Определение №551 от 13.9.2017 по търг. дело №2376/2376 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
Гр.София, 13.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2376/2016 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. срещу Решение № 1055/26 май 2016 г. на Софийския апелативен съд, ТК, с което е потвърдено Решение № 5702/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, 20 състав. по гр.д.№ 5517/2012 г. от 31 юли 2015 г. С първоинстанционното решение е уважен предявен по реда на чл.422 ГПК иск от Г. С. А. против В. Г. М. за установяване съществуването на вземане срещу ответника в размер на 50000 ЕВРО по запис на заповед с издател В. Г. М. от 26 май 2010 г. за посочената сума с падеж на предявяване, без протест, предявен на 15 март 2011 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 35427/2011 г. на СРС, 41 гр.с. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба, приложното поле на обжалването е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касация Г. С. А. изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че същата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че предмет на предявения по реда на чл.422 ГПК иск е установяването съществуването на вземане по запис на заповед срещу издателя му, платим на предявяване, редовен от външна страна, съдържащ предписаните от закона реквизити по чл.535 ТЗ, обуславящи действителността му. Падежът му е определен по реда на чл.486 ал.1 т.1 ТЗ и ефектът е платим в едногодишен срок от издаването му с предявяването, тъй като издателят не е определил друг срок по чл.487 ал.1 ТЗ. Съдът е обсъдил релевираното с въззивната жалба оплакване за липса на оригинала, изгубен в хода на исковото производство – след издаване на заповед за незабавно изпълнение. При констатирана пред първоинстанционния съд липса на страница от досието на заповедното производство е приет нотариално заверен препис от записа на заповед, чието издаване от В. Г. М. не е оспорено с отговора на исковата молба. Автентичността на документа също не е оспорена. Твърдението на касатора е, че ценната книга не е била предявена за плащане на датата на предявяване – 15 март 2011 г. – не е изписана от него. Не е оспорена и автентичността на подписа, положен под изявлението му, потвърждаващо предявяването на записа на заповед. Въззивният съд е приел за ирелевантно обстоятелството дали датата на предявяване е вписана от длъжника или от трето лице.
Прието е, че с отговора на исковата молба са въведени от длъжника твърдения за каузални правоотношения между страните, чието съществуване не е оспорено, но не са изложени правопогасяващи възражения, поради което поемателят не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. С въззивната жалба е изложен довод за поемане на евентуално съществуващият дълг на жалбоподателя от авалиста по същата ценна книга чрез извънсъдебно споразумение от 17.10.2012 г. между дружеството-авалист [фирма] и Г. А. с нотариално заверени подписи, представено от ищеца и прието от СГС. В мотивите на въззивното решение е прието, че от цитираното споразумение се установява признаването на дълг на третото лице-помагач [фирма] в размер на 1975 000 ЕВРО, включващ и суми по 7 броя записи на заповед, издадени от В. М., на обща стойност 650000 ЕВРО, като менителничните ефекти не са индивидуализирани. Възражението за погасителен ефект на споразумението е неоснователно – в него не са индивидуализирани в достатъчна степен менителничните ефекти от 26 май 2010 г., издадени от жалбоподателя, за да се приеме, че сумата по процесния запис на заповед е включена в признатия от „М. г. ин.“ дълг към А., същото няма погасителен ефект, тъй като урежда встъпване в дълг и кредиторът има право да търси изпълнение при условията на солидарност срещу досегашния длъжник и встъпилото в дълга лице.
Предвид съдържанието на решаващите мотиви на въззивния съд следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси в жалбата не съответстват на критериите по т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за достъп до касационен контрол.
Въпросът „Възможно ли е заповед за незабавно изпълнение да бъде издадена без решаващият съд да се е запознал със съдържанието на оригинала е некоректно зададен – обжалваното решение е постановено в хипотезата на изгубен в хода на исковото производство запис на заповед, въз основа на който е била издадена заповед за изпълнение, в съответствие с приетото от Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, в Решение № 149/18.11.2014 г. по т.д.№ 4024/2013 г., постановено по реда на чл.290 ГПК. Липсата на документа, представен в заповедното производство, е установена от първоинстанционния съд, разгледал иска по чл.422 ГПК. Упражняването на субективното право на заявителя по чл.417 т.9 ГПК в заповедното производство е осъществено въз основа на представен в оригинал документ – запис на заповед.
Съответствието на съдържанието на документа с реквизитите за действителност по чл.535 ТЗ е преценено от съдилищата въз основа на представен по делото нотариално заверен препис от оригинал.
Въпросът може ли менителничното правоотношение между две лица да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица не е обсъждан от въззивния съд, който е приел, че от ответника са въведени каузални правоотношения между страните по делото, а не между трети лица – банка и дружеството – авалист, което е конституирано като трето лице-помагач, но производството по отношение на него е прекратено от въззивния съд поради заличаване от търговския регистър.
Отговорът на въпроса е отрицателен, в посочената хипотеза на правоотношение между лица, различни от страните по записа на заповед, признатата връзка е ирелевантна – страните по ефекта са различни от тези по каузалната сделка – договор за банков кредит, но твърдението за каузални правоотношения, уточнявано неколкократно, е въведено от самия ответник – касатор в настоящото производство. Когато по делото нито поемателят, нито издателят на записа на заповед не докажат твърдяното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, това не е основание да се откаже плащане по редовния менителничен ефект и да се отхвърли предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск, чийто предмет е вземането по менителничния ефект. Ответникът трябва да докаже релевантна връзка между каузалното и менителничното правоотношение.
Не е част от предмета на спора и въпросът възможно ли е авалистът да плати вместо издателя на ефекта и съответно какви са правата му, ако плати поради липсата на твърдения за извършено плащане от дружеството – авалист в изпълнение на извънсъдебното споразумение с ищеца или в изпълнение на задълженията, произтичащи от менителничното поръчителство.
По изложените съображения е неотносим към предмета на делото и теоритичният въпрос относно правните характеристики на авала и допустимите противопоставими на поемателя възражения на авалиста. В процесния случай претенцията е насочена само към издателя на менителничния ефект, авалистът не е ответник и не се твърдят от страните извършени плащания по процесния запис на заповед или в изпълнение на споразумението от дружеството-авалист.
Въпросът длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства при постановяване на решението е зададен в контекста на оплакването за необсъдени писмени доказателства, наличието на преписи от процесния запис на заповед, различаващи се по съдържание, доводи на страните във връзка със заключението на съдебнографологична експертиза. Този въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора и да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правно релевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими към спора доказателства, не е разрешен в отклонение от задължителните указания на ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ПППВС № 1/1985 г. и формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна за въззивния съд съдебна практика, съдържаща утвърдителен отговор на поставения въпрос. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства от СГС, свързани с релевираните пред него доводи и възражения чрез въззивната жалба, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, а необсъждането на изводите на експертизата досежно изписване на датите на предявяване в двете копия на процесния запис на заповед от неизвестно лице, различно от В. Г. М., е мотивирано с ирелевантност на обстоятелството дали датата е поставена от длъжника, който се е съгласил със съдържанието предварително, или от трето лице.
Въпросът за значението на соченото обстоятелство за редовността на запис на заповед с падеж на предявяване, какъвто е процесният, е от значение за правилността на обжалваното решение и законосъобразността на изводите на въззивния съд, чиято обоснованост и правилност не подлежат на проверка в стадия на селектиране на касационната жалба. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281 т. 3 ГПК. Според задължителните указания на ВКС в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК проверката за законосъобразност се извършва едва след евентуално допускане на въззивния акт до касационен контрол.
Независимо от изложеното съдържащият се в решението на САС отрицателен отговор на последния въпрос – нередовен ли е запис на заповед на предявяване, без протест, ако датата на предявяване в него не е изписана от издателя му – не е в противоречие с приетото в т.3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по ТД № 1/2004 г. на ОСТК.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява сочените в жалбата основно и допълнителни селективни основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ ТО

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1055/26 май 2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, постановено по в.т.д.№ 4549/2015 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top