5
определение по гр.д.№ 943 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 29.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 943 по описа за 2017 г., приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. и В. Б. Д. срещу решение № 1580 от 08.12.2016 г. по в.гр.д.№ 1717 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2436 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 1812 от 2015 г. на Варненския районен съд.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Налице ли е правен интерес за обжалване на първоинстанционно решение по делба за съпрузи, които са поискали с първоначалната молба делба на имот в режим на СИО в индивидуална квота на всеки от тях по време на брака по реда на чл.27, ал.3 СК, в мотивите на съдебния акт е посочено, че искът им е основателен и следва да се уважи, но в диспозитива е посочена квота в режим на СИО, или в този случай за тях е налице правен интерес да искат поправка на очевидна фактическа грешка в решението ?
2. Задължени ли са страни- съделители съпрузи, придобили имот в режим на СИО, да приемат определен им от съда общ дял в режим на СИО по дело за делба, при наличие на изразено от тях искане за отреждането им на индивидуални дялове по реда на чл.27, ал.3 СК ?
3. Ако в мотивите на решението е отразено, че искът на тези съпрузи е основателен, а в диспозитива им се отрежда дял в режим на СИО, то налице ли е очевидна фактическа грешка или този акт е нищожен ?
4. При заявено още с първоначалната искова молба искане от съпрузи-съделители по делба за отреждането им в индивидуален дял по чл.27, ал.3 СК за всеки от тях на придобит имот в режим на СИО, кога е крайният срок на съда да приеме това искане и да се произнесе по него- в първата фаза на делбата или по-късно /във втората фаза на делбата/, при условие, че общата квота на тези съделители по никакъв начин не променя размерите на квотите на останалите съделители ?
Освен това, се твърди, че е налице противоречива практика на съдилищата /обжалваното решение и определение от 2016 г. по в.гр.д.№ 805 от 2016 г. на Варненския окръжен съд/ по въпроса:
5. Придобит от съпрузи по време на брака в режим на СИО недвижим имот, може ли да бъде предмет на делба в индивидуални дялове по време на брака по чл.18, ал.2 във вр.с чл.27 СК или щом имотът е придобит в СИО, то и делбата му следва да е общ дял на двамата съпрузи, въпреки изричното им писмено исково заявление до съда за определяне на индивидуални дялове по време на брака ?
В писмен отговор от 22.02.2017 г. ответниците А. И. Н. и П. И. С. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита следното: С обжалваното решение съставът на Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд по чл.247 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищците за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение по първата фаза на делбата. Съдът е приел, че отразеното в диспозитива на съдебното решение съответства на формираната воля в мотивите на решението относно наличието на режим на съпружеска имуществена общност между ищците към момента на възмездното придобиване на собствеността на делбения имот. В съотвествие е и с твърденията на ищците в исковата молба и в последващите молби- уточнения относно наличието на СИО към същия момент. Прието е, че претенцията в уточнителните молби да се определи квота в режим на разделност при твърдения за СИО е безправно значение и е въпрос на правоприлагане от съда.
Предвид тези изводи на съда в обжалваното решение липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по поставените правни въпроси:
1. Първият поставен въпрос /налице ли е правен интерес за обжалване на първоинстанционно решение по делба за съпрузи, които са поискали с първоначалната молба делба на имот в режим на СИО в индивидуална квота на всеки от тях по време на брака по реда на чл.27, ал.3 СК, в мотивите на съдебния акт е посочено, че искът им е основателен и следва да се уважи, но в диспозитива е посочена квота в режим на СИО, или в този случай за тях е налице правен интерес да искат поправка на очевидна фактическа грешка в решението/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. За да постанови решението си, въззивният съд не е приел, че ищците нямат правен интерес да обжалват решението по допускане на делбата или да искат поправка на очевидна фактическа грешка в това решение. Напротив, приел е, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е допустима /тоест, че ищците имат правен интерес от подаването на такава молба/, но е неоснователна, тъй като фактически съдът не е допуснал несъответствие между формираната и изразена от него воля в решението по допускане на делбата.
2. Вторият поставен въпрос /задължени ли са страни- съделители съпрузи, придобили имот в режим на СИО, да приемат определен им от съда общ дял в режим на СИО по дело за делба, при наличие на изразено от тях искане за отреждането им на индивидуални дялове по реда на чл.27, ал.3 СК/ е въпрос, касаещ правилността на решението по допускане на делбата, поради което може да бъде поставен само в производство по обжалване на това решение. Въпросът не касае правилността на решението по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което и не може да обуслови допускане на касационното обжалване на това решение.
3. Третият поставен въпрос /ако в мотивите на решението е отразено, че искът на съпрузи, които са поискали делба с определени индивидуални квоти от притежаваната от тях в СИО квота от делбения имот, е основателен, а в диспозитива им се отрежда дял в режим на СИО, то налице ли е очевидна фактическа грешка или този акт е нищожен/ е неотносим към настоящото дело, по което в мотивите на решението си съдът не е приел, че искането на ищците за определяне на индивидуални квоти на всеки от тях в имота, придобит в режим на СИО, е основателно. Напротив, прието е, че искът за делба е основателен, но че делбата следва да се допусне не при посочени от ищците индивидуални квоти в бездяловата съпружеска имуществена общност, а при квота обща за двамата ищци в режим на СИО.
4. Четвъртият поставен въпрос /при заявено още с първоначалната искова молба искане от съпрузи-съделители по делба за отреждането им в индивидуален дял по чл.27, ал.3 СК за всеки от тях на придобит имот в режим на СИО, кога е крайният срок на съда да приеме това искане и да се произнесе по него- в първата фаза на делбата или по-късно /във втората фаза на делбата/, при условие, че общата квота на тези съделители по никакъв начин не променя размерите на квотите на останалите съделители/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е относим към правилността на решението по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Въпросът касае правилността на решението по допускане на делбата, евентуално и правилността на решението по извършване на делбата, ако ищците твърдят, че тяхното искане за определяне на индивидуални квоти следва да бъде прието и отчетено от съда във втората фаза на делбата, но не и решението по поправка на очевидна фактическа грешка в решението по допускане на делбата.
5. Петият поставен въпрос /придобит от съпрузи по време на брака в режим на СИО недвижим имот, може ли да бъде предмет на делба в индивидуални дялове по време на брака по чл.18, ал.2 във вр.с чл.27 СК или щом имотът е придобит в СИО, то и делбата му следва да е общ дял на двамата съпрузи, въпреки изричното им писмено исково заявление до съда за определяне на индивидуални дялове по време на брака/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал1 ГПК, тъй като е свързан с правилността на решението по допускане на делбата, но не и с правилността на решението за поправка на очевидна фактическа грешка в това решение.
Предвид на всичко гореизложено и тъй като касаторите не са посочили други въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а ВКС няма право служебно да поставя и разглежда такива въпроси /освен по валидността и допустимостта на обжалваното решение/, касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1580 от 08.12.2016 г. по в.гр.д.№ 1717 от 2016 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. А. Д. и В. Б. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез Адвокатска кантора Н., да заплатят на А. И. Н. и П. И. С. и двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Н. Д. Т. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.