– 7 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 885
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 12.04.2017 (дванадесети април две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5141 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 29 941/18.08.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 931/06.07.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 1050/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 1427/11.04.2016 година на Районен съд Варна, гражданска колегия, ХХХІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 10 125/2015 година, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с който е поискано да бъдат осъдени Д. П. М. и Х. П. Д. да му заплатят сумата от 14 900.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди, в резултат на недобросъвестното и извършено при груба небрежност предявяване на иск срещу [фирма] [населено място] по гр. д. № 16 414/2013 година по описа на Районен съд Варна, ХХХІІІ-ти състав и съответно вписването на исковата молба на 12.06.2014 година в Службата по вписванията при Районен съд Варна, което е довело до заплащането от страна на дружеството на неустойка по предварителен договор за покупко-продажба от 19.05.2014 година, сключен с [фирма] [населено място], в размер на исковата сума, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 18.08.2015 година до окончателното заплащане.
В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от дружеството срещу Д. П. М. и Х. П. Д. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Д. П. М. и Х. П. Д. са подали отговор на същата с вх. № 32 181/21.11.2016 година, с който са изразил и становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 931/06.07.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 150/2016 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 21.07.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 29 941/18.08.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Варна е приел за установено от фактическа страна, че [фирма] [населено място] е собственик на недвижим имот, намиращ се в [населено място], [община], област В., представляващ У. ****-*** в 46 по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, гараж с две гаражни клетки и басейн. На 19.05.2014 година между това дружество, в качеството му на продавач и [фирма] [населено място], в качеството му на купувач е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота, като окончателният такъв е трябвало да бъде подписан на 11.09.2014 година. При сключването предварителния договор [фирма] [населено място] е декларирало обстоятелството, че върху имота няма наложени вещни тежести.
На 06.11.203 година Д. П. М. и Х. П. Д. са предявили срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 108 от ЗС, по повод на който е било образувано гр. д. № 16 414/2013 година по описа на Районен съд Варна, ХХХІІІ-ти състав. След няколкократно оставяне на производството по делото без движение на 02.09.2014 година по него е постъпил отговорна исковата молба от [фирма] [населено място], като в проведеното на 28.11.2014 година открито съдебно заседание производството по делото е било прекратено, на основание чл. 232 от ГПК, поради направено от Д. П. М. и Х. П. Д. оттегляне на иска. Междувременно с писмо от 14.06.2014 година [фирма] [населено място] е уведомило [фирма] [населено място], че предвид извършеното на 12.06.2014 година вписване на исковата молба по гр. д. № 16 414/2013 година по описа на Районен съд Варна, ХХХІІІ-ти състав, се възползва от правото си по чл. 4 от предварителния договор за покупко-продажба от 19.05.2014 година, като се отказва от същия. С това писмо [фирма] [населено място] е поискало от [фирма] [населено място] да му заплати предвидената в чл. 8 от предварителния договор неустойка в размер на 14 900.00 лева. На 10.02.2016 година [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са сключили споразумение, с което първото дружество е поело задължени да заплати на второто неустойката по чл. 8 от предварителния договор за покупко-продажба от 19.05.2014 година, в размер на 14 900.00 лева, до 27.07.2015 година. Това е направено с вносна бележка от 21.07.2015 година.
На основание чл. 146, ал.1 т. 4 от ГПК,. е било прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че имотът, който е собственост на [фирма] [населено място] към 19.05.2014 година и имотът, собственост на Д. П. М. и Х. П. Д., представляват различни имоти, както и че спорът гр. д. № 16 414/2013 година по описа на Районен съд Варна, ХХХІІІ-ти състав, се отнася до имота на физическите лица., с уточнението, че исковата молба по това дело е вписана по персоналната партида на търговското дружество, както и че вписване №12213/12.06.2014 година се отнася до имот на физическите, но е отбелязано по персоналната имотна партида на дружеството.
Въз основа на така установените факти съставът на Окръжен съд Варна е приел, че предявяването на иск за защита на твърдени от ищците права, представлява правомерно действие, дори и впоследствие да се окаже, че заявената претенция е неоснователна. Така отговорност можело да възникне само ако бъде установено, че правото на иск е упражнено превратно и е налице злоупотреба с прано. Доказателства за такава злоупотреба с право от страна на Д. П. М. и Х. П. Д. не са били събрани в исковото производство. Прието е за неоснователно твърдението на [фирма] [населено място], че извод за такава злоупотреба може да бъде направено от поведението на ответниците по касацията при предявяването на иска по гр. д. № 16 414/2013 година по описа на Районен съд Варна, ХХХІІІ-ти състав. тъй като към самата искова молба е било приложено получено от тях още през 2012 година писмо изх. № 2400-278(1)/08.06.2012 година на [община], с което те са били надлежно уведомени една година преди предявяването на иска., че претендираните от тях спорни имоти са във владение на съвсем друго трето лице [фирма] [населено място], област Б., тъй като писмото съдържало са твърдение. За неотносим към въпроса за злоупотребата с право е приет и доводът на [фирма] [населено място], че Д. П. М. и Х. П. Д. не са разполагали с активна правна легитимация да предявят иска, предмет на гр. д. № 16 414/2013 година по описа на Районен съд Варна, ХХХІІІ-ти състав. Наред с това е посочено, че вписването на исковата молба по реда на чл. 114от ЗС не е право, а задължение на ищеца, поради същото не може да ангажира отговорността му за вреди.
С оглед на това съставът на Окръжен съд Варна е приел, че предявяването на иска, въз основа на който е образувано гр. д. № 16 414/2013 година по описа на Районен съд Варна, ХХХІІІ-ти състав, не представлява неправомерно действие от страна на Д. П. М. и Х. П. Д., поради което искът с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен. Освен тона не били установени и останалите две предпоставки за уважаването на този иск, а именно настъпването на вреда и причината връзка между нея и деянието. Не било установено, че искът по гр. д. № 16 414/2013 година по описа на Районен съд Варна, ХХХІІІ-ти състав е бил предявен единствено с цел да бъде създадена невъзможност за изпълнение на сключения на 19.05.2014 година между [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] предварителен договор за покупко-продажба на имот, както и че това е действителната причина за прекратяването на договора. Още повече, че съгласно извършеното вписване същото се е отнасяло до друг имот, а именно претендирания от Д. П. М. и Х. П. Д., а не до този предмет на предварителния договор.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че с обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна се е произнесъл по процесуално правните въпроси за приложението на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГК при направено във въззивната жалба изрично оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение на чл. 146 от ГПК; за задължението на съда да обсъди всички представени от страните доказателства и значението им за спора. За втория от така поставените процесуално правни въпроси се твърди, че е разрешен в противоречие с установената с решение № 32/02.03.2011 година, постановено по т. д. № 328/2010 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, поради което е налице предвиденото в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание да бъде допускано касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна.
Освен горните процесуално правни въпроси в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] е поставило и материално правните въпроси за това докъде се простира свободата на гражданите при упражняването на тяхното конституционно право да предявяват искове в съдилищата и може ли същото да бъде упражнявано неправомерно и за сметка на правата на правата на другите правни субекти, а също така и за това възниква ли деликтна отговорност при злоупотреба с процесуалното право на иск, в случай че е налице конкретна вреда, която е пряка и последица от превратното упражняване на правото на иск. Твърди се, че по отношение на тези въпроси възприетото от състава на Окръжен съд Варна противоречи на установената с решение № 257/14.07.2011 година, постановено по гр. д. № 1149/2009 година и решение № 245/05.11.2014 година, постановено по гр. д. № 1734/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което е налице предвиденото в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание да бъде допускано касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] поставя и следните правни въпроси, а именно: при преценка налице ли е добросъвестно упражняване на правото на иск в хипотезата на злоупотреба с процесуални права, от какви критерии следва да се ръководи решаващия съд; каква форма на вина следва да е налице у страната при упражняването на правото на иск, за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на злоупотреба с право; задължително ли е ищецът да е предявил иска умишлено, с единствената цел да вреди на ответника, за да се приеме, че е налице вредоносно действие или за наличието на злоупотреба с право е достатъчно това действие да е извършено при проявена груба небрежност; коя страна носи доказателствената тежест да установи формата на вина за злоупотреба с право и следва ли да се прилага презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в този случай; по каква партида (персонална за лице или по имотна) се вписват исковите молби при липсата на заповед по чл. 74 от ЗКИР за съответния имот. По отношение на тези въпроси се твърди, че липсва съдебна практика, поради което и произнасянето по тях ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед на което се иска допускане на обжалваното решение до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Само по себе си обаче твърдението за липса на съдебна практика по тези въпроси не е достатъчно, за да обоснове допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Необходимо е освен това да бъде обосновано защо разрешаването им със съдебно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Както е посочено в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. С оглед на това касационен контрол на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК при липса на съдебна практика по въпроса може да се допусне ако бъде установено, че са налице неясни, непълни или противоречиви разпоредби, отнасящи се до конкретния правен спор, което налага установяване на съдебна практика за изясняване на точния им смисъл. В случая обаче в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на [фирма] [населено място] липсва такава обоснова, поради което касационният съд не може да направи извод дали действително са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол по тези въпроси, като не може да извършва такава проверка служебно. Затова решението на Окръжен съд Варна не следва да бъде допускано до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставените във връзка с това основание правни въпроси.
Решението на Окръжен съд Варна не следва да бъде допускано до касационно обжалване и по отношение на втория от поставените от [фирма] [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси за задължението на съда да обсъди всички представени от страните доказателства и значението им за спора. При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Варна се е съобразил със задължението се до обсъди всички доводи и възражения на страните, ас също така и да прецени всички събрани по делото и относими към спора доказателства като поотделно, така и в тяхната съвкупност, като посочи на кои дава вяра и на кои не, и защо. Поради това не е налице твърдяното от касатора противоречие с решение № 32/02.03.2011 година, постановено по т. д. № 328/2010 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. [фирма] [населено място] е обосновало твърдението си противоречие на въззивното решение с установената съдебна практика по чл. 290 от ГПК с твърдението, че съставът на Окръжен съд Варна не е обсъдил писмо изх. № 2400-278(1)/08.06.2012 година на [община]. Видно от мотивите на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил посоченото писмо, но не му е придал значението, което то е имало според касатора. От мотивите на касационната жалба, с които [фирма] [населено място] обоснована твърдението си за необсъждането на писмо изх. № 2400-278(1)/08.06.2012 година на [община] също се установява, че е налице несъгласие с направения от въззивния съд извод за доказателственото значение на писмото. Затова посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК по съществото си представлява твърдение за съществуването на основание за касационно обжалване на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Тези твърдения подлежат на разглеждане в производството по чл. 290 от ГПК след допускането на касационното обжалване, но не и в това по чл. 288 от ГПК за допускане на това обжалване. Първият от поставените от [фирма] [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК също не обосновава допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна, тъй като искът е отхвърлен поради това, че касаторът не е доказал наличието на противоправно поведение на Д. П. М. и Х. П. Д., както и настъпила вследствие на това поведение вреда и причинна връзка между двете, а не затова, че не е доказал вина на ответниците по касацията. Видно от решението съдът е приел, че [фирма] [населено място] дължи доказване на обстоятелството, че дружеството носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че Д. П. М. и Х. П. Димитров умишлено, с единствената цел да увреди дружеството, са упражнили процесуалното си право на иск. Това становище на въззивния състав, въпреки че е отнесено към доказването на вината, не е в противоречие с установената съдебна практика. Въпросът за злоупотребата с право, в случаите на упражняването на признати от закона права при злоупотреба с право е бил предмет на разглеждане в решение № 45/18.05.2010 година, постановено по т. д. № 532/2009 година по описа на ВКС, ТК, І т. о.; решение № 245/05.11.2014 година, постановено по гр. д. № 1734/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; решение № 257/14.07.2011 година, постановено по гр. д. № 1149/2010 година, решение № 67/03.04.2014 година, постановено по гр. д. № 2944/2013 година и решение № 189/20.06.2014 година, постановено по гр. д. № 5193/2013 година, трите постановени по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Със същите е прието, че когато лицето добросъвестно упражнява признати му от закона право, то действията му са правомерни, независимо от това, че впоследствие претенцията му се е оказала неоснователна. Тези действия може да се считат за неправомерни и да ангажират отговорността на лицето за причинени вреди само ако е налице злоупотреба с право. Поради това за да се установи неправомерността на извършените от лицето действия трябва да бъде установена извършената от него злоупотреба с право. Това означава, че злоупотребата с право е условие за неправомерността на извършените от лицето действия във връзка с упражняването на признатата му от закона право, т. е. същата е относима към неправомерността, а не към вината. Затова доказателствената тежест за установяването на злоупотребата с право в тези случаи се носи от страната, която има задължението да установи противоправността на действията по упражняването на правото, която в случая е [фирма] [населено място]. Като е приел това съставът на Окръжен съд Варна не е постановил решението си в противоречие с установената задължителна съдебна практика. Предвид на това не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси.
В цитираните по-горе решения на ВКС, отнасящи се до първия процесуално правен въпрос се съдържа и отговора на първия от поставените от [фирма] [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК материално правни въпроси, която е в смисъл, че лицето е свободно да упражнява признатите му от закона права, но само в рамките на добросъвестността. В случаите, когато то бъде упражнено при условията на злоупотреба с него то лицето ще носи отговорност за причинените от това на трети лица вреди. В случаите, когато правото на иск е упражнено правомерно, но впоследствие предявеният иск се е оказал неоснователен, отговорността на страната ще се ограничи само до възстановяването на направените от другата страна в производството съдебни и деловодни разноски. В случай, че страната е злоупотребила с правото си на иск отговорността й няма да бъде ограничена до тази за разноските, а тя ще носи отговорност и за причинените на другата страна, вследствие на това вреди, до пълния им размер. При постановяването на въззивното си решение съставът на Окръжен съд Варна не се е отклонил от това разрешение. Затова не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос. Същите не са налице и по втория от поставените от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК материално правни въпроси. Въззивният съд не е приел, че при наличието на злоупотреба с процесуалното право на иск и настъпила в резултат на това конкретна вреда не възниква деликтна отговорност. Обратното прието е, че такава възниква, но в конкретния случай не са доказани предпоставките за това.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване решение № 931/06.07.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 150/2016 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 29 941/18.08.2016 година и такова не трябва да се допусне.
С оглед изхода на спора [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на Д. П. М. и Х. П. Д. направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1500.00 лева за всеки един от двамата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 931/06.07.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 1050/2016 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Д. П. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН] и Х. П. Д И. от [населено място], [жилищен адрес]0, ет., с ЕГН [ЕГН] направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1500.00 лева за всеки един от двамата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.