– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 863
гр. София, 14 август 2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 08.02.2017 (осми февруари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3921 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 93 973/11.07.2016 година, подадена от Е. В. Т.-М., срещу решение № 4549/02.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-„б” въззивен състав, постановено по гр. д. № 4470/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение № 8932/12.09.2014 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 73-ти състав, постановено по гр. д. № 1811/2011 година, като е отхвърлил предявените от Е. В. Т.-М. срещу Център за спешна медицинска помощ-Софийска област искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяната като такова на уволнението й от длъжността „лекар” във Ф. – С. на Ц.-Софийска област, извършено със заповед № 452/24.11.2010 година на Директора на Ц.-Софийска област, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на Ц.-Софийска област да й заплати сумата от 4460.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2011 година до окончателното заплащане.
В подадената от Е. В. Т.-М. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея срещу Център за спешна медицинска помощ Софийска област искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Център за спешна медицинска помощ Софийска област не е подал отговор на касационната жалба като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Е. В. Т.-М. е била уведомена за обжалваното решение на 13.06.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 93 973/11.07.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Е. В. Т.-М. е поставила материално правния въпрос за това следва ли заповедта на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание да бъде мотивирана така че фактическото основание да бъде ясно и конкретно определено и да не се допуска конкретизирането му чрез тълкуване от съда и следва ли заповедта да съдържа фактите и доказателствата за тях, на които се позовава работодателя, даващи му право да прекрати трудовия договор. Касаторката твърди, че този въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на въззивния съд при постановяване на решението му. Същият обаче бил решен в противоречие с практиката на ВКС, поради което била налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК хипотеза за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. В подкрепа на това си твърдение Т.-М. представя решение № 676/12.10.2010 година, постановено по гр. д. № 999/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.; решение № 30/08.02.2012 година, постановено по гр. д. № 388/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; решение № 322/07.11.2012 година, постановено по гр. д. № 278/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 377/26.10.2011 година, постановено по гр. д. № 1962/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Освен този въпрос в изложението на Е. В. Т.-М. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е поставен и материално правния въпрос за това следва ли при издаване на заповед за уволнение да се вземат провежда дисциплинарно производство, при което да се изследват фактите и обстоятелствата, касаещи случая пълно, коректно обективно и безпристрастно, което да дава възможност за правилна преценка на съда относно законосъобразността на заповедта. Искането си за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по този въпрос Т.-М. обосновава с твърдения за съществуването на предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от КТ хипотеза.
Така поставените от Е. В. Т.-М. материално правни въпроси са свързани с изводите на състава на Софийски градски съд за мотивиране на заповед № 452/24.11.2010 година на Директора на Ц.-Софийска област, с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Въззивният съд е приел, че описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са достатъчно конкретизирани, за да може да бъде извършена надлежна проверка от съда разглеждащ спора за законосъобразността на уволнението. В същата било посочено, че Е. В. Т.-М.: „не е предприела необходимите действия за клинично-лабораторни изследвания, като и консултации с други специалисти за пострадалия А. Б. Г. претърпял пътнотранспортно произшествие на 17.09.2010 година, при което паднал с кола в река Искър”; „не е предложила същият да бъде хоспитализиран, предвид претърпяното пътнотранспортно произшествие“; „Съгласно добрата медицинска практика, д-р Е. В. Т.-М. не е прегледала по установения ред пациента и е освободила същия без подпис за отказ от негова страна да му бъдат извършени необходимите консултации и изследвания, като на същия е поставена диагноза алкохолна интоксикация. От фиша за спешна медицинска помощ, попълнен от д-р Е. В. Т.-М., не става ясно какво е обективното състояние на А. Б. Г., като д-р Т.-М. не е отразила първоначалния преглед, часовете на получаване, пристигане и отпътуване от мястото на инцидента.” Изрично било посочено, че това представлява нарушение на трудовата дисциплина, а именно чл. 187, т. 10 от КТ, нарушение на чл. 34, т. 1 от Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред на Ц.-Софийска област-да познава и спазва задълженията и отговорностите си по длъжностна характеристика-на Раздел І-подраздел „Основни трудови задължения” – т. 1, т. 3, на Раздел І-подраздел „Основни отговорности“, т. 2, т. 3 и т. 6. С оглед на това съставът на Софийски градски съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ.
По установените добри медицински практики, които са приложими в описаната в дисциплинарната заповед ситуация, съставът на Софийски градски съд е приел, че в нормата на чл. 79 от ЗЗдр е предвидено, че медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно разпоредбата на чл. 80 от 3Здр качеството на медицинската помощ се основавало на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 ЗСОЛЛДМ. Правото на медицинска помощ се осъществявало при прилагането на основни принципи, между които са своевременност, достатъчност и качество на тази помощ-чл. 81, ал. 2. т. 1 от ЗЗдр. С оглед това следвало да се приеме, че всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените по визирания ред медицински стандарти в съответната област и с визираните основни принципи на правото на медицинската помощ-своевременност, достатъчност и качество, означава противоречие с добрата медицинска практика.
С оглед на така възприетото от състава на Софийски градски съд първият от поставените в изложението на Е. В. Т.-М. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК материално правни въпроси е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивния съд при постановяване на решението му. Същият е съществен, но не обуславя допускането на касационен контрол на обжалваното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. При постановяването на решението си съставът на Софийски градски съд е съобразил установената съдебна практика, че по силата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съобразено е това, че изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведена с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието; с оглед необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и с оглед на възможността работникът или служителят да се защити в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Затова когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. При това, в случай че работодателят неправилно определи правната квалификация на нарушението, това не води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания изложени в заповедта. Затова последните са от основно значение за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Законът обаче не поставя изискване в заповедта да бъдат посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. При това не може да се изисква от работодателя да извършва анализ на нормативни разпоредби или на длъжностната характеристика, когато с тях са възложени общо формулирани, но конкретно нарушени задължения. В този случай за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно да са посочени нарушенията на тези задължения, а въпросът за изясняване на обема и причините за неупражняването им в конкретната ситуация, е въпрос по същество.
Формулирания в изложението на Е. В. Т.-М. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК материално правен въпрос, а именно за това следва ли при издаване на заповед за уволнение да се вземат провежда дисциплинарно производство, при което да се изследват фактите и обстоятелствата, касаещи случая пълно, коректно обективно и безпристрастно, което да дава възможност за правилна преценка на съда относно законосъобразността на заповедта не е обоснован с наличието на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. По отношение на същия следва да се има предвид практиката на ВКС, в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 205/26.03.2010 година, постановено по гр. д. № 267/2009 година; решение № 322/05.05.2010 година, постановено по гр. д. № 301/2009 година и решение № 157/12.06.2012 година, постановено по гр. д. № 745/2011 година, всичките по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а също така и решение № 237/24.06.2010 година, постановено по гр. д. № 826/2009 година; решение № 722/03.01.2011 година, постановено по гр. д. № 518/2009 година, решение № 857/25.01.2011 година, постановено по гр. д. № 1068/2009 година и решение № 544/06.01.2012 година, постановено по гр. д. № 1811/2010 година, всичките по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Съгласно даденото с тях разрешение КТ не съдържа разпоредби за откриване на специална процедура за дисциплинарно производство. Необходимо и достатъчно за изпълнението на чл. 193 от КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения. В конкретния случай съставът на Софийски градски съд е приел, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 от КТ, а не са ангажирани и доказателства, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Поради това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК хипотези да допускане на касационен контрол на решение № 4549/02.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-„б” въззивен състав, постановено по гр. д. № 4470/2016 година, а наред с това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Е. В. Т.-М. не е изложила съображения, че допускането на касационното обжалване по този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 4549/02.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-„б” въззивен състав, постановено по гр. д. № 4470/2016 година по подадената срещу него от Е. В. Т.-М. касационна жалба с вх. № 93 973/11.07.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4549/02.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-„б” въззивен състав, постановено по гр. д. № 4470/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.