– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 886
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 10.05.2017 (десети май две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5409 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5674/04.08.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], [община], срещу решение от 352/04.07.2016 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 326/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд София е потвърдил първоинстанционното решение № 165/29.12.2016 година на Районен съд Елин Пелин, първи състав, постановено по гр. д. № 525/2015 година, в частта му, с която е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Н. С. М. от длъжността „шлайфист”, извършено със заповед № 85/01.06.2015 година на Управителя на [фирма] [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ, като М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а [фирма] [населено място] е осъдено да и заплати сумата от 2085.00 лева представляваща обезщетение за оставането й без работа, вследствие на незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.2015 година до окончателното заплащане.
В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Н. С. М. срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд София по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Н. С. М. е подала отговор на същата с вх. № 9334/12.12.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение от 352/04.07.2016 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 326/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 20.07.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 5674/04.08.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд София е приел, че фактическия състав на основанието, въз основа на което е извършено уволнението на Н. С. М.-чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, включва два елемента, а именно преместване на предприятието в друго населено място, различно от населеното място, в което дотогава се е намирало и отказ на работника или служителя да го последва. Първият елемент предполагал преместване осъществяването дейността на предприятието, включваща материално-техническа част (машини, съоръжения и суровини), както и на работниците и служителите, участващи в извършването й. В конкретния случай този елемент не бил налице. Посочено е, че от заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, изслушани в първоинстанционното и въззивното производство, писмените доказателства (констатациите в акта за установяване на административно нарушение), както и от събраните гласни доказателства, се установявало, че само малка част от използваните от работодателя машини и съоръжения е била преместена в [населено място]. Основната част от производствените машини и оборудване, описани в приложената таблица към заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, била останала в производствената база в [населено място]. Не било налице и преместване в новото населено място на всички работници, с които работодателят е осъществявал дейността си до този момент.
Вторият елемент предполагал наличието на отказ на работника или служителя да последва предприятието. Необходимо било въз основа на писменото предложение на работодателя, да е обективирана от страна на работника ясно изразена воля, че не желае да последва предприятието в новото населено място. Този отказ трябва да бъде изрично изразен, ясен, категоричен и недвусмислен. В случая Н. С. М. не била направила такъв отказ. От събраните писмени доказателства се установявало, че тя била изразила съгласието си да последва предприятието, като е поискала от работодателя да уговорят новите условия на труд и социално-битовите условия. С писмо от 27.05.2015 година [фирма] [населено място] бил уведомил М., че няма да й осигури превоз до новото място на работа и/или жилище, което да обитава в другото населено място, като не й бил предоставил възможност изрично да заяви дали при тези условия поддържа съгласието си да последва предприятието в новото населено място. [фирма] [населено място] било упражнило правото си да уволни М., без да е бил налице неин изричен отказ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, който да отговаря на описаните характеристики на волеизявлението на работника. Дори да се приемело, че съгласието на М. е било обусловено от настъпването на допълнителни условия, с които работодателят не се е съгласил, същият е следвало да й предостави възможност да изрази волята си по така направеното писмено предложение, което не било направено Това обуславяло липсата на изричен отказ, който да доведе до извършване на уволнението на посоченото основание.
С оглед на горното съставът на Окръжен съд София е приел, че в случая не е било налице описаното материалноправно основание за уволнение на Н. С. М. по чл. 328, ал. 1, т.7 от КТ, поради което работодателят е упражнил незаконосъобразно правото си на уволнение.
Във връзка с тези изводи на състава на Окръжен съд София в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] е поставило правните въпроси за това какво точно представлява преместването на предприятието и дали то е еднозначно с преместването на машините и работниците, а също така дали липсата на изричен отказ е съгласие по смисъла на закона и в какъв срок следва да се даде съгласието да се последва предприятието, т. е. какво е изричен отказ; защо се счита, че е симулативно преместването на предприятието, ако няма работници на площадката в [населено място], а са назначени други на съществуващата от 2011 година площада в [населено място], с цел съсредоточаване на производството и обединяване на дейността на дружеството; как трябва да се изрази съгласието да се последва предприятието от площадката в [населено място] на съществуващата от 2011 година площадка в [населено място] след като работниците от площадката в [населено място] са отказали да последват предприятието на съществуващата от 2011 година площадка в [населено място] и работодателят е бил принуден да назначи необучени работници и производството е спряло за два месеца; какъв е разумният срок за изразяване на съгласието да се последва предприятието след като самия законодател не е определил нормативен срок; след като не е уреден в законодателството срок, кои са критериите за определянето на разумния срок и какво означава да има изричен отказ да се последва предприятието, както и как би могло да се принуди работникът да изрази изричен отказ да последва предприятието. Изложени са съображения, че така поставените въпроси за от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, поради което е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК хипотеза за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Така както са формулирани вторият и третият поставените в изложението на [фирма] [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси същите се отнасят до конкретните фактически изводи на въззивния по съществото на спора и по своето естество представляват оплаквания за неправилно възприета фактическа обстановка и за неправилна преценка на доказателствата. За да бъде даден отговор на същите ще трябва да се извърши преценка на наведените от страните в хода на исковото производство доводи и възражения, както и да се обсъдят събраните по делото доказателства. Едва след това би могло да се даде отговор, както на втория въпрос, за това дали преместването е симулативно или не, така и на третия въпрос за това как в конкретния случай е трябвало да се изрази съгласието да се последва предприятието. С оглед на това тези въпроси не отговарят на изискванията за общ правен въпрос, така както същите са посочени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, при които може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Същите могат да бъдат раждани при евентуалната проверка на правилността на това решение по реда на чл. 290 от ГПК, но не и в производството по чл. 288 от ГПК.
Първият от поставените в изложението на [фирма] [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд София, тъй като този съд не е приемал, че преместването на предприятието е еднозначно с преместването на работниците и машините, нито пък, е приемал, че липсата на изричен отказ да се последва предприятието е съгласие по силата на закона.
Последните два от поставените от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси не са разрешени във въззивното решение и не са стояли за разрешаване по конкретния спор. В случая с въззивното решение е разрешен въпроса за това, когато даденото от работника съгласие да последва предприятието, е било обусловено от настъпването на допълнителни условия, с които работодателят не се е съгласил, следвало ли е работодателят да предостави на работника възможност да изрази волята си по така направеното писмено предложение. Предвид на това тези въпроси не са обусловили правните изводи на състава на Окръжен съд София при постановяване на обжалваното решение, поради което и не могат да обосноват допускането му до касационен контрол.
Освен това не е доказано, че е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.за допускане на касационно обжалване. По отношение на предпоставките, за извършване на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. от 7 КТ не е налице противоречие в теорията и практиката. Няма „преместване” на предприятието по смисъла на закона, ако не е изцяло преместена осъществяваната дейност, включваща както материално-техническата част (машини, съоръжения, материали), така и работната сила (работниците и служителите, които осъществяват дейността). Частичното преместване на незначителна част от съоръженията не е достатъчно, когато то не възпрепятства продължаване на осъществяване на дейността. Само по себе си преместването на предприятието в друго населено място не дава основание на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника. Той е длъжен да му предложи да го последва и може да уволни работника само ако той откаже да приеме предложението. Отказът трябва да е ясен, категоричен и недвусмислен. Законодателят не е посочил форма и срок за изразяване на отказа. Затова при спор работодателят е този, който трябва да установи отказа на работника. Тези принципни постановки са напълно ясно и безпротиворечиво установени в закона, практиката по тях не е спорна и не са настъпили промени в законодателството и обществените условия, налагащи други разрешения или осъвременяване на тълкуването, за да се счете, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, така както същото е тълкувано в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № .1/2009 година на ОСГТК на ВКС.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение от 352/04.07.2016 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 326/2016 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място], касационна жалба вх. № 5674/04.08.2016 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на Н. С. М. сумата от 550.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 352/04.07.2016 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 326/2016 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [община], да заплати на Н. С. М. от [населено място], [община], с Е. [ЕГН] сумата от 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.