– 7 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 865
гр. София, 14 август 2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 10.05.2017 (десети май две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 65 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 11 709/01.11.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 329/20.09.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 560/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Русе е изменил частично, а в останалата част е потвърдил първоинстанционното решение № 772/10.06.2016 година на Районен съд Русе, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 1916/2016 година. Като краен резултат от това е признато за незаконно и е отменено като такова уволнението на И. П. Ш. от длъжността „ръководител отдел в транспорта-планиране“, извършено със заповед № 010/09.02.2016 година на Управителя на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, като Ш. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а дружеството е осъдено да му заплати сумата от 4471.66 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 10.02.2016 година до 10.08.2016 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.04.2016 година до окончателното изплащане. В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от И. П. Ш. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Русе по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. П. Ш. е подал отговор на същата с вх. № 13 706/16.12.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 329/20.09.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 560/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 03.10.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 11 709/01.11.2016 година. Предвид на това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Русе е приел за установено, че с декларация вх. № 24/12.01.2016 година Ш. е предоставил на [фирма] [населено място] информация относно обстоятелствата по чл. 333 от КТ, като е декларирал, че членува в синдикалното ръководство на териториален синдикален орган за доказване, на което е приложил удостоверение № 14/17.11.2015 година на НС „Защита“ [населено място]. От него се установявало, че И. П. Ш. е председател на Областна синдикална организация НС „Защита“ в [населено място], редовно регистрирана към НС „Защита“ [населено място]. С писмо изх. № 29/14.01.2016 година [фирма] [населено място] поискало от К. М., в качеството му на председател на НС „Защита“ [населено място] писмено съгласие по чл. 333, ал. 3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на И. П. Ш. С писмо изх. № 6/22.01.2016 година на НС „Защита“ [населено място], подписано от К. М., [фирма] [населено място] е било уведомено, че не се дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на Ш.. Въззивният съд е приел, че получаването на това писмо не се оспорва от страна на [фирма] [населено място]. Също така е прието за доказано, че в [фирма] [населено място] съществува организация на НС „Защита“ [населено място] и че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение И. П. Ш. е бил член на тази организация, а също така и неин председател. Всички тези обстоятелства са били известни на [фирма] [населено място].
Съставът на Окръжен съд Русе е приел, че законът не поставя изискване за специална форма и съдържание при удостоверяване на лицата от ръководството на синдикалната организация в предприятието, нито пък допуска в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ проверка на законността на избора на това ръководство. Изявлението на председателя на синдикалната организация било достатъчно за информирането на [фирма] [населено място] за този факт и той е следвало преди да уволни Ш., да поиска предварителното съгласие на компетентния по-висшестоящ синдикален орган, което е и сторил. Уволнението било извършено въпреки изричното изразеното несъгласие от страна на НС „Защита“ [населено място]. Затова и на основание чл. 344, ал. 3 от КТ при липса на предварително съгласие от синдикалния орган при извършване на уволнението, въззивният съд е приел, че уволнение е незаконно. В случая бил налице установен факт за изрично дадено несъгласие от страна на НС „Защита“ [населено място] за уволнение на Ш., поради което установено се явявало соченото формално основание за отмяна на уволнението, което правело предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КГ основателен, а затова основателни били и акцесорните му искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Във връзка с тези изводи на състава на Окръжен съд Русе в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] поставя процесуално правните въпроси за това кой носи доказателствената тежест да докаже в гражданското съдопроизводство валидно упълномощаване на председателя на синдикалната организация и валидно взето решение на орган на същата при представяне по делото на документа за изразено (не) съгласие, както и на удостоверение за легитимност и представителност-официален удостоверителен документ-подписан само от първия; подлежат ли на доказване тези преюдициални факти както и наличието на валидно възникнало синдикално правоотношение в производството по отмяна на уволнението като незаконно; ще бъде ли възможно да се проведе производство по оспорване на документ по чл. 193 от ГПК по отношение на акта на упълномощаване и решението на централното ръководство на съответната синдикална организация или предмет на оспорването ще могат да бъдат само писмото за (не) съгласие и удостоверението подписано от председателя на синдикалната организация относно тяхната истинност; трябва ли страната заедно с писмото за (не) съгласие и удостоверението-и акта на упълномощаването и решението на централното ръководство на съответната организация, за а докаже твърдяната от нея закрила като синдикален деец и ако да-кога: при първоначалното предявяване на иска за отмяна на уволнението, при нарочно задължаване за това от съда или само при оспорване на писмото за (не) съгласие и удостоверението от другата страна в производството. Твърди се, че даденото от въззивният съд разрешение на тези въпроси противоречи на ТР № 4/17.12.2013 година постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГК на ВКС, поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ако това твърдение бъде прието за неоснователно се твърди, че е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК хипотеза за допускане на касационното обжалване.
Освен това се поставя и процесуално правния въпрос за това коя страна в гражданското съдопроизводство е процесуално задължена да докаже наличието на предпоставките, за да може да влезе в ход закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ. В тежест на работника ли е да докаже, че е синдикален деец или на работодателя да докаже, че не е такъв. С какви доказателства в процеса работодателят може валидно да докаже отрицателния факт, че лицето не се ползва от предвидената в чл. 333, ал. 3 от КТ защита. В противоречие с решение № 613/15.10.201 година, постановено по гр. д. № 1820/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Твърди се, че така поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 107/25.07.2013 година, постановено по т. д. № 381/2012 година и решение № 189/04.12.2014 година, постановено по т. д. № 141/2012 година, двете по описа на ВКС, ТК, І т. о., поради което е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК хипотеза за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Ако това твърдение бъде прието за неоснователно се твърди, че е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК хипотеза за допускане на касационното обжалване.
Заедно с това се поставят и въпросите за това задължен ли е съдът да отправи запитване до страната, чиито официален удостоверителен документ-удостоверение за легитимност и представителност, представен в заверен препис е своевременно оспорен като неверен и отделно от това е направено възражение, че не изхожда от валидно легитимирано лице с необходимите правомощия да издава такъв, дали желае да се ползва от представения от нея документ; извършава ли процесуално нарушение съдът, ако цени документа и го приема безусловно по делото, без да отправи такова запитване, без да открие производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК и без да укаже как се разпределя доказателствената тежест въз основа на отговора на страната; извършва ли процесуално нарушение съда, ако основе решението си на такъв документ като не обоснове преценката за неговата валидност и вярност в мотивите на съдебното решение. Твърди се, че така поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 40/04.02.2015 година, постановено по гр. д. № 4297/2014 година и решение № 270/19.09.2015 година, постановено гр. д. № 7175/2013 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така решение № 1/30.01.2015 година, постановено по т. д. № 52/2014 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 157/11.02.2016 година, постановено по т. д. № 3638/2014 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., поради което е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК хипотеза за допускане на касационен контрол на обжалваното решение Ако това твърдение бъде прието за неоснователно се твърди, че е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК хипотеза за допускане на касационното обжалване
Освен това се поставят и въпросите за това презюмира ли се по общо правило, че председателят на синдикалната организация е упълномощен (или са му делегирани правомощия) във всички случаи валидно да издава и подписва от името на синдикалната организация (не)съгласие за уволнение, както и удостоверение за легитимност, дори и когато уставът на синдикалната организация не предвижда това изрично, и в този смисъл разширително или стеснително трябва да се приложи разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ; ако се постави знак на равенство между (не)съгласието, дадено от председателя на синдикалната организация и това, дадено от съответния синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация, необходимо ли е към първото да бъдат приложени актът на упълномощаването и решението на централното ръководство на съответната синдикална организация; порокът в упълномощаването и/или във вземането на решение ще се отрази ли на даденото (не) съгласие както и на издаденото удостоверение. Твърди се, че даденото от въззивният съд разрешение на тези въпроси противоречи на ТР № 4/17.12.2013 година постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГК на ВКС, поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ако това твърдение бъде прието за неоснователно се твърди, че е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК хипотеза за допускане на касационното обжалване.
Поставят се и въпросите необходимо ли е и чие задължение е да се констатира безспорно и безпротиворечиво към момента на връчване на заповедта за уволнение дали работникът се ползва със закрила според разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ; ако работникът бездейства или доказано пречи единствено работодателят ли трябва да предприеме действия по узнаване на определени осъществили се в обективната действителност факти, по отношение на правото на специална закрила; необходимо ли е работодателят да отправи запитване до компетентните органи и институции, за да получи информация дали работникът се ползва със специалната закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ и задължени ли са те да му предоставят необходимата информация. Твърди се, че по отношение на тези въпроси липсва задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, поради което е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК хипотеза за допускането на обжалваното решение до касационен контрол.
Така постановени в подаденото от [фирма] [населено място] изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси не могат да обосноват допускането на касационно обжалване на решение № 329/20.09.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 560/2016 година. По отношение на последната група въпроси е налице установена съдебна практика, съгласно, която в посочените в разпоредбата на чл. 333 от КТ хипотези работодателят не може да упражни законосъобразно правото си на уволнение по чл. 329, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ без да е предприел необходимите действия за получаване на разрешение или съгласие за уволнението от предвидените за всеки един случай на закрила органи. Правото на предварителна закрила при уволнение е обективно и съществуването му не е поставено в зависимост от това дали работникът или служителят знаят за съществуването на фактите, от които това право е възникнало. Ако работодателят упражни правото си н упражни правото си на уволнение по чл. 329, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ без да е предприел съответните действия по преодоляването на предварителната закрила и да е получил необходимите разрешения или съгласия уволнението ще е незаконно и ще подлежи на отмяна по силата на изричната разпоредба на чл. 344, ал. 3 от КТ. Затова преди да упражни правото си на уволнение по посочените по-горе разпоредби на КТ работодателят следва да поиска от работниците или служителите информация за съществуването на факти и обстоятелства, въз основа на които те попадат по предварителната закрила по чл. 333 от КТ. От своя страна работниците или служителите са длъжни да представят, при поискване от работодателя, такава информация и ако разполагат с доказателства за това да ги представят. Непредоставянето на такава информация от страна на работниците или служителите, в случаите, когато не е поискана или когато същата не е била известна, обаче няма да доведе до отпадане на предвидената в чл. 333 от КТ предварителна закрила при уволнение, тъй като същата има обективен характер и за да бъде приложена е необходимо да съществува към посочения в разпоредбата на чл. 333, ал. 7 от КТ момент. От това правило има изключение в случаите, когато работникът или служителят, въпреки че знае за това, че разполага с предварителна закрила по чл. 333 от КТ съзнателно не уведоми работодателя за това. Законът не изисква при предоставяне на информация за това дали се ползват с право на закрила по чл. 333 от КТ работниците и служителите да доказват това по безспорен начин. Въз основа на предоставената от тях информация работодателят може да направи собствена преценка дали е налице хипотезата на чл. 333 от КТ и да предприеме действия по преодоляване на закрилата или направо да пристъпи към уволнение. Във втория случай, ако работникът или служителят се е ползвал от предварителната закрила по чл. 333 от КТ, уволнението ще е незаконно, независимо от това дали е представил доказателства или не за наличието на закрила. Наличието на такава задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК изключва възможността за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като същото е основано на твърдения за липса на такава практика.
Във връзка с горепосоченото е втората група въпроси за разпределението на доказателствената тежест. Постановеното от въззивният съд решение е съобразено с установените правила за разпределянето й. В случаите на оспорване на уволнението поради наличие на предварителна закрила по чл. 333 от КТ работникът или служителят е този, който трябва да докаже, че се ползва от такава, а работодателят дължи доказването на това, че тази закрила, ако съществува, е била преодоляна. Съставът на Окръжен съд Русе не е възложил на [фирма] [населено място] доказателствената тежест за това да установява, че И. П. Ш. не се ползва от предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ. Прието е за установено въз основа на събраните по делото доказателства, че Ш. се ползва с такава закрила. В конкретния случай установяването на членството на И. П. Ш. в НС „Защита“ [населено място] и на заеманата от него в синдиката длъжност може да се извърши с всички допустими от ГПК доказателства, включително с представянето на съответните учредителни актове и такива за избора, така и с издаването на нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган, както е посочено в решение № 194/18.06.2013 година, постановено по гр. д. № 1100/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В случая е налице именно такъв нарочен документ, а именно удостоверение № 14/17.11.2015 година на НС „Защита“ [населено място], който е бил зачетен от състава на Окръжен съд Русе, заедно с останалите доказателства. Същият не е бил оспорен от [фирма] [населено място], доколкото видно от отговора на исковата молба направеното оспорване се отнася до писмо изх. № 6/22.01.2016 година на НС „Защита“ [населено място]. При това съставът на Окръжен съд Русе се е съобразил с установената съдебна практика, че в производството по чл. 344 от КТ не може да бъде извършвана проверка на това дали синдикалната организация, а също така и нейните териториални организации са учредени по предвидения за това ред, а също така и дали членственото правоотношение на работника или служителя в организацията, респективно избора му за член на съответния синдикален орган е извършено по надлежния ред. С оглед на това въззивният съд е възложил на [фирма] [населено място] доказателствената тежест за това, че е поискал и получил от НС „Защита“ [населено място] съгласието за уволнението на И. П. Ш. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Предвид на това не са налице предвидените както в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, така и тези предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Русе по тази група въпроси. С оглед на разпределението на доказателствената тежест останалите поставени от [фирма] [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК прави въпроси са неотносими към спора и въз основа на тях не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Дори и оспорването на писмо изх. № 6/22.01.2016 година на НС „Защита“ [населено място] да бъде успешно проведено, то това няма да доведе до наличие на съгласие по чл. 333, ал. 3 от КТ на НС „Защита“ [населено място] за уволнение на И. П. Ш. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 329/20.09.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 560/2016 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 11 709/01.11.2016 година и такова не трябва да се допусне.
С оглед изхода на спора [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на И. П. Ш. сумата от 1000.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 329/20.09.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 560/2016 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на И. П. Ш. от [населено място], ул. П. Д. П.” № 10, бл. „С.”, вх. 2, ет. 5, ап. 13, с ЕГН [ЕГН] сумата от 1000.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.