2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
гр. София, 02.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1473 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 490/16.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 534/2016 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че че ответникът е завършил първия, т. нар. инвестиционен етап от договора, като е представил съответните разходооправдателни документи за закупуване на материални активи. Прието е, че при извършените проверки от служител на ищеца при ответника след приключване на инвестиционната част от проекта било установено, че не е наличен закупеният преносим компютър, както и не бил инсталиран специализиран счетоводен софтуер. Прието е от въззивния съд, че са налице два договора за ежемесечно счетоводно обслужване, но без представени фактури и приходни документи за извършените услуги. От последваща проверка съдът е приел за установено, че е наличен нов лаптоп, но в счетоводната кантора отново нямало касов апарат, по банковата сметка на дружеството не постъпвали средства, тъй като сумите били получавани „на ръка” от управителя на ответното дружество. Прието е, че в счетоводната кантора не бил извършен ремонт след наводнението, а само основно почистване. На управителя е указано в срок до 01.06.2015 г. да представи отчет за стопанска дейност, като приложи и съответни разходооправдателни документи, като е прието, че тези предписания не били изпълнени в определения срок. Горните обстоятелства съдът е приел за доказани, тъй като са удостоверени в двустранно подписани от служител на ищеца и управителя на ответното дружество констативни протоколи. При нова проверка на 23.09.2015 г. представител на Агенцията установил, че на адреса няма никого и кантората не осъществява дейност. Въз основа на горното, състава на въззивния съд е приел, че ответникът е реализирал единствено инвестиционната част от проекта, а останалата част, изразяваща се в извършване на счетоводни услуги и икономически консултации, не била изпълнена. При тези данни въззивният съд е приел, че ответното дружество действително не е осъществявало стопанска дейност. Отбелязал е, че наличието на необходимото оборудване безспорно създава предпоставки за извършването на стопанска дейност, но само по себе си не обосновава извод за наличието на действащо предприятие. Прието е, че съобразно сключения договор Агенцията за хората с увреждания, ответникът е следвало да осъществява текущ контрол във връзка с изпълнението на посочените дейности, а самият той – да представя отчети за постигнатите финансови резултати. За това е следвало управителят да положи необходимите усилия, като започне да заплаща осигурителни вноски, да се снабди с касов апарат и издава приходни документи за извършваните услуги. Прието е, че управителят на ответното дружество е притежавал и необходимите специални знания за това, тъй като по професия е счетоводител, като поради това той е знаел, че ако не съставя приходни документи за осъществяваните услуги, за него ще бъде невъзможно да изготви изискуемия от Агенцията отчет, тъй като той се изготвя въз основа на счетоводни документи. Въз основа на това съдът е приел, че нелогично е твърдението му, че фактически осъществявал счетоводни услуги, за което получавал плащания в брой и не издавал приходни документи. Подобно поведение представлява и нарушение на счетоводните и данъчни закони. Съгласно чл. 48, ал. 1 от посочената по-горе Методика Агенцията за хората с увреждания анализира процеса на реализация на финансираните предложения и степента на тяхната завършеност, като анализът се основава на представените от бенефициентите отчети и проверките на място. От събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че създадената от ответника счетоводна кантора е съществувала само фиктивно, без да упражнява каквато и да е стопанска дейност. От това следва изводът, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да осъществява стопанската дейност за срок от 30 месеца след приключване на инвестиционните дейности.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК относно допустимост на касационното обжалване.
На първо място, постановените правни въпроси следва да са относими към производството по чл.288 ГПК, като тяхната относимост се определя от това, дали въззивният съд е формирал правни изводи по тези въпроси, т.е. дали е налице произнасяне от страна на въззивния съд по тях, за да са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно наличие на противоречие с практиката на ВКС, противоречиво разрешаване от съдилищата или въпросът да е от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото. В този смисъл е тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка, поставените въпроси, касаещи приложението на Конвенцията за правата на хората с увреждания, налице ли е форма на дискриминация и свързаните с тях въпроси са неотносими към настоящото производство. Съдът е приел, че е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника по делото, като в тази връзка поставения въпрос, свързан с възможността да се финансира дейността на ответника чрез банков кредит и последиците от това също е неотносим към спора, доколкото е поставен хипотетично и с извод, касещ материалното състояние на ответника, обстоятелство, също неотносимо към изпълнението на договорните задължения, при наличието на сключен между страните договор. Съдът е приел от фактическа страна, че дейността, финансирана от ищеца не е осъществявана, поради което въпросът за частичното неизпълнение и последиците от този също не би могъл да е основание за допускане до касационно обжалване при сочената хипотеза, тъй като съдът е приел липсата на изпълнение на дейността, за която е отпуснато финансирането, като основание за прекратяването на договора от страна на ищеца, а не наличието на частично изпълнение, респ. неизпълнение на договорните задължения.
Видно от представения по делото пред първоинстанционния съд отговор на исковата молба, в спора, в законоустановените срокове за това не са правени доводи за наличието на фактори, повлияли на изпълнението на договора, независещи от страните по него – икономическа обстановка в страната, конкурентност на пазара на предлаганата услуга и др. п., поради което поставения правен въпрос не е въведен в спора и въззивният съд не е дължал произнасяне по него и не е формирал правни изводи относно същия въпрос, за де си търси наличието на предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта накасационното обжалване.
Поставения под №9 въпрос и касаещ продължаването на срока за изпълнение с подписания между страните анекс и може ли да бъде заличен сочения период от 17 месеца, цитиран в анекса, е фактически въпрос, касаещ фактите по спора, а не е правен въпрос. Проверката на фактите по спора не е допустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 , л.1 ГПК, като евентуалното наличие на необоснованост следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице основания относно допустимостта на обжалването.
Съдът не е обосновал правните си изводи на факт, касаещ липсата на положителен финансов резултат от дейността, финансирана от ответника, а на неизпълнение на договорните задължения на ответника, касаещи започване на дейността изобщо, поради което въпросът, касаещ развалянето на договора поради липсата на положителен финансов резултат от дейността и свързаните с това въпроси не са обосновали изводите на съда относно развалянето на договора и така поставени, правните въпроси в тази насока са неотносими към производството по допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 490/16.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 534/2016 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.