Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2964_17_opr_chj_274(3)&
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 02.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27 септември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2964 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. Д. срещу определение № 411 от 02.06.2017 г. по ч.гр.д. № 247 /2017 г. на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение на РС Бяла Слатина, с което е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от жалбоподателя срещу [община] иск за признаване за установено по отношение на ответника, че проведеният на 20.11.1992 г. от комисия при ответната община търг „ за даване на общинско петно на частни фирми и лица с цел задоволяване на [община] с хранителни и нехранителни стоки” е за отстъпване право на собственост за посочени в протокола от търга петна – части от общинска земя и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател извежда основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [община] в писмен отговор оспорва основателността на жалбата с мотивирано изложение, за това, че предявеният от жалбоподателят иск е извън правораздавателната компетентност на гражданския съд.
Частната жалба е допустима..
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав взе предвид следното:
Въззивният съд е изложил следните мотиви: в исковата молба ищецът иска от съда да установи със сила на пресъдено нещо, че търгът е за отстъпване на право на собственост върху частите на общинска земя, а в уточнителна молба изрично заявява, че петитумът на иска не касае установяване на право на собственост или предаване на владение на имот. Въззивният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като с него се иска установяване на факти с правно значение, за които обаче не е предвидено в закона да бъдат установявани в исково производство. Жалбоподателят и ищец обуславя нуждата си от защита с оспорения от общината предмет на проведения търг – отстъпване право на собственост или право на строеж. Съгласно чл.124,ал.3 ГПК обаче властта на съда да въздейства върху гражданско правоотношение предполага изрично предвидена възможност и тази разпоредба при така формулирано искане е неприложима. Следователно намесата на гражданския съд в настоящия случай е недопустима. поради това първоинстанционният съд правилно е върнал исковата молба.
Във връзка с доводи, че има правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо, че е придобил право на собственост върху част от общински имот, а не право на строеж и че искът му е допустим, частният жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, чието правно решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК), без да посочва кои са тези въпроси и твърди, че е налице въпрос решен в противоречие с ТР № 8 /27.11.2013 г. по т.д. № 8 /2012 г. за това кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост (основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК).
Следователно единственият изведен от частния жалбоподател въпрос, който може да бъде уточнен от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, е дали когато в искова молба се съдържат твърдения като тези на ищеца, е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд обаче, този въпрос не е обуславящ, защото въззивният съд обосновано е приел, че ищецът не е предявил иск за собственост – положителен или отрицателен, а иск за установяване какъв е предметът на проведения търг – че е за отстъпване на право на собственост (а не за отстъпване право на строеж) и е изложил мотиви, че такъв иск е недопустим (за недопустимост на такъв иск, а не за недопустимост на иск за право на собственост).
Поради изложеното не са осъществени предпоставки по чл.280,,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. а искането на насрещната страна за присъждане на разноските за процесуално представителство от адвокат в размер на 200 (двеста) лева съгласно списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство и платежния документ, с който е удостоверено заплащането на сумата.
Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 411 от 02.06.2017 г. по ч.гр.д. № 247 /2017 г. на Врачанския окръжен съд, г.о..
Осъжда П. Г. Д. да заплати на [община] сумата 200 (двеста) лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2