– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 869
гр. София 14.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 10.05.2017 (десети май две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1057 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5480/21.12.2016 година, подадена от К. [населено място], [община], срещу решение от 14.11.2016 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 332/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Монтана е потвърдил първоинстанционното решение от 22.08.2016 година на Районен съд Монтана, постановено по гр. д. № 1220/2016 година, с което са били уважени предявените от П. Н. В. срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. При постановяване на решението си съдът е приел, че е налице приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение на В., а именно чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, но е уважил исковете, тъй като същата се ползвала от предвидената в чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, която не е била преодоляна към момента на прекратяването.
В подадената от К. [населено място], [община] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от П. Н. В. срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба П. Н. В. не е подала отговор на касационната жалба като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
К. [населено място], [община] е било уведомено за обжалваното решение на 21.11.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 5480/21.12.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 24.03.2016 година на П. Н. В. е било връчено предизвестие № 8/21.03.2016 година за прекратяване на трудовото й правоотношение с К. [населено място], [община] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. В същото бил определен предвидения в чл. 326, ал. 2 от КТ тридесет дневен срок. Впоследствие на 25.04.2016 година на П. Н. В. е била връчена заповед № 4/25.04.2016 година на Кмета на К. [населено място] за прекратяване на трудово й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ.
Също така въззивният съд е приел, че с оглед на представените с исковата молба медицински документи В. страда от хипертонично сърце и стенокардия, представляващи една от клиничните прояви на исхемичната болест на сърцето, а също така и от неинсулиновозависим захарен диабет, които заболявания били включени в обхвата на чл. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 година за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. В този смисъл задължение на работодателя било да поиска и да получи предварително мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ, а впоследствие и разрешение от Инспекцията по труда, което не е направено. По делото не било установено работодателят да предприел такива действия, което правело извършеното уволнение незаконно по смисъла на чл. 344, ал. 3 от КТ. Самата предварителна закрила имала обективен характер и се прилагала, независимо от това дали на работодателя е било известно основание за приложението й или не.
Във връзка с това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е поставил правните въпроси за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства, след като изискването за излагане на мотиви е залегнало в процесуалния закон (чл. 236, ал. 2 от ГПК); длъжен ли е въззивният съд при констатирано нарушение от първоинстанционният съд на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест при оспорване на истинността на документ и без да е открито производство по оспорването по чл. 193, ал. 1 от ГПК да повтори опороченото процесуално действие, като даде на страните указания за разпределение на доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК, а именно дали е оспорена истинността на официален или частен документ и съответно да даде възможност на страните да представят доказателства, като не се съобразява с ограниченията по чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от ГПК или е длъжен да отмени решението и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане; към кой момент следва да се преценява законосъобразността на извършеното уволнение-в случая ползването на закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие-към момента на връчване на предизвестието или към момента на издаване на заповедта за уволнение; към кой момент следва да се преценява наличие на заболяване на работника или служителя с оглед ползването на закрилата по чл. 333 от КТ при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие-към момента на връчване на предизвестието или към момента на издаване на заповедта за уволнение.
Последните два въпроса по смисъла си представляват един общ въпрос. Същият е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд, но не обуславя допускането на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 7 от КТ закрилата се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. Под заповед обаче следва да се има предвид не само изричната заповед, а всеки документ, който по силата на чл. 335, ал. 2 от КТ може да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение. Затова в случаите, когато същото се прекратява с предизвестие, то закрилата по чл. 333 от КТ се отнася към момента на връчване на предизвестието. Съответно, когато трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие закрилата по чл. 333 от КТ ще е относима към момента на връчване на заповедта за уволнение. Възможно е обаче след връчено предизвестие, но преди изтичането му, работодателят да връчи на работника или служителя заповед за прекратяването на трудовото правоотношение, считано от определен момент, преди крайния му срок. В този случай трудовото правоотношение ще се счита прекратено от момента посочен в заповедта за уволнение. В случая предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е връчено на П. Н. В. на 24.03.2016 година и от тази дана е започнал да тече предвидения в чл. 326, ал. 2 от КТ тридесетдневен срок. Същият е изтичал на 23.04.2016 година, който заедно с 24.04.2016 година е бил неприсъствен ден, поради което съгласно установените правила за броене на сроковете изтичането на срока на предизвестието е трябвало да стане на 25.04.2016 година до края на работния ден. Преди този момент обаче на П. Н. В. е била връчена заповед № 4/25.04.2016 година на Кмета на К. [населено място] за прекратяване на трудово й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Както предизвестието, така и заповедта пораждат действие от 25.04.2016 година, но въпросът дали трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на срока на предизвестието или със заповедта е без значение, доколкото видно от представената медицинска документация, на която се е позовал въззивния съд, предпоставките за предварителната закрила по чл. 333 от КТ по отношение на П. Н. В. са били налице и към двата момента-както към момента на връчване на предизвестието, така и към момента на връчване на заповедта. В случая е без значение обстоятелството, че с писмо изх. № 16023749/24.03.2016 година Инспекцията по труда [населено място] е дала съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на П. Н. В. на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Това съгласие е необходимо за всеки отделен случай, поради което, когато работникът или служителят се ползва с предварителна закрила по няколко от предвидените в чл. 333 от КТ хипотези работодателят е трябва да иска разрешение или съгласие за всяка една от хипотезите поотделно. Предвид спецификата на хипотезите, при които се предоставя предварителна закрила по чл. 333 от КТ, даденото разрешение или съгласие по едната не може да замести липсата на такива по другата. В конкретния случай В. се е ползвала с предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ, а работодателят е получил разрешение, към момента на връчване на предизвестието, само за хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Последното обаче не може да замести разрешението по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. С оглед на това този въпрос не обосновава допускането на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Това основание не е налице и по първия от поставените въпроси. Видно от въззивното решение състава на Окръжен съд Монтана се е съобразил със задължението си да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства, отнасящи се до релевантните за уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ обстоятелства и по отношение на които се обжалва решението, поради което не са налице предпоставките за допускането му до касационен контрол по този въпрос. При това въззивният съд е посочил и откъде, черпи данни за здравословното състояние на П. Н. В., а именно от приложените към исковата молба писмени доказателства. Именно с оглед на тях е поставен и втория правен въпрос, но той както и останалите не обосновава допускането на обжалваното решение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В случая се касае до частни документи, които не подлежат на проверка по реда на чл. 193 и чл. 194 от ГПК, а се преценяват с оглед на всички данни по делото.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение от 14.11.2016 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 332/2016 година по подадената срещу него от К. [населено място], [община], касационна жалба с вх. № 5480/21.12.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.11.2016 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 332/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.