– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 882
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 15.02.2017 (петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4055 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9968/06.07.2016 година, подадена от В. И. Б. и В. К. Б., срещу решение № 1007/17.05.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено по гр. д. № 1275/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд София е потвърдил първоинстанционното решение № 8823/22.12.2015 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-18 състав, постановено по гр. д. № 9258/2015 година, с което по иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД, предявен от Г. Ц. Г. срещу В. И. Б. и В. К. Б. е признато за установено, че договорът за покупко-продажба от 28.03.2012 година, оформен с нотариален акт № *, г., том *, рег. № ****, дело № 8/2012 година на В. Б.-нотариус район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара не поражда действие по отношение на Г. Ц. Г..
В подадената от В. И. Б. и В. К. Б. касационна жалба са изложени доводи за това, че решението на Апелативен съд София е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които нарушения от своя страна са довели и до необосноваността му. Прави се искане въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният срещу В. И. Б. и В. К. Б. иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите твърдят, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд София по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба „Г. Ц. Г. е подала отговор на същата с вх. № 12553/01.09.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решение № 1007/17.05.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено по гр. д. № 1275/2016 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне касационната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено.
В. И. Б. и В. К. Б. са били уведомени за обжалваното решение на 07.06.2016 година, а касационната им жалба е с вх. № 9968/06.07.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 957/16.02.2012 година и на съдържанието рег. № 958/16.02.2012 година на В. Б.-нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписана под № 259 в регистъра на Нотариалната камара Г. Ц. Г. е упълномощила В. И. Б. да се разпореди с описаното в пълномощното жилище, чрез продажба, замяна, дарение и т.н. от името и за сметка на упълномощителя, при цена и на лица по своя преценка, вкл. и да договаря сама със себе си. Изрично е посочено условието, че упълномощителя ще запази пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота.
С договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № *, г., том *, рег. № ****, дело № 8/2012 година на В. Б.-нотариус район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, В. И. Б. е продала жилището на себе си за сумата от 9 500.00 лева, за която е посочено, че е получена изцяло от продавача, преди подписването на договора. Спазено е условието Г. Ц. Г. да запази пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота, предмет на разпореждането. Към датата на сключването на договора 28.03.2012 година В. И. Б. е била в граждански брак с В. К. Б.. Въззивният съд е приел, че от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че към датата на сключването на договора 28.03.2012 година средната пазарна цена на жилището, при отчитане на запазеното право на ползване и при съобразяване с конкретното му състояние към този момент, е 32 820.00 лева. Вещото лице било посочило, че средната пазарна цена на такъв тип имоти към релевантния момент е 44 200.00 лева, от която стойност трябва да бъдат приспаднати 20 %, поради лошото състояние на жилището, както и сумата от 2540.00 лева предвид запазеното в полза на Г. Ц. Г. пожизнено право на ползване. Не била установена промяна в състоянието на жилището след 28.03.2012 година, като същото се е нуждаело от основен ремонт.
С оглед на това съставът на Апелативен съд София е приел, че е налице хипотезата на чл. 40 от ЗЗД, тъй като пълномощникът бил продал сам на себе си жилището на неколкократно по-ниска цена от пазарната и не бил дал отчет на представлявания, поради което и извършаната сделка не произвежда действие по отношение на упълномощителя. Анализът на събраните по делото доказателства установявал по безспорен начин липсата на еквивалентност в стойността на продаденото жилището и уговорената за него цена от 9 500.00 лева, която била близо три пъти по-ниска от пазарната такава, при отчитане на фактите на лошото състояние на имота и запазване пожизнено на правото на ползване върху него от упълномощителката. Това налагало еднозначен извод, че сделката увреждала интереса на представлявания да получи цена, съответстваща на стойността на имуществото, с което се извършва разпоредителна сделка. В случая вярно било, че пълномощникът е договарял сам със себе си, за което изрично е бил овластен, но наличието на този факт не водел до друг извод освен че не следва да се доказва споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Наличието на намерение за увреждане към момента на сключване на договора се установявало на първо място от факта, че именно пълномощникът, в качеството на купувач, се облагодетелства от разликата между стойността на продаденото имущество и уговорената за него цена. Наред с това били налице и обстоятелства, изключващи вероятността пълномощникът да е сключил сделката при тази цена поради липса на информация за действителната пазарна стойност на имота. В този смисъл видно било от приобщеното удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на разпоредителната сделка, че към датата на последната данъчната оценка не имота надвишава близо три пъти стойността на платената при продажбата цена.
Състав на ВКС, ГК, Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на решението на Апелативен съд София като недопустимо и постановено по нередовна искова молба. Г. Ц. Г. е твърдяла, че е упълномощила В. И. Б. да продаде описаното в цитираното пълномощно жилище, при посочените в пълномощното условия. Договорът за продажба обаче бил сключен на цена многократно по-ниска от пазарната стойност, като представителя е действал с намерение да я увреди, а не в защита на нейните интереси. Освен това представителя не е дал отчет за извършената сделка и не е изпълнил възложените му действия с грижата на добрия стопанин. Затова договорът увреждал Г. Ц. Г. и нямал действие по отношение на нея. С оглед на тези твърдения се касае до иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД, какъвто е и разгледан от състава на Апелативен съд София.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите В. И. Б. и В. К. Б. са поставили процесуално правния въпрос за задължението на съда да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора, поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводите по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения, съответно да следи за правилното разпределение на доказателствената тежест. Поискано е допускане на въззивното решение до касационно обжалване по така поставения въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се твърди че даденото с него разрешение на въпроса е в противоречие с многобройните решения на ВКС, посочени в изложението. Освен по този въпрос допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд София е поискано и по въпросите за това допустим ли е иск по чл. 40 от ЗЗД да бъде предявен, съответно уважен срещу лице, което не е пълномощник и не е страна по сделката; за това длъжен ли е съдът да изследва условията, при които е сключен договора за продажба чрез пълномощник на продавача и трябва ли да обсъди и да вземе предвид какви са мотивите на пълномощника за сключването на сделката, с оглед на това дали тя е в интерес на упълномощителя-продавач и дали уговорената цена е изгодна за него. Освен това е поискано и допускането на решението на Апелативен съд София до касационно обжалване по на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по отношение на въпросите за това при преценка за наличието на споразумение във вреда на представлявания и умисъл за увреждане на упълномощителя следва ли да се вземат предвид всички отношения на страните упълномощител-упълномощен; за това трябва ли да се приеме, че е налице вреда на представлявания по чл. 40 от ЗЗД, след като с договора за покупко-продажба на имота, собственост на упълномощителя е запазено правото му на ползване до края на живота му, поради което е договорена и по-ниска цена от средната пазарна цена и за това дали продажбата на недвижим имот на цена няколко пъти по-ниска от средната му пазарна стойност, извършена от пълномощник, упълномощен да договаря по своя преценка представлява действие извън пределите на учредената му представителна власт и накърнява ли добрите нрави.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд София по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на първия от поставените правни въпроси, тъй като не е налице твърдяното от касаторите В. И. Б. и В. К. Б. нарушение на практиката на ВКС. При постановяване на въззивното решение съдебният състав се е съобразил със задължението си да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора, поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводите по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения, поради което по отношение на този въпрос не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационен контрол. Не са налице предпоставките за допускане на такъв контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и по въпроса за това допустим ли е иск по чл. 40 от ЗЗД да бъде предявен, съответно уважен срещу лице, което не е пълномощник и не е страна по сделката. В случая В. К. Б. не е бил страна по атакуваната сделка. Същият обаче към момента на сключването й е бил в граждански брак с В. И. Б., поради което е придобил права върху предмета на сделката по силата на чл. 21, ал. 1-ал. 3 от СК. Затова, тъй като искът по чл. 40 от ЗЗД засяга придобитите от него права върху имота В. К. Б. се явява необходим другар в производството предвид, на което конституирането му като ответник не прави предявеният иск недопустим в тази му част. В този случай съдебното производство се развива в участието на Б. и съдът трябва да се произнесе по основателността на иска по чл. 40 от ЗЗД и по отношение на него. Предвид на това в случаите на чл. 21, ал. 1.3 от СК искът по чл. 40 от ЗЗД може да бъде предявен и съответно уважен, не само срещу съпруга, който е страна по оспорваната сделка, но и срещу другия съпруг, който придобива права от сделката по силата на закона, без да е страна по нея. Също така не следва да се допуска касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и по въпроса за това длъжен ли е съдът да изследва условията, при които е сключен договора за продажба чрез пълномощник на продавача и трябва ли да обсъди и да вземе предвид какви са мотивите на пълномощника за сключването на сделката, с оглед на това дали тя е в интерес на упълномощителя-продавач и дали уговорената цена е изгодна за него. Действително при преценката дали договорът е сключен във вреда на представлявания мотивите на представителя да сключи договора са едно от обстоятелствата, които следва да бъдат преценени от съда в съвкупност с останалите такива от значение за спора, за да се направи извод дали сделката е увреждаща или не. Съдът обаче не е задължен служебно да издирва данни за това какви са били мотивите на представителя, а може да направи това, ако са наведени доводи от страните в тази насока и са събрани съответните доказателства. В случая съставът на Апелативен съд София е обсъдил всички наведени от страните в хода на производството доводи и възражения, както и е обсъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед на което е обосновал и правните си изводи.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по трите поставени от касаторите в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси. Въпросите за това при преценка за наличието на споразумение във вреда на представлявания и умисъл за увреждане на упълномощителя следва ли да се вземат предвид всички отношения на страните упълномощител-упълномощен и за това трябва ли да се приеме, че е налице вреда на представлявания по чл. 40 от ЗЗД, след като с договора за покупко-продажба на имота, собственост на упълномощителя е запазено правото му на ползване до края на живота му, поради което е договорена и по-ниска цена от средната пазарна цена се отнасят до това кои факти и обстоятелства подлежат на преценка от съда за да се направи извод за увреждащия характер на сделката по чл. 40 от ЗЗД. По тези въпроси има формирана и установена съдебна практика, като не са налице основания за изменение или изоставяне на същата. Наличието й обаче е пречка за допускането на касационното обжалване на решението на Апелативен съд София по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, с цел да бъде даден отговор на тези два въпроса. По третия от въпросите, а именно за това дали продажбата на недвижим имот на цена няколко пъти по-ниска от средната му пазарна стойност, извършена от пълномощник, упълномощен да договаря по своя преценка представлява действие извън пределите на учредената му представителна власт и накърнява ли добрите нрави е налице постановено решение № 943/13.09.2010 година, постановено по гр. д. № 3657/2008 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., (което е цитирано и от въззивния съд), поради което не е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК хипотеза, която е налице при липса на съдебна практика или когато се налага последната да бъде изменена или изоставяна, каквито то твърдения не са изложени.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1007/17.05.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено по гр. д. № 1275/2016 година по подадената срещу него от В. И. Б. и В. К. Б. касационна жалба с вх. № 9968/06.07.2016 година и такова не трябва да се допусне.
С оглед изхода на делото В. И. Б. и В. К. Б. ще трябва да бъдат осъдени да заплатят на Г. Ц. Г. сумата от 1100.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1007/17.05.2016 година на Апелативен съд София, гражданско отделение, дванадесети състав, постановено по гр. д. № 1275/2016 година.
ОСЪЖДА В. И. Б. с ЕГН [ЕГН] и В. К. Б. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на Г. Ц. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с ЕГН [ЕГН] сумата от 1100.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.