О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.485
гр. София,15.09.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1766 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. А. Р. срещу определение №872 от 13.03.2017 г. по в.ч.т.д.№807/2017 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение от 22.08.2016 г. по гр.д.№4726/2016 г. на СГС, ГО, с което е оставена без уважение молбата на В. А. Р. за освобождаване от държавна такса, дължима по исковата молба, по която е образувано делото.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че определението е постановено в нарушение на константната практика на ВКС, а изводите на въззивния съд противоречат на изискванията на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд, обсъждайки приложената от ищеца декларация за материално и гражданско състояние е приел, че невъзможността на ищеца да заплати дължимата по делото държавна такса не се дължи на обективна причина, която би могла да се квалифицира като обстоятелство по чл.83, ал.2 от ГПК.
Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението доводи за противоречие на определението със закона и съдебната практика и съображенията за неправилност на изводите на въззивния съд, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/. Ето защо и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби – правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №872 от 13.03.2017 г. по в.ч.т.д.№807/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.