– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 880
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.06.2017 (седми юни две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 654 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 293/03.01.2017 година, подадени от П., срещу решение № 8873/08.12.2016 година на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 4909/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № І-32-160/28.12.2015 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 32-ри състав, постановено по гр. д. № 19 400/2015 година, с което П. е осъдена да заплати на Л. И. Д., по предявения от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване по н. о. х. д. № 3545/2003 година по описа на Софийския районен съд, наказателно отделение, 95-ти състав, по което е постановена оправдателна присъда от 28.03.2013 година, която е влязла в сила на 11.06.2013 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2013 година до окончателното заплащане.
В касационната жалба на П. е посочено, че решението на Софийския градски съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Твърди се, че са направени погрешни изводи за обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от Д. неимуществени вреди. Излагат се твърдения, че присъденото обезщетение за тези вреди е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените вреди, поради което е нарушен принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че въззивният съд не е изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обстоятелствата, които според него обуславят неимуществените вреди и тези вреди, като не е посочено и значението на всяко едно от тези обстоятелства за определяне размера на обезщетението. Освен това направената от съда оценка на тези обстоятелства била неправилна. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на Л. И. Д. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1от ЗОДОВ да бъде намален като се съобрази с обема на реално претърпените вреди, принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Л. И. Д. е подал отговор на същата с вх. № 12 278/31.01.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 8873/08.12.2016 година на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 4909/2016 година, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди в атакуваната с нея част.
П. е била уведомена за обжалваното решение на 16.12.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 293/03.01.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел, че са доказани всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на П. в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. На първо място било установено, че с влязла в сила на 11.06.2013 г. присъда по н. о. х. д. № 3545/2003 година по описа на Софийския районен съд, наказателно отделение, 95-ти състав Л. И. Д. е оправдан по повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. На следващо място било установено, че Д. през времето, през което е било висящо неправомерно образуваното спрямо него наказателно производство, което е продължило за период повече от десет години-от 11.02.2002 година. (датата на повдигане на обвинението) до 11.06.2013 година (датата на влизане в сила на оправдателната присъда), е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживени негативни емоции, силен стрес, свързани с притеснение и тревога, продължило през целия период, през който се е водил наказателния процес. В тази насока били показанията на разпитаната по делото свидетелка., от които се установявали преживените от Д. негативни емоции по време на проведеното срещу него наказателно производство-изпитвал е сериозни притеснения, главоболие, страдал от безсъние, разделил се с приятелката си, бил е изнервен от несправедливото обвинение спрямо него. Неоснователен бил доводът във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България, че първостепенният съд неправилно е кредитирал показанията на тази свидетелка, която е бивша приятелка на Д. и заинтересована от изхода на спора. Въззивният съд е намерил, че показанията на свидетелката, са дадени в резултат на нейни преки и непосредствени впечатления, заявената от нея пред съда информация е в резултат на ежедневните й контакти с Д., показанията й са логично последователни и не са противоречиви, поради което правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства, се налагал извода, че претърпените от Д. неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, т.е. установена било по категоричен начин причинно-следствената връзка между претърпени вреди и незаконното обвинение.
Предвид горното и позовавайки се на т. 6 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че в конкретната хипотеза П. е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря за вредите, причинени от предприети действия на прокурори във връзка с образуваното и воденото срещу Л. И. Д. наказателно производство, което се счита за висящо от привличането му като обвиняем с постановление от 11.02.2002 година на следовател при 9 ТО-ССлС – [населено място] до датата на влизане в сила на оправдателната присъда по н. о. х. д. № 3545/2003 година по описа на Софийския районен съд, наказателно отделение, 95-ти състав-11.06.2013 година Началната дата, от която били налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на П. в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, била датата на която Д. е привлечен като обвиняем с постановление от 11.02.2002 година на следовател при 9 ТО-ССлС – [населено място].
По отношение на размера на обезщетението за претърпените от Л. И. Д. неимуществени вреди съставът на Софийски градски съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК. Предвид на това е прието, че следва да се съобразят от една страна характерът на обвинението, което е за леко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” до пет години и обстоятелството, че в същия период по отношение на Л. И. Д. е имало и други висящи наказателни производства, което също е допринесло за преживяните от него негативни емоции, а от друга страна дългият период от време на наказателното преследване-повече от десет години, настъпилия разрив в личен план с раздялата между ответника по касацията и приятелката му, душевните болки и страдания, които е търпял именно във връзка с това наказателно производство, по което е оправдан, като се имат предвид и многократните му предишни осъждания. С оглед на това въззивният съд е счел, че предвид характера на увреждането в личностната сфера на Д., което било обичайно за подобни случаи и не е довело до трайни неблагоприятни последици върху психичното му състояние, като бъде отчетен и периода, през който същият е търпял негативни изживявания, който е продължителен-повече от десет години, а така също и с оглед обществения критерий за справедливост и съдебната практика, сумата от 5000.00 лева., представлява справедливо обезщетение, с което да се репарират в относително пълен размер причинените на ответника по касацията неимуществени вреди.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Прокуратурата на Република България сочи, че съставът на Софийския градски съд се е произнесъл по процесуално правния въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, като посочи същите в мотивите на решението си, както и значението им за размера на обезщетение, който въпрос е бил разрешен в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година., а също така и с решение № 302/04.10.2011 година, постановено по гр. д. № 78/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 321/26.11.2014 година, постановено по гр. д. № 2516/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
Освен горния процесуално правен въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. поставя и материално правния въпрос за това трябва ли при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се държи сметка за обществените критерии за справедливост-обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост, като твърди че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година., а също така и с решение № 832/10.12.2010 година, постановено по гр. д. № 593/2010 година и решение № 480/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
Във връзка с посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на П. касационна жалба трябва да се има предвид, че въпросите за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и за това да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства са включени в предмета на делото, били са разглеждани от въззивния съд и са обусловили решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/23.12.1968 година становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Тези указания са доразвити с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, където е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и в случаите на частично оправдаване на лицето като същото се определя глобално по справедливост като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които е оправдан и като се вземат предвид особеностите на всеки конкретен случай. След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочените въпроси и възприетото от състава на Софийски градски съд разрешение на същите сегашния състав на ІV г. о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, твърдяни от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението. С оглед на това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по поставения от П. в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК процесуално правен въпрос. Такива не са налице и по поставения в същото изложение материално правен въпрос, тъй като видно от посочените по-горе мотиви на въззивният съд, същият се е съобразил установената по въпроса задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК.
Предвид на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 8873/08.12.2016 година на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 4909/2016 година по подадената срещу него от П. касационна жалба с вх. № 293/03.01.2017 година и такова не трябва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8873/08.12.2016 година на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІІ-В състав, постановено по гр. д. № 4909/2016 година по подадената срещу него от П. касационна жалба с вх. № 293/03.01.2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.