– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 864
гр. София, 14 август 2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 10.05.2017 (десети май две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 129 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 10 122/26.09.2016 година, подадена от Г. Й. К., срещу решение № 382/04.08.2016 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 281/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен е потвърдил първоинстанционното решение № 164/06.02.2015 година на Районен съд Плевен, дванадесети граждански състав, постановено по гр. д. № 4410/2014 година. Със същото е отхвърлен предявения от Г. Й. К. срещу И. Х. Х. иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 000.00 лева, представляваща стойността на товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, с рег. Х ЕН 8679 ВВ и на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. [рег.номер на МПС] , като получени на отпаднало основание. подадената от Г. Й. К. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от него срещу И. Х. Х. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. Й. К. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. Х. Х. е подал отговор на същата с вх. № 13 331/02.12.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение №382:06.08.2016 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 281/2015 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Г. Й. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 22.08.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 10 122/26.09.2016 година, като е подадена по пощата на 21.09.2016 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен е приел за безспорно установено, че лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. [рег.номер на МПС] е регистриран в КАТ П. на името на И. Х. Х., товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, с рег. Х ЕН 8679 ВВ на името на Г. Й. К.. Също така не се спорило, че товарният автомобил е закупен от К. с негови средства. В съдебно заседание пред първата инстанция И. Х. Х. е дал обяснения, че товарния автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“, с рег. Х ЕН 8679 ВВ е в двора на собствената му вила, но се намира там със съгласието на Г. Й. К., тъй като не е в движение от 2008 година и се нуждае от ремонт. Прието е за установено, че вилния имот на Х. се ползва от трето лице, което е отправило нотариална покана до Г. Й. К. да прибере товарния автомобил. Тази покана е получена от К. на 05.05.2016 година, като на 30.05.2016 година автомобила му е бил предаден. Лекият автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. [рег.номер на МПС] е бил закупен от И. Х. Х. с търговско споразумение от 15.07.2007 година, сключено в [населено място], Република А., зя сумата от 900.00 €, като е отбелязано, че същата е платена изцяло. Нито в споразумението, нито в останалите събрани по делото доказателства се съдържали каквито и да са данни сумата за закупуването на лекия автомобил да е предоставена от Г. Й. К..
С оглед на горното съставът на Окръжен съд Плевен е приел, че Г. Й. К. не е доказал предявеният от него иск по основание. При това е намерил за неоснователни доводите на К. за извършено с конклудентни действия признание на иска от страна на И. Х. Х.. Това твърдение се основавало на факта, че след като Г. Й. К. изпратил на И. Х. Х. нотариална показа за заплащане на сумата, в която му определял и срок за плащане и посочвал, че неплащането ще се счита за признание на задължението, Х. не се е явил при нотариуса. Въззивният съд е посочил, че извън съдебното признание представлява изявление от страна в съдебен процес, направено извън съдебното производството по спора, което удостоверява неизгодни за страната факти. В случая нямало данни, а и не се твърдяло И. Х. Х. да е направил такова изявление. Обективираното в нотариалната покана изявление на Г. Й. К. по никакъв начин не обвързвало И. Х. Х. и не можело да има правните последици на признание.
Във връзка с горното в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът Г. Й. К. поставя общия въпрос за доказването и доказателствените средства, в частност за свидетелските показания и тяхната допустимост.Така формулирания въпрос обаче е твърде общ и не е поставен във връзка с конкретния спор. Освен това, за да се допусне касационен контрол на обжалваното решение обаче не е достатъчно да се формулира правен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда при постановяване на решението му. Освен това е необходимо да бъде установено, че по отношение на този въпрос са налице някоя от предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК хипотези за допускане на касационен контрол. Твърденията за съществуване на някоя от трите хипотези за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 от ГПК и тяхното установяване е в тежест на касатора, като касационният съд не може да извършва служебно действия в тази насока. Той може само да уточни правния въпрос или да извърши преквалификация на изложените от касатора основания, като посочи в коя от трите хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК попадат. В случая Г. Й. К. е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не е обосновал и установил съществуването на някоя от предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК хипотези за да може да бъде допускан касационен контрол на въззивното решение, въз основа на така формулирания въпрос. Затова не е установено наличието на предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение №382:06.08.2016 година та Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 281/2015 година по подадената срещу него от Г. Й. К. касационна жалба с вх. № 10 122/26.09.2016 година и такова не трябва да се допуска. Предвид изхода на делото Г. Й. К. ще трябва да заплати на И. Х. Х. сумата от 600.00 лева разноски по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №382:04.08.2016 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 281/2015 година.
ОСЪЖДА Г. Й. К. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „А“, ап. 3, с ЕГН [ЕГН] да заплати на И. Х. Х. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 5, ап. 7, с ЕГН [ЕГН] сумата от 600.00 лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.