1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
Гр.София, 05.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2246/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Х. срещу Решение № 163/11 юли 2016 г. на Великотърновския апелативен съд по в.т.д.№ 38/2016 г., с което е потвърдено Решение № 172/24.11.2015 г., постановено по т.д.№ 106/2015 г., на Плевенския окръжен съд. С първонистанционния съдебен акт е уважен предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на парично вземане на [фирма], с предишно наименование [фирма] / със седалище София за сумата 200 000 лв. – част от главница по запис на заповед от 9 май 2007 г., издаден от [фирма] за сумата 521 875 лв. със срок на предявяване до 98 месеца от датата на издаване, авалиран от П. И. Х., за която е издадена заповед на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 532/2014 г. на РС Червен бряг, джиросана на 28.12.2010 г. В жалбата на касатора се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и отхвърляне на установителния иск, предявен като частичен. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:
1/ Трябва ли при изясняване на въпроса от чие име е поето менителнично поръчителство – от авалиста – касатор или от представляваното от него акционерно дружество – мажоритарен собственик на капитала на дружеството – издател на запис на заповед [фирма] – [фирма] съдът да приложи правилата на преклузия относно представени пред въззивната инстанция относими доказателства при липсата на доклад на първоинстанционния съд за изясняване качеството „авалист“;
Невписването на трите имена на лицето-авалист и ЕГН достатъчно ли е да се приеме,че липсва предвидената форма за действителност на авала;
При представени и приети като доказателства по делото 2 броя записи на заповед достатъчно ли е да се приеме, че лицето е подписало авала от името на юридическо лице като негов изпълнителен директор;
2/Действителна ли е цесията при условие, че към момента на сключването й – 28.12.2010 г. – цесионерът не е регистриран по ЗКИ и в предмета на дейността му не са включени изкупуването на вземания и факторинг;
3/ Действителна ли е цесията след като в договора за кредит и анексите към него лисва текст, даващ право на кредитора Ц. да прехвърля вземания по този договор с всички обезпечения на трети лица;
4/ Налице ли е правомощие на прокуриста да подписва джиро за разпореждане с права по запис на заповед, обезпечаващ каузално правоотношение;
5/При липса на съгласие за новиране на задълженията по договора за банков кредит разпростира ли се обезпечителното действие на ценната книга спрямо новирания дълг и
6/ налице ли е противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.76 ЗЗД при направено възражение на длъжника, че задължението за главницата е по-обременително в сравнение с признатата в производството по несъстоятелност законна лихва.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол и допустимо въззивно решение на апелативен съд и нередовностите й са отстранени.
За да потвърди обжалваното решение на Плевенския ОС, с което е уважен предявен срещу касатора иск по реда на чл.422 ГПК, въззивният съд е приел, че П. Х. е поел менителнично поръчителство, авалирайки в качеството си на физическо лице запис на заповед от 9 май 2007 г. с издател [фирма] Червен бряг за сумата 521 875 лв. платим на предявяване със срок за предявяване до 98 месеца от датата на издаването му на [фирма], преименувано по решение от 3 ноември 2011 г. на [фирма]. Възражението на ответника, че е поел задължението от името на представляваното от него [фирма] – съдружник в [фирма] Червен бряг, е прието за неоснователно. Върху лицевата страна на записа на заповед е положен подпис на П. И. Х. под текста „Като поръчители“ и са вписани трите му имена, като автентичността на документа, представен в оригинал в заповедното производство по ч.гр.д.№ 532/2014 г. на Червенобрежкия РС, приложено по т.д.№ 106/2015 г. на първоинстанционния съд, не е оспорена. Според въззивния съд формата за действителност на авала по чл.484 ал.1 ТЗ е спазена, дружеството – издател [фирма] Червен бряг се представлява от Д. З., чийто подпис е положен за издател, на лицевата страна няма вписан друг поръчител, волята на авалиста е недвусмислено и ясно изразена в самия менителничен документ, обективиращ в съдържанието си абстрактна сделка – запис на заповед, авал и джиро от 28.12.2010 г., по силата на което [фирма], представлявана от изпълнителен директор и прокурист, прехвърля всички права по записа на заповед, авалиран от П. И. Х. на [фирма]. Под текста на джирото са положили подписи за джирант прокуристът Т. А. А. и изпълнителният директор И. Л. Д.. Съгласно удостоверение на Агенцията по вписванията банката-джирант се представлява от две лица заедно – от двама от изпълнителните директори или един от тях заедно с прокуриста Т. А., вписан като прокурист на 16 май 2008 г., т.е. преди датата на джирото и на договора за цесия. Прието е, че вземането на ищеца произтича от авала и от джирото на правата по записа на заповед, а не от договора за цесия, чрез който [фирма] се разпорежда възмездно с вземанията си по договора за банков кредит в полза на ищцовото дружество, поради което валидността на цесията не се обсъжда в мотивите на въззивното решение, възраженията за нищожност поради противоречие с разпоредби от императивен порядък в ЗКИ и в Закона за потребителския кредит не са обсъждани и в решението на първоинстанционния съд, към чиито мотиви препраща въззивната инстанция на основание чл.272 ГПК. Прието е, че задълженията, произтичащи от договора за банков кредит, не са новирани по смисъла на чл.107 ал.1 ЗЗД чрез анексите към него, с които са предоговорени част от условията на основния договор за предоставяне на комбиниран кредит – овърдрафт, но не се внасят съществени елементи в старото облигационно отношение и не възниква нов дълг.
След изследване на каузалните правоотношения е прието, че претендираната сума по менителничния ефект е в по-малък размер от съществуващия дълг по договора за банков кредит, обезпечен с издаването на процесния запис на заповед.
Предвид съдържанието на решаващите мотиви на обжалвания въззивен акт следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси не са обусловили правните изводи на въззивния съд по предмета на спора. Въпросите на касатора по т.1 са зададени в контекста на въведени с жалбата оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отказ да бъдат приети допустими и относими доказателства, представени в подкрепа на своевременно релевирани от ответника възражения, провеждане на формално въззивно производство и постановяване на неправилен съдебен акт от апелативния съд при неизяснена фактическа обстановка, пропуски на съда при изготвяне на доклада по делото.
Съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК сочените от страните въпроси като общо основание за допускане на касационен контрол трябва да бъдат от значение за изхода на спора, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281 т. 3 ГПК.
Въпросите по пункт 1 на изложението са неточно и некоректно формулирани, същите са предпоставени от неверни твърдения за неизписване на трите имена на лицето, положило подпис на поръчител и за непълнота на доклада по делото във връзка с възражението за поемане на поръчителство от името на юридическо лице.
Въпросите по т.2 и т. 3, свързани с твърдението за недействителност на цесията, са неотносими към спора, поради което не са обсъждани от въззивния съд – прехвърлянето на правата по ценната книга, за които е поето менителнично поръчителство, е осъществено чрез джиро, а не чрез договора за цесия, чиято валидност се оспорва.
Неотносими към предмета на спора са и въпросите, свързани с погасяване на задължения, произтичащи от каузалните правоотношения – чрез плащане или новация на дълга по договора за банков кредит. За разлика от поръчителството авалът има самостоятелен, неаксцесорен характер. Възраженията, основани на несъществуването на задължението по каузалнотоправоотношение биха били допустими от страна на авалиста когато същият е страна и по каузалното правоотношение, какъвто не е настоящият случай, както и в хипотезата на недобросъвестност при придобиване на ефекта и злоупотреба с право. В процесния случай от страна на ответника, авалирал записа на заповед, не са изложени доводи, които могат да се квалифицират като твърдения за недобросъвестност или злоупотреба с право.
Въпросът по т. 4 не е правен, а фактологичен.
Предвид изложеното следва да се приеме, че сочените от касатора въпроси като общо основание за достъп до касация не са обусловили правната воля на съда по предмета на спора. Липсата на правен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 163/11 юли 2016 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по въззивно т.д.№ 38/2016 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: