наименование, тъй като липсвала друга длъжност с идентични трудови функции. Липсвали доказателства, че трудовите функции на длъжността „инженер сграден фонд” с работно място Н. „Д.” са преминали към новооткритата длъжност „технически изпълнител” и се изпълняват от нея. Освен това е прието, че тъй като длъжността „инженер сграден фонд” с работно място Н. „Д.” е била единствена то работодателят [фирма] [населено място] е имал правото, но не и задължението за подбор по чл. 329 от КТ, поради което липсата на такъв не опорочава извършеното уволнение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК О. В. М. сочи, че с обжалваното решение съставът на Софийски градски съд се е произнесъл в противоречие със закона, както и с трайно установената практика на ВКС. Освен това правилното решение на казуса щяло да има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това обаче е обосновано с твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, което води до извода, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Въззивните решения се допускат до касационно обжалване, когато в тях съдът се е произнесъл по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Както е посочено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС такъв въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Същият трябва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При преценката дали са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос или въпроси са включени в предмета на делото като заедно с това са от значение за изхода на спора и са обусловили правните изводи на съда, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Последната проверка се извършва едва след допускането на касационното обжалване на решението при разглеждането на делото в откритото съдебно заседание по чл. 290 от ГПК и при постановяване на касационното решение по чл. 293 от ГПК. Затова случаите, когато обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост представляват основания за касационно обжалване на същото по чл. 281, т. 3 от ГПК. Тези основания, както и другите основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 281 от ГПК са различни от основанията за допускане на касационно обжалване и затова не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 от ГПК. Поради това искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не може да се обосновава с твърдения за неправилност на същото по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Въпросите свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК не са такива по чл. 280, ал. 1 от ГПК и не покриват изискванията за общо основание за допускане на касационното обжалване по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Развитите в изложението на О. В. М. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК доводи са свързани изцяло с извършената от въззивния съд преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, както и с направените въз основа на тях изводи на въззивния съд за фактическата обстановка, за възникналите въз основа на нея между страните правоотношения и последиците от същите като се сочи защо според касаторката те са неправилни и какво е правилното според него разрешение на спора. Поради това те не покриват изискването за общо основание за допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същите са изяснени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС и касационно обжалване въз основа на тях не може да бъде допуснато. Освен това посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. ВКС може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Това е израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните (аргумент от чл. 5 от ГПК, чл. 235, ал. 2 от ГПК и други). Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване- а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В случая в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК О. В. М. не е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който да отговаря на установените в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС критерии, поради което и въззивното решение на Софийски градски съд не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 3476/26.04.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-В състав, постановено по гр. д. № 15 129/2015 година по подадената срещу него от О. В. М. касационна жалба с вх. № 76 560/06.06.2016 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото О. В. М. ще трябва да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 100.00 лева възнаграждение за юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3476/26.04.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-В състав, постановено по гр. д. № 15 129/2015 година.
ОСЪЖДА О. В. М. от [населено място], [улица], ап. 3, с Е. [ЕГН] да заплати на [фирма] [населено място], [улица] сумата от 100.00 лева възнаграждение за юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.