– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 872
гр. София 14.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 22.03.2017 (двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4644 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 94 894/12.07.2016 година, подадена от Н. Н. С., срещу решение № 4767/09.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, въззивно отделение, ІІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 462/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение № 7609/30.09.2015 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 63-ти състав, постановено по гр. д. № 5365/2015 година, като е отхвърлил предявените от Н. Н. С. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяната като такова на уволнението му от длъжността „сътрудник охрана” в отдел „Проверка сигурност пътници и ръчен багаж” при Дирекция „Сигурност” извършено със заповед № 37/10.07.2014 година на Изпълнителния директор на дружеството, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 5400.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение, за периода от 05.12.2014 година до 05.06.2015 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2015 година до окончателното заплащане.
В подадената от Н. Н. С. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 120 295/26.08.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 4767/09.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, въззивно отделение, ІІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 462/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Н. Н. С. е бил уведомен за обжалваното решение на 17.06.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 94 894/12.07.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че със заповед № 37/10.07.2014 година на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място] на Н. Н. С., на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това че на 10.05.2014 година, в 07.01 часа, през пункта за проверка № 4 на Терминал 2, Заминаване на летище София, не е осъществил контрол на достъпа в достатъчно висока степен, като при преминаването на ръчен багаж през рентгена не е разпознал на изображението на монитора, наличието на забранен предмет-огнестрелно оръжие (револвер и патрони) и същият е преминал през пункта за проверка в ръчния багаж на полет № ОS800 за Виена на 10.05.2014 година. Прието е, че при налагането на дисциплинарното наказание работодателят е спазил формалните изисквания по чл. 193 и чл. 194 от КТ за изискване на писмени обяснения от Н. Н. С., като наказанието е наложено в установените за това преклузивни срокове. Освен това въззивният съд е изложил съображения за това, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказани отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ като нарушението е конкретизирано с посочване на извършителя, времето, мястото и фактическите обстоятелства, т. е. работодателят бил описал дисциплинарните нарушения по индивидуализиращите ги обективни и субективни признаци, посочен е вида на наложеното наказание, както и законовите основания, поради което са налице всички факти, с които се обосновава дисциплинарното наказание. Изложените мотиви съдържали достатъчно данни, които да дадат възможност на уволнения работник да осъществи ефективна защита, както и възможност за съда да осъществи възложения му от закона правораздавателен контрол
Освен горното съставът на Софийски градски съд е приел за доказано, че Н. Н. С. е извършил описаното в заповед № 37/10.07.2014 година на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място] дисциплинарно нарушение. При това е посочено, че не неправилно първоинстанционният съд е обосновал извода си, че нарушението не е извършено на писмо с вх. № 100-7999/12.05.2014 година. от L. G. A., в което е посочена дата на инцидента 11.05.2014 година, която била различна от посочената в оспорената заповед дата, а именно 10.05.2014 година. При това не било отчетено последващото писмо с вх. № 100-8040/12.05.2014 година от L. G. A., в което е отразена корекция относно датата на инцидента, като е посочена дата-10.05.2014 година. Освен тези две писма по делото били налице и други доказателства, а именно изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, а също така и свидетелски показания. При това свидетелите имали преки и непосредствени впечатления, поради което показанията им са кредитирани от съда като обективни и непротиворечиви. Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че на 10.05.2014 година при изпълнение на трудовите си задължения при проверка № 4 на Терминал 2, Заминаване на летище София Н. Н. С. е пропуснал ръчен багаж със съдържащ се в него забранен предмет-огнестрелно оръжие. Това действие на С. е определено като нарушение на трудовите му задължения при съпоставка със съдържанието на длъжностната характеристика на длъжността, което е заемал – „сътрудник охрана” и по-конкретно основни трудови задължения по т. 2, т. 3, т. 9 и т. 13 от Раздел ІІ „Основни функции и задължения”, както и неизпълнение на други трудови задължения, регламентирани в закони и други нормативни актове-чл. 53 и чл. 56 от Правилника за вътрешния трудов ред във връзка с Процедура № 400 за проверка на пътници и ръчен багаж на [фирма] [населено място]. Съставът на Софийски градски съд е прел, че извършените от Н. Н. С. действия, описани в оспорената заповед за уволнение, се определят като такива, които представляват злоупотреба и компрометиране на оказаното доверие на работодателя и накърняване на неговото доброто име. Затова поведението на служителя С. е определено като нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя (покриващи състава на чл. 187, т. 8, пр. 1 от КТ), неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в други нормативни актове, както и в правилника за вътрешния трудов ред (покриващи състава на чл. 187, т. 10 от КТ), както и неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила (покриващи състава на чл. 187, т. 3 от КТ).
С оглед посоченото въззивният съд е приел, че по делото е доказан фактическия състав на посочените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 във връзка с чл. 187, т .3, т. 8, пр. 1 и т. 10 от КТ, за които е било наложено наказанието „уволнение”. Извършените нарушения на трудовата дисциплина сами по себе си били тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като се отнасят до съществен елемент на трудовото правоотношение-неизпълнение на трудови задължения, като са били отчетени негативните последици от допуснатото нарушение върху авторитета на работодателя. Съставът на Софийски градски съд е приел, че при избора на наказание работодателят се е ръководил от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението, което в случая се определя от значимостта на неизпълнените основни трудови задължения, които са свързани с осигуряване сигурността на въздухоплаването, както и опазване на живота и здравето на хора, намиращи се на територията на Летище София, както и на борда на въздухоплавателните средства. Затова работодателят бил доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение при извършеното от служителя тежко дисциплинарно нарушение.
Във връзка с горното, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторът Н. Н. С. е поставил правните въпроси за това може ли видеозапис да бъде доказателство в гражданския процес; може ли да се използва като доказателство в процеса частен документ, който не носи подписа на страната и не е подкрепен с други доказателства; за възможността оспорен частен документ да служи като доказателство, ако не е извършена проверка на истинността му по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК; отговаря ли на изискванията на чл. 195 от КТ заповед, в която не съществува връзка между посоченото нарушение и цитиран законов текст, по който се налага наказание; какъв вид доказателство съгласно нормите на ГПК е видеозаписът и може ли той да се използва без да може ясно да се определи какво се вижда на изображенията; може ли да се приеме документ, изходящ от чуждестранно юридическо лице със седалище извън Република България без същият да е издаден на официалния език на държавата от която идва и без да има съответния превод на български език. Нито един от така поставените въпроси не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване на решение № 4767/09.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, въззивно отделение, ІІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 462/2016 година. Въпросите за това може ли видеозапис да бъде доказателство в гражданския процес и какъв вид доказателство съгласно нормите на ГПК е, а също така и може ли той да се използва, без да може ясно да се определи какво се вижда на изображенията са неотносими. Съдилищата по съществото на спора не са приемали самия записа от рентгена на пункта за проверка № 4 на Терминал 2, Заминаване на летище София като доказателство по делото, а са извършили проверка за съществуването и съдържанието му, чрез допускане и последващо изслушване на съдебна компютърно-техническа експертиза с вещо лице Н. Н. Х.. Тази експертиза е допустимо доказателство по смисъла на ГПК, като изслушването й е било необходимо предвид необходимостта от специални знания за проверка на записите от рентгена на пункта за проверка № 4 на Терминал 2, Заминаване на летище София. Затова обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол въз основа на тези въпроси нито по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.Въпросът за възможността оспорен частен документ да служи като доказателство, ако не е извършена проверка на истинността му по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Частният документ се полза с материална доказателствена сила само по отношение на авторството и затова само при наличие на такова оспорване е необходимо откриването на производство за проверка на истинността му по чл. 193-чл. 194 от ГПК, като съдържанието на документа се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. В случаите, когато е относим към спора по делото като доказателство може да бъде ползван всеки един частен документ, независимо дали носи подписа на страна в производството или не. При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд не се е отклонил от така установената задължителна съдебна практика, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по тези въпроси. Същевременно наличието на установена съдебна практика по въпросите изключва допускането на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК липсва каквато и да е обосновка за това, че въпросът е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Останалите въпроси, които са поставени от Н. Н. С., в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са фактически такива и не отговарят на установените в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС критерии за общ правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от КТ. Същите са свързани с развитите от Н. Н. С. в касационната му жалба доводи за неправилност на решението на Софийски градски съд, поради което, за да се направи преценка дали то може да бъде допуснато до касационен контрол по тези въпроси ще трябва да се извърши проверка на фактическите и прави изводи на въззивния съд, което не е предмет на производството по чл. 288 от ГПК.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 4767/09.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, въззивно отделение, ІІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 462/2016 година по подадената срещу него от Н. Н. С. касационна жалба с вх. № 94 894/12.07.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4767/09.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, въззивно отделение, ІІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 462/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.