4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 540
гр. София, 31.08.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение в закрито заседание на 28 март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 2434/2016 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу решение на Великотърновския апелативен съд № 178/15 юли 2016 г. по в.т.д. № 98/2016 г., с което е потвърдено решение № 678/22.12.2015 г. на ОС В.Т. по т.д.№ 124/2014 г. по описа на същия съд. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против М0БАЛ [фирма] В.Т. установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК във вр.чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено, че изпълняемото право на ответното АД по изп.д № 20138090400771/2013 г.по описа на ЧСИ С. К., рег.№ 809 с район на действие ОС В.Т. – за предаване владението на недвижим имот в гр. В.Т., [улица], представляващ части от сгради, построени в УПИ 1 в кв.240 по подробния устройствен план на града – втори и трети етаж от сграда – пристройка към бивше „Родилно отделение“ и втори етаж от него – не съществува и е погасено. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т, 1 и т.З ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси, формулирани в 5 пункта.
Ответникьт по касация М0БАЛ „Д-р С. Ч.“, гр. Велико Т., не е взел становище по касационната жалба в срока по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните приема следното:
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въазивно решение на АС В. Т., подлежащо на непряк касационен контрол, и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение на ОС Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от касатора установителен иск по чл.439 ТПК, въззивният съд е приел, че същият е допустим е се основава на юридически факт, настъпил след приключване на съдебното дирене по в.гр.д.№ 215/2013 г. на ВТОС на 4 април 2013 г. – споразумение от 13.12.2013 г. по чл.365 ЗЗД за уреждане последиците от прекратяването на наемен договор между страните относно дължимото обезщетение за ползване на процесния имот чрез взаимни отстъпки. Прието е, че извънсъдебното споразумение не притежава характеристиките на наемен договор и не погасява изпълняемото право на ответника-взискател да получи фактическата власт върху имота, признато с влязло в сила съдебно решение № 1195/3.12.2012 г. на ВТРС по гр.д.№3810/2010г., с което, ищцовото ЕАД е осъдено да предаде на М. „Д-р С. Ч.” АД предоставения му по силата на наемен договор от 26 май 2008 г. недвижим имот – част от ограда и пристройката към нея на [улица] гр.В.Т..
Настоящият съдебен състав намира, че формулираните от касатора правни въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т.1 на TP №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК.
Първият въпрос – Ограничено ли е правото на свободно договаряне по смисъла на чл.9 ЗЗД в случай, че липсва противоречие с конкретна норма от императивен порядък – не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на предявения иск и потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърлянето му.
В съобразителната част на въззивното решение изрично е посочено, че съдът не се произнася по действителността на процесното споразумение и не разглежда наведените от жалбоподателя доводи в тази връзка, т.е. обжалваният вьззивен акт не съдържа отговор на въпроса по т.1. Некоректно зададени са въпросите по т.2 и т.З в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване – съответно обвързан ли е съдът от споразумението от 13.12.2013 г. за предоставяне ползването на имота до продажбата му от собственика на ищцовата болница и длъжен ли е да зачете изразената от страните в споразумението от 13.12.2013 г. воля за ползване на недвижимия имот от ищеца в съотвествие с принципа на чл.9 ЗЗД. В мотивите на въззивния съд изрично е прието, че споразумението не съдържа белезите на наемен договор, и не поражда задължение за ответника да предостави на ищеца за ползване имота .Фактическият състав на споразумението е квалифициран по чл.365 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че четвъртият въпрос – относно правната квалификация на фактическия състав на процесното споразумение – е от значение за законосъобразността на правните изводи на въззивния съд. Материалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, не и за правилността на обжалваното решение, чиято проверка се извършва само след евентуално допускане до касационен контрол.
Неотносим към предмета на спора е последният пети въпрос – биха ли могли фактическите действия в изпълнение на споразумението от 13.12.2013 г. да бъдат обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за липса на противопоставяне на собственика на имота ползването му да продължи. Исковата молба не съдържа твърдения за предприети действия в изпълнение на процесното споразумение по плащане на парично обезщетение за ползване в уговорения размер и приемането му от кредитора.
По изложените съображения и петте въпроса не биха могли да послужат като основен критерий за селектиране на жалбата, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ ТО
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 178/15.07.2016 г. на Великотърновски апелативен съд, ГО, по в.т.д.№ 98/2016 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.