О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
гр. София, 02.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1824 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни по делото – ищеца Д. П. И. и ответника Прокуратурата на Република България /РБ/ срещу решение № 202 от 23. 01. 2017г., постановено по в. гр. дело № 4194/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, ХІІ състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 309 от 18. 04. 2016г. по гр. дело № 5372/2015 г. на СГС, с което ответникът Прокуратурата на РБ е осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ на ищеца Д. П. И. сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по наказателно производство ДП№ 67/2012г., пр.пр. № 2681/2012г. по описа на СГП, прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва, считано от 18. 04. 2014г. до окончателното изплащане, като искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до целия предявен размер от 48 000 лв., като неоснователен.
По касационната жалба на ищеца Д. П. И.:
Касаторът релевира неправилност на обжалваното въззивно решение, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт е отхвърлен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът навежда доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за определяне размера на неимуществените вреди след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, който въпрос сочи да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 223 от 04. 07. 2011г. по гр. дело № 295/2010г. на ІV г.о., решение № 377 от 22. 06. 2010г. по гр. дело № 1381/2009г. на ІV г.о. и решение № 158 от 04. 06. 2012 г. по гр. дело № 708/2011г. на ІV г.о..
Ответникът по тази касационнна жалба – Прокуратурата на РБ, не подава отговор в законоустановения срок.
По касационната жалба на ответника Прокуратурата на Република България:
Касаторът счита, че обжалваното от него въззивно решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за неимуществени вреди е уважен за сумата 5 000 лв., е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения– основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба релевира основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ за определяне на размера на неимуществените вреди от деликт по ЗОДОВ съобразно принципа на справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, който въпрос счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, и 2/ за задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на ответника, свързани с предмета на спора и съответно с предмета на въззивното обжалване, направени във въззивната жалба по отношение на свидетелските показания по делото и по отношение на липсата на множество действия по разследването по наказателното дело, който въпрос поддържа да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 67 от 24. 06. 2011г. по гр. дело № 323/2010г. и т. 5 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС.
Касаторът – ответник навежда и доводи за наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по първия въпрос, свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице съобразно обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ. Сочи на противоречивото му разрешаване от съдилищата при сравнително сходни случаи, при които размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са определяни от съдилищата при големи различия, като цитира решение № 236 от 19. 10. 2016г. по гр. дело № 1543/2016г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 237 от 07. 07. 2011г. по гр. дело № 1258/2010г. на ВКС, ІІІ г.о..
Ответникът по тази касационна жалба /ищец в производството/ – Д. П. И., подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Евентуално твърди, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди с цена над 5 000лв., но не са налице общото и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от страните въпроси.
Въззивният съд е установил, че на 23. 03. 2012г. по досъдебно производство № 67/2012г., пр. преписка № 2186/2012г. на СГП, ищецът Д. П. И. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354, ал. 1, изр. 1, алт. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за това че на 22. 03. 2012г. в съучастие с А. Б. Т., без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 2. 73 гр. на стойност 621 лв., хероин с нето тегло 17. 76 гр. на стойност 710 лв., коноп с общо нето тегло 1. 44 гр. на стойност 5. 76 лв., с цел разпространение, като му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000лв. и е приложено на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР задържане от органите на полицията за срок от 24 часа. Горепосоченото наказателно производство е прекратено поради недоказаност на обвинението с влязло в сила на 18. 04. 2014г. постановление на СГП.
Второинстанционният съд е намерил предявеният иск за неимуществени вреди за основателен поради осъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, считайки за доказани в изискуемата от закона причинно – следствена връзка обичайните морални вреди, които обвинено в тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК лице изпитва – душевно безпокойство, тревога, засегнати чувства на чест и достойнство, смущения в социалното общуване, установени и с гласните доказателства по делото. Посочил е, че на обезвреда в рамките на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от процесния квалифициран деликт подлежат и вредите от 24 часовото задържане от полицейските органи по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съставляващо незаконно ограничаване на свободата и личната неприкосновеност на пострадалия, което е идентично като мярка на принуда със 72 часовото задържане, постановявано от съд. Намерил е, че не е установена от носещия тежестта за доказване ищец, изискуемата причинно – следствена връзка между действията на органите на ответника и прекратяването на трудовия договор на ищеца с дружеството „П. – 3 – П“, респективно не е установено оставане без работа или липса на професионална реализация поради процесното досъдебно производство, а напротив – два месеца след повдигане на процесното незаконно обвинение, на 10. 04. 2012г., ищецът е вписан като едноличен собственик на капитала на [фирма], което търговско дружество осъществява дейност и към момента на приключване на съдебното дирене.
Като е съобразил критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и конкретните обстоятелства в процеса съобразно ППВС № 4/1968г., а именно: характера и интензитета на притесненията и стреса от незаконното обвинение в извършване на тежко престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години, периода на воденото наказателно производство от около 2 години, при съобразяване, че наложената мярка за процесуална принуда „парична гаранция“ от 3 000 лв. е от по – леките; тежестта на повдигнатото обвинение в незаконно притежаване на наркотични вещества с цел разпространение, довело до негативен отзвук в обществото и до отбягване на неговата личност от близки и познати, дало отражение върху психиката и начина на живот на ищеца, до проблеми с общуването, конфликти с жената, с която живее на съпружески начала, апелативният съд е счел, че на ищеца И. следва да бъде присъдено обезщетение за доказаните реално претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., като това е справедливият размер, който репарира действително понесените неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Формулираният от ответника въпрос за задължението на въззивният съд да се произнесе по доводите и възраженията, свързани с предмета на спора и съответно с предмета на въззивното обжалване, направени във въззивната жалба по отношение на свидетелските показания по делото и „липсата на множество действия по разследването по наказателното дело“, не удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване в горепосочения смисъл, той е абстрактно формулиран и изцяло относим към правилността на обжалвания съдебен акт, по която касационният съд би могъл да се произнесе само след допускане на касационно обжалване при предварителната селекция на касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да бъде посочено за пълнота, че дори да беше налице общото основание за допускане на касационно обжалване и да беше формулиран правен въпрос, релевантен към изхода на конкретното дело, не е осъществено соченото допълнително основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по отношение на горепосочения въпрос, по който е постановена многобройна, безпротиворечива задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и в множество решения по чл. 290 ГПК, вкл. посочените от касатора, с която обжалваният съдебен акт е съобразен.
И двете страни по делото поставят материалноправен въпрос от значение за изхода на спора, а именно за съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди при непозволено увреждане, вкл. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който обаче е разрешен от въззивния съд в съответствие с формираната задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г., в т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в приложените от касаторите решения на ВКС по чл. 290 ГПК, посочени по – горе. Както е разяснено в ППВС № 4/1968г. и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретни за случая, обективно настъпили обстоятелства като характера и интензивността на болките и страданията и отражението им върху психиката на ищеца и отношенията му с близките /родители, съпруга и дете/ и познатите, които по конкретния правен спор не са извън обичайните при подобни случаи; продължителността на наказателното производство, която не е извън разумния срок; тежестта на повдигнатото обвинение за едно тежко престъпление и преживяните негативни емоции от това; наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ и задържането за 24 ч. от органите на полицията; неустановената причинно – следствена връзка между ненамирането на работа или лошата професионална реализация и процесното незаконно обвинение, с които конкретни обстоятелства съставът на САС изцяло се е съобразил, обсъждайки ги в мотивите на съдебното решение.
По поставения въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД не е осъществено и соченото от ответника допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като нито е цитирана, нито е представена към касационната жалба противоречива съдебна практика съобразно разясненията в т. 3 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, което е достатъчно самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване. Цитираната и приложена към касационната жалба на ответника съдебна практика е от категорията на задължителната такава на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, относими към допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.
На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 23. 01. 2017г. по в. гр. дело № 4194/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, ХІІ състав, в частта му, с което е потвърдено решение № 309 от 18. 04. 2016г. по гр. дело № 5372/2015 г. на СГС, с което ответникът Прокуратурата на РБ е осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ на ищеца Д. П. И. сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато обвинение в престъпление по наказателно производство ДП№ 67/2012г., пр.пр. № 2681/2012г. по описа на СГП, прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва, считано от 18. 04. 2014г. до окончателното изплащане, като искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до целия предявен размер от 48 000 лв., като неоснователен..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.