7
определение по гр.д.№ 975 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 29.09 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 975 по описа за 2017 г., приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 484 от 09.11.2016 г. по в.гр.д.№ 354 от 2016 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 52 от 25.02.2016 г. по гр.д.№ 458 от 2015 г. на Ботевградския районен съд.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора задължителна и незадължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по тълк.д.№ 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 105 от 08.01.2015 г. по гр.д.№ 1193 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 89 от 21.07.2015 г. по гр.д.№ 6524 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС и решение от 03.01.2013 г. по гр.д.№ 7296 от 2012 г. на Софийския градски съд/ по следните правни въпроси:
1. Представлява ли процесуално нарушение формално извършения доклад на първоинстанционния съд ?
2. Чия е доказателствената тежест за установяване на правото на собственост при предявен иск по чл.108 ЗС ?
3. Следва ли съдът да упражни контрол за законосъобразност на решението на ОСЗ, на което се позовава ищеца по иска с правно основание чл.108 ЗС ?
4. При положение, че ответникът /респ.праводателят на ответника/ по иск с правно основание чл.108 ЗС е придобил имота чрез приватизация, следва ли съдът да изследва дали ищецът, който се основава на решение на ОСЗ, е заявил вещноправните си претенции в 2-месечния срок от обявяване на приватизацията по пар.6 от ПЗР на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия- ЗППДОбП /отм./?
5. Т. ли е придобивна давност за трети лица, владеещи бивша земеделска земя, в периода от 22.11.1997 г. до влизане в сила на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земята ?
Освен това, се твърди, че произнасянето на ВКС по четвъртия поставен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 01.03.2017 г. ответницата по касационната жалба Н. И. А. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита следното: За да потвърди решението на първоинстанционният съд за уважаване на предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата Н. И. А. се легитимира като съсобственик на процесния имот с удостоверение за наследници на Х. И. Ч., с решение на ОСЗ- [населено място] № 6254 от 23.05.2012 г. за възстановяване на собствеността върху спорния имот на наследниците на Х. Ч. и с издадената към това решение скица на земеделския имот. Счел е за неоснователно възражението на ответника [фирма], че правото на собственост върху процесния имот не е възстановено на наследниците на Х. Ч., тъй като не била издадена заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От доказателствата по делото било установено, че имотът не се намира в територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което за възстановяване на собствеността върху него не е следвало да бъде издавана заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответното дружество [фирма] е закупило процесния имот с нотариален акт № 94 от 25.11.2004 г. от [фирма]- в несъстоятелност, което не притежава вещни права върху имота. Съдът е приел за неоснователно и направеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност, тъй като от постановяване на решението на ОСЗ-гр.П. /23.05.2012 г./ до предявяване на исковата молба по делото /29.04.2015 г./, от когато съгласно чл.116, б.“б“ ЗЗД давностният срок се прекъсва, не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 ЗС давностен срок от 10 години.
I. Не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на това решение поради следното:
1. Няма противоречие между приетото в обжалваното решение и приетото в посоченото от касатора Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по тълк.д.№ 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС по петия поставен от касатора правен въпрос. В това тълкувателно решение въобще няма произнасяне по съществения за настоящото дело въпрос: от кога започва да тече давностния срок за придобиване на земеделски имоти по давност- дали от влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /нова, ДВ бр.107 от 18.11.1997 г./ или от решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земята, когато това решение е постановено след 22.11.1997 г. По този конкретен въпрос има друга задължителна практика на ВКС /решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр.д.№ 2949 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 547 от 12.01.2011 г. по гр.д.№ 660 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 73 от 11.04.2011 г. по гр.д.№ 1181 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 204 от 15.07.2011 г. по гр.д.№ 99 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 383 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1388 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 80 от 16.03.2012 г. по гр.д.№ 456 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. и много други, постановени по реда на чл.290 ГПК/ в смисъл, че придобивната давност за земеделски имоти, които не са били реституирани към 22.11.1997 г., започва да тече не от тази дата, а от датата на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността. Обжалваното решение на Софийския окръжен съд не противоречи, а напълно съответства на тази задължителна практика.
2. Обжалваното решение не противоречи и на второто посочено от касатора решение- решение № 105 от 08.01.2015 г. по гр.д.№ 1193 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о. В това решение на ВКС е прието, че за земеделски земи, чиято административна процедура по реституция е завършила преди влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /нова, ДВ бр.107 от 18.11.1997 г./, тази разпоредба не намира приложение, а придобиването на тези имоти по давност се подчинява на общите правила на ЗС. В това решение също няма произнасяне по поставения от касатора и относим към настоящото дело правен въпрос, който се свежда до това от кога започва да тече придобивна давност за земеделски имоти, правото на собственост върху които все още не е било възстановено към 22.11.1997 г.- от тази дата или от датата на по-късно постановеното решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността.
3. В третия посочен от касатора съдебен акт- решение № 89 от 21.07.2015 г. по гр.д.№ 6524 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. е даден отговор на правни въпроси, които са напълно неотносими към настоящото дело: 1. Когато конститутивното решение на ОСЗ е издадено преди да влезе в сила чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ /обн.ДВ бр.79 от 1996 г./, за възможността и обема на възстановяване на правата върху земеделската земя има ли значение обстоятелството дали тя е била включена в стопански двор на организациите по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и дали е застроена и към кой момент ? и 2. За валидното действие на договора по чл.27, ал.6, изр.посл. ЗСПЗЗ има ли значение нотариалният акт, с който по реда на чл.587, ал.2 ГПК /чл.483, ал.2 ГПК /отм./ купувачът на сградите върху земеделската земя е признат за техен собственик и лицето, което се легитимира като собственик на тези сгради по придобивна давност адресат ли е на чл.27, ал.6, изр.посл. ЗСПЗЗ ? Това е така, тъй като в настоящия случай ищцата се легитимира като собственик с конститутивно решение на ОСЗ-гр.П., което е издадено много след влизане в сила на чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ /на 23.05.2012 г./, а ответникът и неговият праводател не са организации по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ,нито са закупили имота от такива организации с договор по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ.
4. Посоченото Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС също е напълно неотносимо към настоящото дело, тъй като тълкувателното решение е постановено по въпроси, свързани с правният интерес и тежестта на доказване при предявен отрицателен установителен иск за собственост, а настоящото дело е образувано по предявен осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС.
5. В последното посочено от касатора решение от 03.01.2013 г. по гр.д.№ 7296 от 2012 г. на Софийския градски съд, влязло в сила след постановяване на определение по чл.288 ГПК № 354 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 3015 от 2013 г. на ВКС,ГК, I г.о. , е прието, че в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.108 ЗС е да докаже при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху претендирания имот. Същото е прието и в обжалваното решение- че ищцата, чиято е била доказателствената тежест затова, е доказала, че е собственик на претендирния имот на посоченото от нея основание- конститутивно решение на ОСЗ.
II. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените от касатора правни въпроси:
1. Първият поставен въпрос /представлява ли процесуално нарушение формално извършения доклад на първоинстанционния съд/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Въззивният съд не се е произнасял по въпроса дали извършеният от първоинстанционния съд доклад по делото е формален и съответно дали извършването на формален доклад представлява процесуално нарушение на съда. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд и не е бил длъжен да се произнася по този въпрос, тъй като във въззивната жалба на [фирма] не е имало доводи за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с изготвянето на доклада. А съгласно приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не е длъжен да прави нов доклад и не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
2. По втория поставен въпрос /чия е доказателствената тежест за установяване на правото на собственост при предявен иск по чл.108 ЗС/ има трайна задължителна съдебна практика в смисъл, че в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.108 ЗС е да докаже правото си на собственост. Няма основания за промяна на тази съдебна практика, а обжалваното решение е напълно в съответствие с нея: в него е прието, че в тежест на ищцата е било да докаже това свое право и че същата го е доказала с представеното по делото решение на ОСЗ- [населено място].
3,4. По третия и четвъртия поставени въпроси /следва ли съдът да упражни контрол за законосъобразност на решението на ОСЗ, на което се позовава ищеца по иска с правно основание чл.108 ЗС и при положение, че ответникът /респ.праводателят на ответника/ по иск с правно основание чл.108 ЗС е придобил имота чрез приватизация, следва ли съдът да изследва дали ищецът, който се основава на решение на ОСЗ, е заявил вещноправните си претенции в 2-месечния срок от обявяване на приватизацията по пар.6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ също има задължителна съдебна практика, например: решение № 407 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 289 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 15 от 25.01.2011 г. по гр.д.№ 1302 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 451 от 16.01.2013 г. по гр.д.№ 53 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 88 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 1131 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и много други, постановени по реда на чл.290 ГПК и като такива представляващи задължителна практика на ВКС. Според нея, в гражданско дело по спор за собственост между лице, на което спорният имот е реституиран по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ и трето лице, неучаствало в административното производство по реституцията, съдът упражнява контрол за валидност и материална законосъобразност на решението на ОСЗ само по възражение на ответника. Обжалваното решение не противоречи, а напълно съответства на тази практика. В първоинстанционното решение съдът се е произнесъл само по този довод за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ- [населено място] от 23.05.2012 г., който е бил изложен от ответника в отговора на исковата молба: относно приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, визиращ забрана да се реституират земеделски имоти в урбанизирани територии, върху които са построени сгради или е отстъпено право на строеж и законно разрешения строеж е започнал към 01.03.1991 г. Предвид на това, че във въззивната жалба ответникът не е изложил като довод за неправилност на решението неправилното приложение на разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, въззивният съд в съответствие с чл.269 ГПК не се е произнасял по този въпрос. С оглед горепосочената съдебна практика както първоинистнционният, така и въззивният съд не са били длъжни служебно /без възражение от страна на ответника/ да се произнасят относно това дали е бил спазен срокът по пар.6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./, тъй като такова възражение не е било направено от ответника в отговора на исковата молба.
5. По петия поставен въпрос /текла ли е придобивна давност за трети лица, владеещи бивша земеделска земя, в периода от 22.11.1997 г. до влизане в сила на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земята/, както бе посочено и по горе /виж т.I.1/ има задължителна практика на ВКС в смисъл, че придобивната давност за земеделски имоти, които не са били реституирани към 22.11.1997 г. започва да тече не от тази дата, а от датата на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността. В същия смисъл е и обжалваното по настоящото дело решение. От постановяването на тази съдебна практика не са настъпили промени в законодателството и в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.
Предвид на всичко гореизложено и тъй като касаторът не е посочил други въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а ВКС няма право служебно да поставя и разглежда такива въпроси /освен по валидността и допустимостта на обжалваното решение/, касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да бъде допускано.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 484 от 09.11.2016 г. по в.гр.д.№ 354 от 2016 г. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.